В историческия ход на физическото си съществуване като разумни същества, хората от незапомнени времена полагат всевъзможни грижи и полагат максимални усилия да осигурят мир, сигурност и спокойствие на себе си и близките си. Човекът като “социално животно” е участвал винаги, независимо от желанията си, в определени групи, йерархии и организации, стремейки се да запази най-ценните си природни дадености като живота и здравето. В този смисъл, хората постигат целите си, планирайки ежедневието си безопасно и по-важното – предвидимо. Умението да контролираме събитията от живота си, да планираме дори най-малките детайли от всекидневието и да правим избори с какво да се занимаваме, ни кара да се чувстваме сигурни и контролиращи собствената си съдба. Обаче не винаги се получава по план. Съществуват събития, които могат трайно да променят живота, плановете, намеренията, приоритетите, възприемането на себе си и света по стресиращ и внезапен начин. Планетата ни, нашият роден дом, съвсем не е толкова статична и сигурна, колкото сме свикнали да я приемаме. Тя постоянно е в движение, и то не само около слънцето и оста си, но и като процеси в самата нея - движение на земните пластове, вулканични изригвания, сблъсъци, катаклизми. Макар и тези неща да звучат като от учебник по природни науки, те са действителни факти, обръщащи живота ни на 180 градуса, една борба за оцеляване, приспособяване и донякъде късмет… Въпреки че живеем в информационния век на високите технологии и не е проблем да се свържем чрез подходящата техника с някого на другия край на света или да изпратим хора в космоса, да построим изкуствени острови или да заменим части от човешкото тяло с роботизирани такива, ние все още сме под влияние на произвола на майката природа и нашата собствена дейност в желанията ни да покоряваме, да се налагаме и преуспяваме. Планетата ни, такава, каквато я познаваме и населяваме, често е разтърсвана от всевъзможни природни бедствия като циклони, тайфуни, вулканични изригвания, земетресения и събития с участието на човека като пожари, войни, терористични заплахи, химически аварии, размирици и пр. застрашава живота ни и подлага на тежки изпитания волята и психическата ни устойчивост. От латински, crisis има всъщност старогръцки произход  и означава прелом, решителен момент. Основният смисъл на кризата е промяна. Една промяна е критична, когато е много категорична,  радикална, значима  и настъпва внезапно и неочаквано.

  От значение е човек да е наясно с приликите и разликите между различните животозастрашаващи ситуации, което е и държавна практика за осведомяване на населението. Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"към МВР ни информира за основните критични ситуации, в които може да се озовем, както и как да реагираме адекватно в тях:
"Бедствие"е всяко природно явление като земетресение, наводнение, свличане на земни пластове, бури, снежни виелици, лавини, специфични пожари, продължителни суши и епидемии. Характер на бедствие имат радиационното, химическото и бактериологичното заразяване, когато са причинени жертви и тежки материални щети на собствеността или са застрашени здравето и живота на населението.

"Авария"е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, с взривове, пожари, замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплахи за живота и здравето на населението.

"Катастрофа"е внезапно събитие, съпроводено с тежки последствия, жертви, наранявания, разрушения и повреди, които причиняват загуби, налагащи незабавна, спасителна и непосредствена възстановителна намеса в широк мащаб.[1]

   Важно е да е направи разграничение и между понятията “тълпа” и “маса”, за да не се припокриват двете понятия. Под маса се разбира относително трайна общност от хора, която е с разнороден състав и в нея съществуват трайни интереси и вярвания. Народите и нациите са типични примери за маса. Макдугъл извежда определени принципи на организираната маса, които могат да се сравнят с характеристиките на тълпата, описани от Льо Бон, за да се направи по-голямо разграничение.
Според Макдугъл съществуват пет основни принципа на организираното множество /маса/, които са: постоянство в състава; участниците в масата да имат представа за функциите, дейността и целите на масите; масата да има връзка с други такива маси;  да има изградени традиции и обичаи и да има разпределение на функциите. Масата като социалнопсихологическо явление отразява общия колективен дух, където съзнателната личност се ликвидира, според Льо Бон.
 Притълпата, Тард говори за общност, формирала се на инцидентен принцип, която е с хетерогенен състав, събрана по определен повод, моментен интерес и действа спонтанно и ирационално. Съществуват няколко етапа в образуването на тълпата:
някаква екстремна ситуация, която да поставя човешкия живот в опасност без ясни представи за справяне и преодоляване като така от страх личността търси подкрепа и сигурност в другите. Друг етап е образуването на множество, в което човешките страхове се редуцират - Азът преминава в Ние, повлияно от анонимността и груповата мощ, като така се подсилва усещането за единство.[2]
  Разположението на всеки човек в близост до другите и стесняването на личностното пространство прави хората податливи на внушение, подражание и заразяване, което е характерно за всички големи групи. Важен фактор за разграничаването на тълпата от масата е т. нар. “закон за душевното единство на тълпите” или това е процесът на заличаване на индивидуалността, докато чувствата и мислите на стълпотворението се насочват в еднаква посока и се формира една своеобразна колективна душа, караща хората да мислят и чувстват корено различно, отколкото ако са извън тълпата. Така се появява едно “ усещане за непобедима мощ ”, което е по-скоро инстинктивно, на което човек не би отдал значение.
  Жертването на собствената индивидуалност има за цел да намали тревожността, напрежението и негативните емоции върху психиката. Появяват се спонтанни, импулсивни идеи и желания, които по начало човек не би възпроизвел, ако не е в структурата на тълпата и така се създава илюзията, че действа по своя воля и същевременно го освобождава от задръжки и отговорност. Приемайки идеите на Платон за ирационалността на масите, Льо Бон и Тард определят тълпата като аморфна, разрушителна и престъпна.

   Друга форма на групово обединение в социалнопсихологически план е колективът, синтезиращ най-положителните страни и характеристики на масовата психика – пълна хармоничност между личността и другите хора, между отделния индивид и обществото. Според украинския учен А. Макаренко, теоретически и практически посветен на колективните отношения, е важно всеки отделен член и цялата група да възприеме, асимилира и изпълнява в дейността си определената обща цел и задача. Има случаи на формирана група с поставена обща цел, но тя не е колектив. Приемането на колективната задача като лична и установяване на поведение в полза на колективната дейност, е изключително сложен процес за социалнопсихологически анализ, включващ определени фактори като: обстойно изясняване на целта, ползата, значението и смисъла на конкретната задача за колектива и обществото; ангажиране не само на рационалния, но и емоционалния аспект на личността за възприемане и осмисляне на целите и задачите; включване на конкретната цел и задача в индивидуалния опит, създавайки предпоставки за убеждение в полезността и важността й; въздействието на чуждия опит като пример за подражание, стремеж за личен престиж и желание за високи нравствени качества (трудолюбие, хуманност, решителност, смелост).[3]

  Подражаниетое друга често срещана форма на поведение за тълпите и малките групи или това са определени природно обусловени функции, които се превръщат в социално значещи форми на поведение. Тук в действие влиза “световният закон на повторението ”, който по принцип се рационализира, но в своята първична форма е ирационален - индивидът се сравнява с другите, които са в сходна ситуация, а ръководен принцип са приликите, а не разликите. В ситуации на опасност или надежда, индивидът е заинтересован, колкото и останалите, затова посоченото обстоятелство засилва чувството му за подражание и какво правят другите. При наличие на страх и надежда се увеличава желанието да се наблюдават другите и да има присъединяване, сливане, за да не се пропусне случаят.
   Друг специфичен за тълпата ирационален феномен се явява заразяването - изпадането на множество индивиди в дадено психично състояние, под въздействие на възприемането на външен еталон на това състояние, но в друго лице. Така един член се превръща в стимул за имитативното поведение на другите, а след това те на него. Предизвиква се от стремежа на дадено лице да използва опита на другите като индивидите най-вече се влияят един от друг, когато са в необикновена ситуация със силно привличаща информационна стойност. В тълпата всяко едно чувство или действие са заразителни и човек е способен да жертва с лекота собствения си интерес в името на общата цел и кауза и води до  циркулиращата реакция или повишаването на емоциите. Ако една личност е интелигентна , критична и зряла, то тя много по-трудно би се подала на заразяване.[4]

  Страхът и паниката са естествени форми на индивидуално и масово поведение по време на кризи и бедствия. Страхът е общественозначима тема, изучавана от древни времена, привлякла интереса на множество именити учени и изследователи. Подробно е изучен от Ч. Дарвин, който описва морфологичните промени на организма и физиологичните реакции, причинени от него. Страхът е изучен и от Т. Рибо, разглеждайки го в две направления – наследствен (от биологични причини) и вторичен (от преживяването на силна уплаха). З. Фройд също се занимава с тази тема, лансирайки наследствения му произход с акта на раждането на детето като първо усещане на страх чрез опасността и неприятните усещания при раждането. Изучаване на страха в лабораторни условия предприема известният руски учен И. Павлов, изследвайки експериментално околната среда и формирането на поведението, според нея, а също и отношението между наследственост и изменчивост, организъм и среда. Той и екипът му разделят кученца от едно котило непосредствено след раждане в условия на пълна свобода, а други – в клетка като това се отразява на поведението им след време. Изолираните в клетка кученца са извънредно страхливи, оказвайки се за първи път във външна среда, развивайки специфичен рефлекс, наричан още панически или рефлекс на естествената предпазливост.
 Като цяло страхът оказва разрушително, вредно въздействие върху дейността чрез ужаса и паниката, възникващи при силен дразнител. В състояние на ужас и паника се описват основно два начина на реагиране, предизвикващи буйни, хаотични действия или е възможно оставане на място, вкаменяване, подобно на шок.[5]
  Според изследвания в тази област се установява, че колкото по-уплашен е човек от дадена информация, толкова по-вероятно е той да вземе конкретни предпазни мерки.
 Когато обаче информацията, която се поднася, е със заплашителен за сигурността и живота характер, е необходимо да има конкретни предписания за това какво да се прави. В противен случай може да се стигне до паника, силна тревожност и неконструктивни действия. Опасно е да се повтарят смътни предупреждения, които се оказват фалшива тревога, което може да доведе до състояние на отрицание, отегчение и ще престанат да обръщат внимание на предупрежденията. Убедителни се оказват тези предупреждения и указания, които почиват върху надеждни доказателства и са представени от достоверен комуникатор като трябва да се каже ясно каква е заплахата и какви конкретни действия трябва да се предприемат, за да се избегне катастрофа.
Едно предупреждение не дава ефект, ако не казва ясно каква е заплахата, откъде идва или какво могат да направят хората, за да я избегнат. Ефективни са предупрежденията, в които има достатъчно информация какво, къде, кога и как може да се направи за благоприятни резултати.[6] 

  Хаосът и паниката, породени в бедствени ситуации са изключително опасни и неконтролируеми. Според Сава Джонев, паниката е крайна форма на “страх, при която индивидите загубват адаптивните си възможности за адекватно поведение и реагират хаотично или със ступор”[7]. При възникването на такъв тип тълпа, хората смятат, че са в животозастрашаваща ситуация и могат да се спасят в точно този критичен момент, а не дори и малко по-късно, има липса на предварително известни модели на поведение, които да гарантират положителен резултат. Съществуват и различни етапи, характеризиращи паническата тълпа:
1. Предпаническо състояние, при което изброените по-горе условия водят до възбуждане на емоциите, а оттам следва стесняване на съзнанието и пробуждане на въображението. Налице е дефицит от информация за размера на опасността, което води до преувеличения от всякакъв род, нагнетяващи допълнително обстановката.
2. Възбуждащо начало, при което паниката започва от един или няколко психически нестабилни или саботиращи индивиди и поради липсата на модел на поведение и крайната потребност от него, това води до приемане на първия предложен вариант.
3. Лавинообразно разпространение на паниката се получава чрез механизма на заразяването - обхваща цялата маса, поради ефекта на взаимното отражение и води до пълна деградация на множеството.

  Паниката може да се определи като състояние на масовата психика, отразявайки колективния ум, чувства и воля върху личността. Паниката избухва изведнъж и се разпространява за секунди върху десетки и стотици хора, трансформирайки ги в объркана и дезорганизирана тълпа. Може да отпаднат и най-елементарните обществени норми и правила като егоизмът взима превес, непрекъснато подтикван от инстинкта за самосъхранение.[8]

   При възникването на подобни ситуации е от изключително важно значение да се познават средствата, нужни за предотвратяване или редуциране на паниката:  Начинът за поднасяне на възбуждащата паника информация е от първостепенно значение  -  медиите могат да спомогнат за разпространение на информацията, която се отнася се до предстоящо или възникнало бедствие и да опровергаят зараждащите се или вече съществуващи слухове. В случая звуковият сигнал и направеното съобщение, задействат социално заучените модели на поведение като бягство, търсене на потвърждение, очакване на помощ.
Друг важен момент е поемането на ръководството и внасяне на йерархичност в масовото поведение или изнасяне на ефективни модели на поведение, които да се справят с възникналите реакции на по-слабите и психически лабилни хора. Лидерските фигури, които да са компетентни, действени, емоционално стабилни, подготвени за справяне със ситуацията играят ключова роля в преодоляване на паниката.

  При отсъствие на информация за съществуващия проблем, се изостря нуждата от сведения за него и това пораждат слуховете и мълвите, които като явления от масовата психика отразяват най-вече отрицателните страни на общественото мнение. Слухътсе основава на реална или не информация, чиято истинност в момента на разпространение е не може да бъде проверена и се предава от човек на човек неформално, удовлетворявайки нуждата от сведения за събитието и създавайки потребност от такива. Слухът нерядко паразитира върху страховете, предразсъдъците и това допълнително влияе върху безкритичното му приемане. От значение е, че в ситуация на изключително напрежение, слухът е новина и информация, макар и вероятно лъжлива и необективна, която се разменя с цел групата да изясни съществуващата обстановка. Този, който разпространява слуха добива по-висок статус, удовлетворявайки нуждата на другия от знание и собствената си потребност от внимание. Затова често в тълпата възникват и циркулират слухове, които проявяват регенериращи свойства. В критични ситуации слухът формира общественото мнение, подхранвайки се от тревогите. И се създава в ситуация на “информационен вакуум”, когато се знае много малко за обекта на слуха и се обуславя готовност за безкритично възприемане на всякаква информация.
  Слуховете и мълвите се делят според съдържанието си на:

-          Мълва страх, която възниква и се разпространява върху основата на колективната опасност и е свързана пряко с инстинкта за самосъхранение, когато при потенциална или реална опасност се появява колективен страх. Пример са слуховете и мълвите, разпространявани след някое природно бедствие, когато липсва все още пълна информация и се преувеличават броят жертви, материалните щети и последствията.

-          Мълва надежда, при която се приема доверчиво дори най-невероятната информация в полза на масите. Тя е дългоочаквана, желана, необходима в критичните моменти на силно изживян страх не само при индивидуалната, но и масовата психика. Типичен пример може да е откриването на ново лекарство за борба с рака, свързано със страха от него.

-          Мълвата отмъщение се формира върху афекта гняв и омраза, придружени с  импулсивност и стихийност в поведението, дори и с груби, жестоки действия. Може да възникне при сложни политически обстановки за дискредитиране на политическата система или конкретен неин представител, а също и при изострени взаимоотношения между началници и подчинени, колеги, съседи.[9]

   Пример за влиянието на слуховете и мълвите е земетресение в Индия, когато изследователи събират и анализират разпространяваните слухове. Индийският психолог Джамуна Прасад открива, че многобройни слухове за надвиснала гибел плъзват из селото, чиито жители усещали трусовете от земетресението в съседно село, но не били в непосредствена опасност. Жителите на това село вярвали и спомагали да се разпространяват следните слухове: 1) към тях стремително се приближава наводнение; 2) 26 февруари ще бъде ден на потоп и разрушения; 3) в деня на лунното затъмнение ще има ново земетресение; 4) след няколко дена ще има циклон; 5) на хоризонта се задават неописуеми нещастия.[10]
Подобни слухове не помагат на хората да се чувстват спокойни и сигурни. Едно доста убедително обяснение на това явление е, че хората са били ужасно изплашени и тъй като не са имали достатъчно основание за страха си, измислили собствено оправдание. Така те не биха се чувствали глупави, оправдавайки поведението си.
  Друг пример е изследването върху слуховете, проведено от Дургананд Синха, който анализира слуховете, които се разпространявали в индийско село след бедствие с подобна сила. Основната разлика между ситуацията в анализа на Прасад и на Синха е, че изследваните от Синха лица действително са преживели бедствието и с очите си са видели разрушенията. Те били изплашени, но имали основателни причини за това — не им е било потребно да търсят допълнително оправдание на страховете си. В техните слухове нямало предсказания за надвиснала катастрофа, нито големи преувеличения. Дори обратното, слуховете били успокояващи. Един от тях предсказвал (погрешно), че много скоро ще бъде възстановено водоснабдяването.
Тези два примера свидетелстват за справянето на хората с друг интересен психологичен феномен – когнитивният дисонанс: състояние на напрежение, което възниква винаги когато даден индивид поддържа едновременно два познавателни елемента (идеи, нагласи, убеждения, мнения), намиращи се в психологическо несъответствие.[11]

Масовите реакции и поведениепри екстремни и бедствени ситуациикато цяло не са изолирани и независими от средата, която е предопределяща за различните социални фактори като семейство, образователна система, възпитателни модели, обществено- културни влияния и разбирания. Именно тези фактори са обуславящи и за формирането и развитието на личността, групите и колективите, които са повлияни в крайно негативен и стресов аспект по време на подобни ситуации. Понятия като ситуация и ситуативнапсихика не могат да бъдат разгледани без значимата връзка между среда и личност в тяхното променливо, динамични и изменящо се взаимодействие, тъй като поведението на личността се проявява винаги в контекста на определена ситуация, която се променя и видоизменя. Това определя и различните форми и степени на афективни състояния, адаптация и приспособяване в различните ситуации, които, според Йолов, могат да бъдат условно разделени на стандартни, сложни, екстремни, критични и послекритични.[12]
  В екстремните ситуациисе включват събития и явления, които са нещо ново, неочаквано и непознато като не винаги носят риск за живота, въпреки че тестват нравствените, мирогледните и физическите характеристики на индивида и групите. Освен положителните форми на активност и решителност, в ситуативната психика се проявяват също страх, неадекватност и паника, възникващи от неподготвеност за екстремната ситуация, неизвестност, изненада и неочакваното й въздействие върху хората, които могат да доведат и до т. нар. ситуативен удар.
  Критичните ситуациисе определят вече като връхната точка на най-опасния и рискован момент, със заплаха за живота и сигурността, когато възможните разумни и логични опции за решение и изход са неосъществими. В такива моменти се проявяват някои специфични социалнопсихологически феномени като групова идентификация, групова солидарност, взаимоотношения между лидери и подчинени и на една малка група в системата на по-голяма. Груповата солидарност, например, е разгледана от И. Дженис, според когото, при екстремна опасност, хората увеличават склонността си към нея и идентифицират собствените си убеждения, идеология, ценности с тези на групата. В критични ситуации често се наблюдава заличаване на собствената индивидуалност, за да се слее човекът с новосъздалата се общност под формата на маса, тълпа, група, където масовата психика може да варира от масовия героизъм до паническо бягство и истерия. Типични житейски примери се откриват в историческото минало под формата на множество въстания, революции и героични прояви на личности, жертвали собствения си живот, в името на важна и общозначима кауза и идея.
  При послекритичните ситуацииса налице по-скоро негативно, неблагоприятно следствие и неуспех по отношение на поставените цели и задачи за реализиране. Тук най-важни са нравствено-психическата и физическа издръжливост, самоконтрол и хладнокръвие, докато превес в критичните ситуации вземат съобразителността, решителността и поемането на рискове.[13]                              

 Важно е да се отбележат адаптивните и неадаптивни форми на поведение.
За неадаптивно поведениемогат да се определят ригидността (когато индивидът има ясна представа за събитието, но изпада в състояние на персервация и фиксация върху предхождащата дейност, което блокира адаптивните действия)  и пасивността (което може да се дължи на неосъзнаване на опасността при наличие на навременна информация, или при пълна осъзнатост на опасността, но при задействане на чувство за безизходица и безнадеждност). Най-неадаптивни и издръжливи като темперамент са меланхолиците, при които и възбудата, и задържането са слаби, а при опасност са суетливи и двоумящи се. Висшата нервната дейност е слаба, при което в състояние на страх и силни дразнители, остават сковани и пасивни в действията си.
При адаптивните форми на поведениесе наблюдава директна или косвена идентификация на събитието и незабавна реакция на преодоляване на опасността,  следвайки се собствен модел на поведение или се изграждана такъв, чрез механизмите на заразяване и подражание. Нормално е при подобна ситуация да се стигне до състояние на фрустрация, предизвикана от непреодолими или оценявани така трудности. Н. Левитов описва толерантно поведение в такива ситуации, наблягайки върху спокойното, устойчиво, разсъдъчно състояние, напрежението и потискането на отрицателните импулси и пренебрежението на трудностите. Противопоказното и негативно поведение на фрустрация е агресията, импулсивността, водещи до напрежение, паника, несигурност.
Съществува и инициативно поведение, което е адекватно и е налице адаптивна реакция, насочена към собственото оцеляване, а също и ориентиране към действия за помощ на пострадалите. Конструктивното поведение в бедствени ситуации се осъществява като спонтанно, неформално структурирано действие и като институционалното, утвърдено и формално контролирано действие на специализираните за такива ситуации звена.
Не е уместно противопоставянето на институционалното и неинституционалното поведение в ситуации на бедствия, понеже това води до негативни резултати като  създаване на нагласа у масата, че отговорността за справяне с бедствията е главно на специализираните звена, а това може да доведе до намаляване готовността на масовия човек за самозащита в подобни ситуации. От друга страна неадекватните очаквания към институционалните звена могат да породят много негативни прояви – враждебност, недоволство и членовете на институционалните звена действащи в трудни условия, също не са застраховани от появата на страх, паника и дезорганизирано поведение.
  Затова е важно разработването на програми за развиване на умения за справяне със стреса и развиване на умения за работа в екип, както и лидерски умения с условието, че не всеки човек е пригоден за работа в екип, а при бедствени ситуации това е от съществено значение. Затова е необходим подбор на хора, пригодни за работа в екип, притежаващи съответните качества, за да се сформират предварително екипите и в критична ситуация да реагират своевременно и адекватно. Сравнително най-пригоденият и издръжлив на силни дразнители личностен тип е сангвиникът, отличаващ се със силен тип нервна дейност, уравновесеност и подвижност.

  Според изследванията, неподходящи качества за работа в екиппритежават хора, които са прикрити, проявяват индиферентно, безучастно поведение към останалите, нямат реална представа за способностите си, емоционално лабилни, в отношенията с останалите са черногледи, завистливи, неблагодарни, неблагонадеждни, некоректни и като цяло не изпитват радост от груповата работа и успех. От най-голямо значение за тях са реализирането  предимно на своите егоистични амбиции, които могат да са открито изразени или прикрити и не могат да намерят хармония между личните и общите цели и интереси.
  Подходящи личностиса оптимистите, откритите хора, които са жизнерадостни, емоционално уравновесени, креативни, честни, добронамерени, прями и отзивчиви, действени, с интерес към предизвикателствата и имат представа за възможностите си. Проявяват готовност при излагане на риск и носят лична отговорност, а изпълнението на задачите им носи радост и вътрешно удовлетворение. Комуникативни или мълчаливи, те работят за екипа и организацията, влагайки своя опит и способности в качествено изпълнение на общите задачи, постигайки хармония между личните и общите цели и интереси.

 Използвана литература:

Арънсън, Е., Човекът – социално животно. 2009.

Градев, Д., Социална психология на масовото поведение . УИ “Св.Климент Охридски”. С., 2000.
Джонев, С., Социална психология. Дамян Яков, 2006.

Йолов, Г., Критичните ситуации и масовата психика. С., 1973
Льо Бон, Г., Психология на тълпите. Жарава, 2002.
Посетено на 27.11.2013г от http://www.nspbzn.mvr.bg/Pravila_povedenie/Pri_bedstvia/default.htm

 За да са в крак с всеки тренд, бизнесите се опитват да си набавят бърз достъп до готова база данни на потребители и групи със сходни интeреси. Те се стараят да имат и нужното ниво на разбиране на аудиторията, защото ако не разбират публиката си, тогава и усилията им биха били неуспешни. За да съберат тази информация, маркетолози, като мен, използват различни мониторингови технологии, като например сървъри за слушане на разговорите между онлайн потребители. А колко добри са тези законни “подслушващи” мониторингови програми, зависи от това колко често постваме ти и аз във Фейсбук, Туитър и т.н. Разговорите, които се водят в интернет, генерират голям обем неструктурирана информация, която има огромно значение при планирането на рекламните стратегии на компаниите. Именно поради този факт, социалното слушане нашумя сред бизнеса и създаде нова мултимилярдна индустрия.

Какво представлява “слушането” в социалната мрежа и как се осъществява?
“Социалното слушане”, още познато като мониторинг на социалната мрежа, е процес на идентифициране и оценка на какво споделя аудиторията за компания, индивид, продукт или марка в интернет.

За да стартира слушането, бизнесът определя специфични ключови думи и фрази, за които ще следи в разговорите потребителите на социалните мрежи. Списъкът трябва да включва максимално конкретни термини, които да позволят да се идентифицира търсената информация сред големия поток от данни. Няма универсален списък с ключови думи, а именно качеството на подбора им е в основата на ефективното слушане.

След подбора на термини, бизнесът трябва да определи и ключови личности, които имат влияние върху имиджа на марката, чрез достъпа си до широка публика, сред която и много ваши фенове или потребители. Например, ако някой известен и влиятелен човек или издание напише коментар за вашата марка, повече хора, ще чуят за вас и съответно може да спечелите интереса и подкрепата на нови клиенти. Т.е. внимателно трябва да се анализира, къде може да се очаква да се чуе за вас в социалните мрежи и да насочите своето внимание в тази посока.

Останалите стъпки около стартиране на слушането варират между индустриите и нуждите на различните компании, но главното, което сплотява всички е, че социалното слушане дава на всички нов подход в маркетинга и себеизрастването на компаниите.

След като сме преминали през тaзи стъпка, можем да реализираме и самото слушане. То се осъществява чрез софтуерни продукти, в които предварително сме програмирали своите критерии, идентифицирани в подготовката, т.е. ключовите думи, за които ще следим и влиятелните личности, които ще наблюдаваме. В процеса на самото слушане, програмата, която използваме, следи всичко публикувано в избраната от нас социална мрежа, като отделя, съобщенията, които съдържат  някои от посочените ключови думи. Приоритетно тя ни информира за написаното от избраните влиятелни личности. Цялата информация достига до нас под формата на списък с всички избрани коментари и информация за потребителите, които са ги публикували. По същество, мониториращите софтуери преобразуват чрез специфични ключови думи неструктурираната информация, така че събраните данни от определен монитор да могат да бъде разчетени и обобщени.

Защо слушат марките?

Има различни начини, по които може да се използва “слушането”. Към момента, основната му задача е вникване в трендовете, които съществуват, с цел подобряване на имиджа и на позиционирането на марката. Но то може да се използва и за решаването на други управленски проблеми, като например:

●      за да разберат какви проблеми или дефекти имат техните продукти - Например, ако вашият бизнес има належащи специфични проблеми, вие може да приложите “социално слушане” и да разберете какво точно се харесва или не се харесва от вашите клиенти. Тогава социалното слушане ви дава възможност да поправите проблемът или да намерите нужните ресурси, за да разрешите главоблъсканицата.

●      за да получат нови идеи как да подобрят продуктите си от клиентите, които говорят за марката им - Коментарите в социалните мрежи дават конкретни идеи за какво се харесва или не от клиентите, т.е. кои елементи следва да бъдат запазени или променени.

●      за да използват безплатно онлайн фокус групи в реално време.

Всеки от отделите на големите компании има и допълнителни причини да слуша разговорите на потребители онлайн. Ето и някои от тези причини:

- Отдел “Поддръжка и обслужване на клиенти”:

●        слушането онлайн позволява да се създаде лесно база данни с въпроси, информация и отговори, които бъдещите потребители могат да открият онлайн;

●        може да се идентифицират и разрешат проблеми;

●        възможно е отдел обслужване на клиенти да се прехвърли напълно онлайн, като това намалява разходите за офис на бизнес собствениците.

- Отдел “Маркетинг и връзки с обществеността”:

●     разговори за вашата марка, индустрията в която сте, продукти “наживо”, в реално време;

●     показва вашата конкуренция какво прави и къде вие може да взаимствате идеи от тях;

●     Онлайн слушането може да помогне с проблемни продукти и тяхното позициониране;

●     Подчертава успеха на продукт.

●     Набавя нови идеи от клиенти как може да подобрите продукта си. Това е прекрасна възможност не само да набавите повече информация какво може да подобрите, но нека и не забравяме, че то е и безплатно и легално, тъй като социалните профили на вашите клиенти са публични. 

 - Отдел “Продажби”:

●     Онлайн слушането дава възможност да се открият разговори и достъп до потребители, които биха направили покупка. Това дава невероятен шанс на бизнеса да се намеси в разговори като “Може ли някой да препоръча”, “Търся да закупя..” и т.н..

●     Безплатно може да се проследят конкуренти на дадена компания.

●     Онлайн слушането е доказан метод за покачване на продажбите.

- Отдел “Човешки ресурси”:

●        Открийте къде може да намерите подходящи квалифицирани кадри;

●        Намерете влиятелни личности за реклама на вашата марка;

●        “слушайте” за проблеми, които вашите служители имат или какво според тях би помогнало да бъдат те по-щастливи на работното място.

За автора:

Tsvetta е консултиращ стратег по социалните мрежи за корпорацията Dogs Bollocks 5, DB5 Inc.в Ню Йорк. Родена е във Велико Търново и през 2008 г. се премества в САЩ, за да получи висше образование. През 2012 г. Tsvetta завършва колежа “Св. Франциск” с дипломи по Маркетинг Мениджмънт, Международен Бизнес и Икономика. По настояще е студентка в Градския Университет на Ню Йорк в кампуса Барух, където учи магистратура. През 2010 г. е коронясана за Мис България Диаспора САЩ и започва кариерата си на модел, въпреки 165-сантиметровия си ръст. Пред камерите или зад кулисите на големи социално мрежови кампани, Tsvetta е доказана сензация зад океана. Българското гуру в онлайн индустрията в Америка има опит с големи компании като филмовото студио Парамаунт, Тойота, НАСКАР и Сони. Свободното си време моделът е посветил на обучаването на жени лидери и стимулирането образоването на младите хора в България. Владее свободно 5 езика.

Библиография:

http://searchcrm.techtarget.com/definition/Social-media-monitoring

http://searchenginewatch.com/article/2274254/Why-Social-Media-Listening-is-Important-for-Brands

http://blog.hootsuite.com/use-hootsuite-social-listening/

http://www.cmbinfo.com/social-media-strategies/

Култура (Крьобер, А. & Клакхън, К, 1990) произхожда от латинското cultura, от глагола colere със значение отглеждам, култивирам. През 1920г. в „Психология на народите”, в 10ти том, озаглавен „Култура и история” Вундт разглежда произхода на думата култура. От 3 до 36 страница той обръща внимание на разграничението между материална и духовна култура, също така противопоставя понятията природа-култура. От това разграничение може да се направи изводът, че културата се създава от човека и за самия него, чрез обработване на природата, но веднъж създадена културата тя действа и върху човека.

Идентичност (Петрова, 2011) произлиза от латинското съществително identitas, произведено от прилагателното idem. В значението на понятието се съдържа конотация на сравнимост,  т.к. то предполага някаква степен на еднаквост,  сходство на индивида с други индивиди в конкретна област или относно някакъв възглед. Въвеждането на понятието „идентичност” се извършва в САЩ през 60те години на миналия век. Най-известният труд от този период е „Идентичност: младост и криза” на Ерик Ериксон. Авторът определя идентичността като процес, който се намира в центъра на самия индивид, но и в центъра на неговата култура (Петрова, 2011).  В този смисъл може да се заключи, че културната идентичност не е важна само сама по себе си, а е важна и за самия индивид и неговото пребиваване  в пределите на социалната реалност, а също и при взаимодействието му с други социални реалности. Влиянието на културата като регулативен механизъм изгражда културната идентичност, превръща индивида в личност,  която може да се адаптира  в рамките на социума.  Човекът от биологичен представител на своя вид се превръща в личност. Личност произлиза от латинската дума “persona” (Schultz, D. & S. Schultz, 2009), която в Древна Гърция е обозначавала маската  на актьорите по време на представление. Днес персоната се  разглежда  като тази част от хората, която се показва в публичното  пространство. От тук може да се заключи, че личността, персоналността се отнася до външните и видимите характеристики, които биха могли да бъдат видими и за останалите хора, т.е. впечатлението. Личността включва в себе си сложни взаимодействия между физически характеристики, субективни емоционални и социални фактори, които в много случаи не могат да се видят директно, т.к. човекът се  опитва понякога да ги скрие. Допуска се, че личните характеристики са относително стабилни и предсказуеми. Но дори един човек да го определяме със спокоен темперамент, това не означава, че той никога не става нервен. Поради тази причина може да се твърди, че въпреки стабилността на личните характеристики, те са ситуативно обусловени. Също така идеята на „личност” включва в себе си идеята за уникалност (Schultz, D. & S. Schultz, 2009). Въпреки че хората имат общи белези, интереси и т.н., те имат и уникални характеристики, чрез които се различават един от друг. Фокусът на настоящата разработка ще бъде върху развитието на личността и детерминантите, които обуславят определени черти и характеристики на личността. В психологията съществуват няколко възгледа за формирането на личността, които отдават тежест на различни фактори. Например бихевиористичната парадигма (Schultz, D. & S. Schultz, 2009) сравнява личността с монетен автомат и свежда разбирането си за личност като добре структурирана машина, която автоматично отговаря на влияния от средата. От тази гледна точка личността не е нищо повече от акумулация на добре научени отговори в рамките на поведенческата система. Но взаимодействието между средата и човека е двупосочно, както средата влияе върху човека, така и човекът влияе върху средата. Човекът сам става затворник на своята култура, която е основният символен свят, който се налага върху материалния, има символно измерение, което е различно за различните култури. По този начин битието до известна степен определя съзнанието (Маркс, К., 1983). Съзнанието се превръща в субективно отражение на обективната действителност. Една действителност се интерпретира по много различни начини заради културната обусловеност. Точно за този проблем пише Алфред Шютц в  „Чужденецът” (Шютц, 1999). Тази статия има за цел да изследва типичната ситуация, в която се оказва чужденецът, т.е. да интерпретира културния образец на дадена социална група, в която той се стреми да попадне, както и опита му да се ориентира в нея. За чужденеца  културният образец на неговата социална група  е  резултат от историческото минало и елементи от неговата биография и този образец е неговият „относително естествен светоглед.” Затова чужденецът продължава да интерпретира новото си социално обкръжение  чрез собственото си мислене както обикновено. Така той открива готова представа за себе си, за групата, която скоро се оказва неадекватна. Шютц извежда три характеристики на това как се сблъскват характеристиките на домашната и на чуждата група, културния образец и начин на живот (Шютц, 1999, с.15-16). 

1.      Първо, представата за културния образец на групата, към която се стреми чужденецът, се намира в интерпретационна схема на домашната група, е възникнала  като нагласа на незаинтересования наблюдател. Стремящ се към групата чужденец, трябва да се превърне от незаинтересован наблюдател в евентуален член на групата. Културният образец на групата тогава не е елемент на неговото мислене, а елемент на света, който трябва да бъде поле на действието му.

2.      Второ, новият културен образец придобива свойствен за дадена среда характер. Неговата отдалеченост се превръща в приближеност, неговите празни рамки се превръщат в жив опит, неговото анонимно съдържание се превръща в определени социални ситуации, приетата на готово типология се разпада.

3.      Трето, готовата картина на чуждата група, съществуваща в домашната група на чужденеца, доказва своята неадекватност, когато той се стреми да попадне в чуждата група по простата причина, че тази картина не е била изградена с цел да провокира отговор или реакция от членовете на съответната група. Знанието, което тя предлага служи просто като подръчна схема за интерпретация на чуждата група, а не като ръководство за взаимодействие между двете групи.

В този ред на мисли може да се каже, че и съзнанието влияе върху битието. Пример може да се даде с вече формираното съзнание на чужденеца от неговата собствена култура, опита за интерпретация на чуждата, адаптацията и запазването на собствената култура. Формираното съзнание не изчезва, а просто се обогатява от влиянието на средата, а съзнанието изкривява културата през собствената си интерпретационна схема. Този сложен процес на взаимодействие се корени в поведението на хората в рамките на културните общности. Поведението е несъмнено свързано с културната цялост и се моделира по неин модел или културата се модифицира от съзнанието (например изобретяването на нови традиции), а от своя страна  изобретенията на културата като митове, легенди, обичаи детерминират поведението на личността. За да може чужденецът да се интегрира в новата социална група, той трябва да промени нагласите си, да се опита да разбере културата на другата група, да се идентифицира  с нея и на базата на общата идентичност да изгради своя. В този смисъл може да се каже, че класическите психологически теории за идентичността винаги са обусловени от развитието на културата. Те се появяват в определено историческо време и са провокирани от кризите и проблемите на човека (Петрова, 2011). Така може да се направи един психосоциален поглед върху личността. Най-често идентичността се разделя на индивидуална и колективна. Но това разделение е доста условно, не само защото колективната идентичност е сбор от индивидуални идентичности, а  и защото индивидуалността на колективната идентичност се репрезентира върху индивидите. Идентичността е цялостен феномен, в чиито анализ следва да се разграничат различни нива. Може да се приеме и разграничението между индивидуалната идентичност като персонална, социална или психо-социална, а колективната като между групова и вътре групова. В това изложение може да се опише още един елемент, а именно че уникалността на личността може да се изгради само чрез взаимоотношения с други хора т.е. чрез принадлежността към дадена група и съществуването в определен социален контекст. А от друга страна изградената индивидуална идентичност предполага успешна интеграция на индивида  в обществото, да осигури субективно чувство за базисна сигурност, както и чувство за принадлежност и субективно благополучие. Едни от най-известните психологически теории за идентичността са на Фройд, Ериксон и Търнър.

Фройд (Петрова, 2011)  първи дава разгърната интерпретация на груповите отношения  вътре и между групите. Той анализира отъждествяването на индивида с групата т.е. феномена на социалната идентификация. Фройд обяснява явлението с противопоставянето на любовта към собствената група  и агресия по отношение на другите. Според него социалната идентичност се сформира, когато за групата има един и същи обект на идентификация.

Ерик Ериксон (Петрова, 2011) продължава изследванията върху идентичността като излиза от контекста на фройдизма. Той смята, че идентичността е процес разположен в същността на индивида, но и в същността на неговата култура. Авторът поддържа идеята, че идентичността се създава чрез взаимодействието на индивида със социалната среда и че не  може да се отдели личностния растеж от социалната промяна. Това показва значението на културата и историята в процеса на формиране на личността. Кризите на идентичността описани от Ериксон не са универсални за всички култури. Ако в Западната култура юношеството е с удължен период и съществува мораториум, който отлага съзряването, то в някои култури преминаването през юношеството може да е само някаква инициация.

Друго направление в психологията, което се занимава с проблемите на идентичността е когнитивното и се свързва с името на Анри Ташвел. Авторът изследва перцепцията в процеса на категоризация, проблеми свързани с предразсъдъците и стереотипите. Акцентът на учения е към груповите процеси и анализ на конфликтите. Той и неговият последовател Джон Търнър (Петрова, 2011)  обясняват социалната идентичност с процесите на социална категоризация, социално сравнение и между групови отношения, а също и принадлежността към определена културна реалност. Поради тази връзка между културата и индивида и тяхната взаимосвързаност се налага появата на дисциплина под името кроскултурна психология. Тази дисциплина се развива в края на 1960-те години. Започва да се обсъжда въпросът: „Какво оформя личността.” През 2002 г. Излиза статията: „Влиянието на културата върху личността” (Triandis, H.& Eunkook, M. Suh, 2002). Там авторите отбелязват, че личността се формира под влиянието, както на генетични фактори, така и под влиянието на средата, но най-важните от последните са културните влияния. Проблемът за културното влияние става все по- обсъждан, т.к. изследователите забелязват, че методите за психологическа оценка дават различни резултати при хора от различни култури и по този начин се нарушава надеждността и валидността на резултатите и на методиките. Херман Роршах (Schultz, D. & S. Schultz, 2009) е един от първите изследователи, който забелязва различията в резултати при тестиране на хора от различни култури. През 1921 година той записва разликите от резултатите на хора от теста с мастилените петна, които живеят в две различни културни области на Швейцария. От там той изхожда, че резултатите би трябвало да са много различни при различните култури и раси. Въпреки това много тестове се превеждат и стандартизират, за да се използват в различните култури, но това понякога създава потенциални проблеми с тяхното кроскултурно приложение. Това е особено голям проблем, когато тестът е предназначен за западната култура, а се прилага в Китай или Филипините. Например ценностите в китайската култура се свързват с милосърдие,  постигане на хармония с другите, изграждане на сплотено семейство и пестеливост в ежедневието, но нито една от тези характеристики не  е типична за американското общество. Но е факт, че психологическите инструменти се разработват първоначално за Западната култура. Тук се вижда проблемът за господстващата Западна култура  и проблемите, които се пораждат  при пренасяне на нейните модели в другите култури.

Проблемът за взаимодействието между културите, запазване на тяхното разнообразие  или уеднаквяването им заради хегемонията на Запада се разглежда в текста на Леви Строс „Раса и история” (Леви-Строс, 1995). Процесът на уеднаквяване на културите  най-вече е свързан със силното влияние на Западната цивилизация. Така се оказва, че прогресът може да представлява разцъфтяване на културите, но в същото време да доведе до изчезването им. За да се проследи процесът на създаване на една световна сила с кумулативна история и взаимодействието на културите в този процес  трябва да се тръгне от многообразието на културните форми. То не трябва да се схваща стационарно, защото културите не се различават нито по еднакъв начин, нито в еднакъв план. Различията може да са географски, времеви, социални, религиозни, различия в степента на развитие на културата. Тук се вижда, че понятието култура само по себе си съдържа една многопластовост, динамика, промяна. Културите са гъвкави и адаптивни, те могат да влизат в различни съчетания, да взаимодействат с една друга и при точките им на пресичане  да се получава промяна. При това взаимодействие може културите да се трансформират като всяка една от тях вземе най-доброто  от другата, в друг случай може едната култура изцяло да изчезне  или нейните елементи да станат част от други културни реалности, нови културни системи и да се запазят от части. Понякога дадена култура е много по-мощна от тази, с която взаимодейства и по-слабата култура бива претопена. Това каква промяна ще настъпи след пресичането на различните култури зависи от типа на взаимодействие на културите (Леви-Строс, 1995):

1.                           Асимилация – по-мощната култура подчинява на себе си  по-слабата и макар понякога да запазва отделни нейни елементи, крайният резултат е промяна на идентичността.

2.                           Взаимодействие в посока на разграничаването – при взаимодействието на няколко култури сe раждат нови обичаи, поради желанието за отличаване от другата група, а също и да не се изостава от нея. ( съзнанието определя битието)

3.                           Взаимодействие при което дистанцията между двете култури е толкова голяма, че ако едната е технологически по-силна, то другата може изцяло да изчезне. Такъв е примерът с индианците в Северна Америка.

4.                           Дискриминация - появява се в ситуация на доминираща култура , при която се създават изкуствени препятствия за носителите на алтернативната култура. При дискриминацията се наблюдава отказ от приемането на културното многообразие. Всичко, което не съответства на нормите, е обявено за не култура. Идеален пример е Древна Гърция. Всичко, което не е било част от гръцката култура, е  било назовавано под  общото понятие „варварство”.

5.                           Културен синтез или т.нар. коалиция на културите-  взаимодействието на културите поражда нова идентичност, но всяка една от тях запазва своята оригиналност.

6.                           Хегемония – предполага съвместно съществуване на различни култури, но тези които нямат съответните технологични, икономически и политически ресурси имат второстепенна, незначителна и маргинална роля, за разлика от тези, които притежават тези ресурси.

              В повечето случаи на взаимодействие има на лице една доминираща култура, която подчинява останалите. И тук логично идва въпросът има ли по-нисша и по-висша култура? Според теорията на еволюцията, (Леви Строс, 1995).  която е силно повлияна от теорията на Дарвин, няма по-висша и по-нисша раса или народ , а всяка раса или народ е на различна стълба от своето развитие или както пише Леви – Строс (Леви-Строс, 1995, с. 458): „ Всички човешки общества имат зад себе си минало, което  е приблизително от една и съща величина”, но в едните са се натрупали постижения, а в другите не се е случило нищо и още са в начална фаза на своето развитие”. Според него човечеството изобщо не прилича на човек, който изкачва стълба, а на играч, който при всеки ход може и да спечели, и да загуби. Така е и при различните общества - едните притежават стационарна история (или по точно културите на тези общества не се развиват в нашата посока), а другите притежават кумулативна история, която допуска натрупвания и постижения. Но тази развиваща се история не е привилегия на една единствена култура, а по-скоро на обединение на няколко култури. Такъв е примерът със Западната цивилизация. Този феномен на господстваща сила се дължи на взаимодействието на няколко култури. В света нито една култура не е сама, тя има пресечни точки с други култури и колкото повече има пресечни точки  с другите, и колкото повече имат допир една с друга, те успяват да създадат кумулативни исторически форми.

Но въпреки този процес на озападняване, културните различия продължават да съществуват и те не бива да бъдат пренебрегвани и в полето на психологията, психологическото тестиране и психологическата оценка. А също така разнообразието на културите трябва да се вземе под внимание в оценката на личностните характеристики и поведението  в социума, а също и при формиране на идентичността и Аз-а. За формирането на личностовите характеристики и детерминиране на поведението на хората  има голямо значение дали културата е индивидуалистична или колективистична. Типа култура влия върху познавателните способности на хората (Schultz, D. & S. Schultz, 2009), мотивацията, емоциите, само възприятието, благополучието, социалното поведение, междуличностната комуникация, а също и върху моралните и етични принципи на индивида. В настоящата разработка ще се  сравнят различията между колективистична и индивидуалистична ориентация.  По отношение на познанието си към средата хората в колективистките култури виждат средата като малко или много фиксирана (стабилни норми, задължения и отговорности), самите себе си като адаптивни, готови „да се впишат”. Хората в индивидуалистичните култури виждат себе си като малко или много стабилни (стабилно поведение, персоналност, права) и средата като адаптивна (например ако не харесват дадена работа, сменят работата). Също така  азиатците имат по-висока търпимост към противоречия от американците и следователно са по-малко изненадани от американците, когато са поставени пред несъответствия. Предполага се, че логическото мислене на западната култура има предимства при развитие на науката, докато холистичното мислене при колективистичните култури има предимство при поддържане на междуличностните отношения, ред и хармония в личния живот. Освен върху познанието и когнитивната организация, културата влияе и върху мотивацията на личността. Колкото по-индивидуалистична е една култура, толкова повече хора желаят да имат много избори и да са уникални. Изследвания показват (Triandis, H.& Eunkook M. Suh, 2002), че децата от европейско-американски произход са били по-мотивирани, когато са имали избор и са показали по-ниска мотивация, когато авторитетни личности са направили избора вместо тях. За разлика от тях  децата от азиатски произход били по-слабо мотивирани,  когато са имали личен избор, докато ако някой, доверен авторитет направи избора вместо тях, резултата в най-високи нива на присъща мотивация и производителност.

Мотивацията в индивидуалистичните култури увеличава последващата успешност. В колективистичните култури тя увеличава последващия провал, защото индивидът се фокусира върху това как да промени себе си и да подобри напасването между себе си  и изискванията на социалната среда. Емоции, изпитвани от членовете на колективистичните и индивидуалистичните култури  са също различни. В изследвания” (Triandis, H.& Eunkook M. Suh, 2002)  американците докладват по-позитивни емоции (по-добър, горд, върхът на света) докато японците изявяват по-личностно обвързани емоции (приятелски чувства, чувство на близост, уважение). Също, в сравнение с японците, американците  докладват за повече позитивни и по-малко негативни емоции.  Емоциите в колективистичните култури се стремят да се вграждат във връзки и се приемат като отражение на статуса на тези връзки. Освен това емоциите са силни предиктори на задоволеността от живота в индивидуалистичните култури, докато социалните норми (одобрението на другите) силно предопределя задоволеността в колективистичните култури. Емоционланите фактори (например любов) играят по- решителна роля при личностни решения, като брак, в индивидуалистичните, отколкото в колективистичните култури. Хората  в индивидуалистичните култури имат и по-голямо себеуважение и са по-оптимистични от хората в колективистичните култури и тези фактори са асоциирани със силно субективното благополучие. Хората в колективистичните култури  са силно повлияни от поведението и мислите на другите хора. Докато хората в индивидуалистичните  култури се  ръководя от самите себе си и собствените си цели. В колективистичните култури  се ценят много повече групови дейности, докато в индивидуалистичните се отделя внимание на личното пространство и прекарване на  времето в самотни дейности.  Начините на комуникация също са повлияни  от културата. В  колективистичните култури преобладава индиректната  комуникация, докато в индивидуалистични  култури се предпочита комуникацията лице в лице.  По време на комуникацията хората в колективистичните култури използват по-често „ние”, а хората в индивидуалистичните култури използват местоимението „Аз”.  Това показва, че и формирането на Аз-а и концепцията за себе си се влияе от културата. В зависимост от културата Аз-ът може да бъде независим или взаимозависим. (Triandis, H.& Eunkook M. Suh, 2002)

Изграждането на личността и нейната идентичност несъмнено се влияе от културата, в която човекът пребивава. Социалната група и чувството за принадлежност играят съществена роля в изграждането на идентичността – както групова, така и индивидуална. Хората се обединяват в групи, с общи цели, общ език и обичаи, с обща култура. Хората създават общност, полагат усилия да я съхранят, като в същото това време влизат във взаимодействие с други групи и култури, обменят информация, обогатяват се или изчезват. Културата е съществена част от човешкия живот , тя е създадена от човека и за самия него. Но човекът се е превърнал в пленник на собствената си култура, а тя детерминира неговите действия, вярвания и убеждения. Затова и при всяко психологическо изследване или интервенция трябва да се вземе под  внимание  характеристиките на културата, към която принадлежи изследваното лице или пациентът. Когато се отчетат тези характеристики, биха могли да се избегнат грешки при интерпретация на симптомите  и причините за даденото поведение или състояние. По този начин ще се постигне прецизност в изследванията и подобряване на надеждността и валидността на резултатите. И въпреки че всеки индивид принадлежи към групата на себеподобните, не трябва да се забравя, че също така хората са отделни личности интегрирани в културата, към която принадлежат и че културата е интериоризирана в самите тях и затова  тя е един от регулативните механизми  на поведението на личността в социума.

Използвана литература:

1. Kасирер, Е.(1996). Есе за човека.  София: Христо Ботев, с. 47-52.

2. Крьобер, А. & Клакхън, К.(1990). Всеобща история на думата култура, В: Идеи в културологията. С., т. I.,

3. Леви-Сррос, К. (1995). Раса и история, В: Структурна антропология 2, София: Христо Ботев

4.Маркс, К. (1983). Към критика на политическата икономия. София: Партиздат.

5. Николов, Н. (2004). Общностна идентичност и социална онтология, годишник на СУ „Св. Климент Охридски”, кн. Психология, том 92, с.131-144.

6. Петрова, М. (2011). Психологически теории за идентичността, Социология и психология,  Известия на съюза на учените,  ВСУ: Варна.

7.  Шютц, А. (1999). Чужденецът, София: ЛИК

8. Triandis, H.& Eunkook M. Suh. (2002). Cultural Influences on Personality. Annual Review of Psychology,  53, 133–160.

9. Schultz, D. & Schultz, S. (2009). Theories of Personality (9^th ed.), WADSWORTH CENGAGE Learning.

Политология за учени от естествените науки

Част I. От политическото съзнание до държавната намеса

Държавата това, държавата онова, а тя - не ще.
Насред масивната стачка на пилотите от Луфтханза успях да се прибера в София като по някакво чудо и двата ми полета не бяха отменени. С благодарност към висшите сили започнах престоя си в Родината и разбира се, отгоре ми веднага се изсипа всичката благодат на проблемите на живота по нашите краища. Но за човек, занимаващ се и с математическо моделиране на социални системи, това наистина е благодат, тай като животът ме кара да моделирам ситуации, за чието съществуване западняците изобщо не се и досещат.
Та насред творческата лаборатория на българския живот полека и отново изникна въпросът за българската държава и за това, какво прави тя за българската наука и иновации.  Колегите го обсъждат непрекъснато докато аз си мисля как ще им обяснявам, че и тази година няма да има повишение на заплатите (нали съм заместник-директор).  Та говорят ми те: държавата трябва да прави това, държавата трябва да прави онова. И да финансира науката, иновациите и технологиите, научните организации и учените. И си мислят, че като кажат на заместник-директора, държавата ще прище.  Ама държавата не ще. Защо ли не ще?  - е хубав въпрос. Да се отговори на него обаче не е толкова просто. Защото ни трябва специфично знание, което не е много присъщо за учените от естествените науки.  Трябват ни знания за политическата власт, за това, как се изразяват политически интереси и как функционира и се развива политическия живот в държавата и обществото. Накратко казано, трябва ни знание по политология. Но по истинска политология, а не от тази, която проституира за пари със силните на деня.

Фигура 1. Волтер е кратък и ясен. Затова нека започнем с негов цитат.

            Аха-а, ще кажете, сега г-н Витанов ще почне да ни разказва за властта – фиг. 1, за структурата и механизмите на функциониране на политическата система и за взаимодействието на тази система с по-голямата обществена система, част от което са и учените.  Така, така, точно за това ще става дума по-долу в текста.  Разбира се, всичко е със задна мисъл и тя е учените от естествените науки да получат един минимум знания, които да им позволят по-ефективно да си защитават интересите.  А и да осъзнаят, че драмата, в която живеят, май е един цирк на глупостта и некадърността. И още нещо да осъзнаят от ситуацията – фиг. 2

Фигура 2.  Човекът го е казал доста отдавна. Но голяма част от учените от естествените науки и днес са апатични.

Която ситуация може да се промени чрез меритокрация и технокрация.  И след като написах интригуващите думички, хайде полека (и към края на статията) да видим какво означават те.

Политиката

Фигура 2.  Да цитираме един голям авторитет.
Ами нека да почнем отначало, ще кажете и ще зададете въпроса – какво е политика? Фигура 2 е поставена, за да предпази читателя от илюзията, че истинската политика е нещо твърде просто или несъществено.  Истинската политика е нещо доста важно, тъй като е свързана с осъществяване интересите на групи от хора. И по-точно, политиката е област на взаимоотношения между социални общности по осъществяване на съвместни интереси с помощта на разнообразни средства, основното от които е политическата власт.  Политиката има такива елементи – политически идеи, политически концепции, политическо съзнание, властови институции, политически организации.

Интереса клати феса.

Фигура 3.  Нещо за разсънване.

Анонимният народен мислител, дето е казал това за интера и феса,  може и да не е бил нежно изразяващ се, но пък е бил точен.  Знаят ли си учените от естествените науки интереса? – да допуснем, че го знаят. А могат ли да се коалират с други обществени групи, за да си прокарат интересите? Тука е малко  проблематично, защото доста учени мислят, че не трябва да се занимават с това, пък някой ще се сети за тях и ще  им осъществи интересите. Невольо, невольо – викат и досега много от учените в гората. Да се надяваме, че след тази статия нещо ще се промени – в стил, помогни си сам, че да ти помогне и … но хайде да не споменаваме името Му ей така, без особена причина.  А дали си преведохте каквото пише на фиг. 3 ?

Защо политиката е важна
Политиката е важна, защото точно чрез нея става разпределението и преразпределението на ресурсите и благата, статуса и привилегиите. Та чрез политиката и с помощта на  инструмента, наречен политическа власт става тая работа.

За структурата на политиката
Съществуват различни подходи при обяснението на политиката и политическите процеси. Аз използвам комбинация от икономически и рационално – критичен подход. Иначе казано, за мене политиката е следствие от влиянието на икономически отношения и начина на производство.  Дотук беше икономическият подход. Политическите процеси са сложни. Веднъж възникнали те имат вътрешна динамика на елементите на политическата структура. Иначе казано – влияят се силно от икономиката, но си живеят и собствен живот. Това пък е рационално-критическият подход.
Структурата на политиката има 4 елемента – политическо съзнание и политическа култура; политически институти и норми, чрез които се реализират политическите възгледи, цели и интереси и се осъществява политическата власт; организирана дейност на обществените групи и техните представители по управление на  обществения живот в интерес на тези групи или пък в интерес на цялото общество; отношения на социалните групи свързани с политическата власт и нейното завоюване, удържане и използване.  Почна ли да ви доскучава? Веднага взимам мерки и показвам фиг. 4 за разтуха.

Фигура 4. Акълът и красотата управляват Родината.  Ама нали виждате, за коя част от акъла и за коя част от красотата става дума?

Знанието е сила. Сила за ориентация в политиката.
И тъй, за какво трябва да имаме достатъчно знание за да се ориентираме в политиката?    Ами трябва да знаем достатъчно за политическата система, политическата власт, политическото поведение, политическата дейност, политическият живот, политическия режим, политическото съзнание, политическата култура, политическите интереси и политическите ценности. Олеле, ще кажете, много ни се събра наведнъж. Хайде сега г-н Витанов, вземи и го подреди това всичкото и ни го обясни разбрано.  Добре, да започваме полека.

Политически ценности  и политически интереси.
Започваме от елементите на социалната структура – хората. Та хората  имат политически ценности -  това са норми и стереотипи, които им позволяват да анализират политическата ситуация и да се ориентират в нея. Аха, ще кажете – а я ни го повтори сега г-н Витанов това в стил – дяволът чете Евангелието? Ами ето -  в главите на хората се набиват норми и стереотипи, с които този, дето им ги набива, се мъчи да ги ориентира в политическата ситуация, тъй, както му отърва. Ама чакай бе, г-н Витанов, туй не беше ли свързано политическа власт? Е стига сте бързали де!  И дотам ще стигнем.
Освен политически ценности хората имат и политически интереси – тоест съвкупност от осъзнати потребности, които ги подбуждат към определен вид политическа дейност. 

Фигура 5. Към теорията за основата на политическия интерес. Пари, жени и власт, казват някои....

Значи, ще кажете – осъзнава човек потребността от пари (фиг. 5) и ето го един политически интерес, които го подбужда да се включи в една политическа дейност, пък после да смени партията с друга партия и след това втората с трета, а третата партия с четвърта. А защо не и с пета, шеста и седма.  То потребността си е същата, съдържанието на политическия интерес не се променя, само дето формата се мени.  Нали тъй беше по Хегел? Хегел ли?-ще попитате – кой пък беше тоя.  Ами Хегел е оня, от които се е учил брадатият икономист, дето написал дебелата книга, в която пишело – всекиму според труда.  Видяхте ли сега, как предното изречение почна с идеализъм и завърши с диалектически материализъм. Само не ме питайте какво е диалектически материализъм.  Не бива да ви уча на Тъмната страна на Силата.

Политически съзнание и политическа култура
И тъй – ето ги хората с политическите ценности и политическите интереси. Какво трябва да има още?  Ами има още политическо съзнание и политическа култура. Политическото съзнание е осмисляне на обществото от гледна точка на неговата политическа организация и от гледна точка на интересите на държавата, политическите елити, господстващите слоеве на населението и т.н.  Значи хваща се човека и осъзнава политическата организация и интересите на обществените групи и организации. Един осъзнава, на друг му казват какво да осъзнава, то процесът е сложен, но накрая у всеки човек се появява някаква форма на политическо съзнание. 

Фиг. 6 Политическата култура.

Например изречението – интереса клати феса е израз и на политически ценности и на политически интереси, на политическо съзнание, че и на политическа култура. Това последното още не съм го казал какво е и ето го сега – политическата култура е нещото, което осъществява възпроизводството на политичиския живот на обществото.Политическата култура е съвкупност от елементите политическо съзнание, политическо поведение,  както и съзнанието за формирането и функционирането на държавните институции – и още – фиг. 6.  Та ако искате да промените нещо в клетата ни татковина, то трябва да попромените и политическата култура на  народа. А тези, които искат политическият живот да се тече по старому ще ви пречат. Туй е то голямата мъдрост.

Политически живот

Фигура 7.  Политически живот – кой ли от тези го е най-страх от Вожда? А забелязвате ли усмихващият се хитрец зад гърба на вожда?  Не ви ли прилича на някого?  Ама каква усмивка, а? Сякаш казва – ей сега ще ме тикне в затвора, ако не е доволен. Е – следва да му се признае – оживя и кариера направи. И хич не беше най-лошият управник на съответната страна.

Добре, ще кажете. Хайде стига за отделния човек. Кажи сега малко за групите от хора.  Ами групите от хора се състоят от хора и всеки си има политически ценности и политически интереси, политическо съзнание и политическа култура. И гледаш – абе все групи от хора – тези чехи, онези руснаци, третите германци, четвъртите българи – пък ситуацията все различна. Ами различна е – къде ще сравняваме политическите ценности на българина и германеца или политическите интереси на българина и чеха, политическото съзнание на българина и англичанина или политическата култура на българина и швейцареца.  Но няма страшно – ако постоим достатъчно дълго в Европейския съюз, тез индивидуални политически характеристики на българина ще се посближат с тези на западноевропейците и ще се отдалечат от тези на ориенталците.  А сега – напред към политическите характеристики на колектива (групата) от хора.
И най-напред  политически живот какво е? – ще попитате. Политическият живот е съвкупността от политическите процеси и политическите дейности в обществото.  Дотук нали е ясно – набивате подходящи политически ценности и политически интереси в хорските глави.  И  същевременно постоянно дебнете да не би някой да промени  политическото съзнание и политическата култура на тези хора. И политическият живот си тече тъй, както искате. 
И защо тоя зор? – ще попитате. Ами полека, полека се доближаваме да политическата власт. Но за да стигнем там, трябва да минем  през политическата дейност, политическото поведение, да видим що е това политически режим и политическа система и хоп – стигаме и до политическата власт.

Политически режим и политическа дейност.
И тъй, да почнем с политическия режим – това е съвкупността от способи и средства за осъществяване на властта в държавата заедно със специфичните политически отношения, политическа идеология и политическа култура. То разнообразие на политически режими – дал Господ.  Дали пък да не дам пример. Например хващаме политически лидер, дето не разбира много от политическа идеология, казваме му, че най-хубавата политическа идеология на света е неолиберализмът, плясваме му финансов министър, дето сънува и бълнува Хайек, обясняваме, че добро политическо поведение е да пълни телевизионните  емисии със себе си, а отношението му към държавните институции следва да бъде – държавата – това съм аз, а другите са мързеливци.  След тая страхотна политическа култура, слагаме и съответни политически отношения на пренебрежение на политическите противници и третиране на народа като … Я да спра тук, пък вие си продължете примера и си дайте и други примери. Както виждате, конструкцията на политически режим не е кой знае какво. Конструкцията на балансиран политически режим – дето балансира интересите на народа и на елита  - и то не е трудно, стига елита да иска и да може. Тук разни завзеци използват понятието политическа потентност. Демек ако елита е политически импотентен – уиде коньо у ряката, както се казва по едни нашенски краища.  
И сега – напред към политическата дейност.  Това е активност насочена към изменение или поддържане на съществуващите политически отношения. Имаме обект и субект на политическата дейност, че и непосредствени действия.  Ето ви и пример -  хващате значи една група  викащи и биещи тъпани хора, пускате ги да окупират университет с искания за оставка на правителството  и да блокират кръстовища. И вече си имаме обект, субект и действие. И юнаци, дето ни обясняват, че това не било политическа дейност (демек за никакво изменение на съществуващите политически отношения не става дума, а само за сваляне на правителството). Е какво да правите тук – вЕрвате и викате – харе Кришна! Харе, харе! А Кришна снима с камерата, щото доказателства за хонорара трябват.  Отвлякох се, защото тъщата  тъкмо гледа „Цветовете на любовта” – индийски филм по БиТиВи-лейди и някак си покрай музиката, която трябва да слуша, човек се отнася на индийски теми, свързани и с религия. Само това с камерата откъде ми дойде, не разбрах много. Може да е от козунака и яйцата, а може и да е от салатата и течностите, които човек трябва да поема, за да я понесе (салатата де).  Но както и да е.
И тъй – стигнахме до политическото поведение – което си е формата на защита на собствените политически интереси и формата на участие в осъществяването на политическата власт. Тъй – ами ако не участваме? – на туй му се вика политическо бездействие, които е единия вид политическо поведение. Те ни викат на избори, ний ходим за гъби. И си мислим, че правим нещо.  Другият вид политическо поведение ще да е политическото действие. То бива пряко и непряко, явно и неявно, индивидуално и колективно и там каквото още се сетите.

Политическа система и политическа власт
Следва политическата система – това пък е съвкупността от лица, участващи в политическия процес, институционалните структури на държавата и обществото и взаимодействието между тях, ама не какво да е взаимодействие, а това, дето е насочено към осъществяване на политическата власт, управлението и регулирането на обществено-политическите процеси.Я да видим сега – някой като ви каже, че иска да сменя политическата система, вий ваша милост, трябва да го питате, какво точно иска той да сменя – хората ли, институционални структура на държавата и обществото ли или пък вида на онуй взаимодействие горе да променя.  Имаше един виц, че Ганьо бил най-голям разбирач на футбол и на политика и най му било лесно да смени треньора на националния отбор па футбол и политическата система. Хе,хе,хе. Ни от футбол разбира Ганьо, ни от политическа система -   то ако разбираше, бразилците щяха да са наврени в миши дупки, а англичаните щяха всичките да учат параламентаризъм и политически науки в София.
И още малко пример – огледайте се що за лица участват в политическия процес и ако не ви харесват се запитайте – дали пък такива като вас не ги зареждат с енергия да участват в политическия процес.  И още  гледайте – ефективни ли са институционалните структури на държавата и обществото и взаимодействието между тях води ли до нещо полезно или е на принципа – ден да мине, друг да дойде, а заплатата – вървиииии. Тез еретични мисли ги четете само в случай, че ви се струва, че политическата система на Татковината нещо скрибуца.  Ако смятате, че не скрибуца, прескачайте тоз параграф и давайте нататък без да се питате защо ли ви го написах това в края на параграфа, а не в началото.

 

Фигура 8. Политическата власт.

И ето ни на финала – вече можем да си поговорим и за политическата власт! Политическата власт е доста високо в йерархията на властта – фиг. 8, ама не е най-високо. Парица йе царица – да не вземете да го забравите това. Затуй целта на доста политици е да се опаричат. От таз гледна точка политическата власт е изгоден и сигурен бизнес – рискът от загуби и фалит е малък – трябва да се чака само „наште” да дойдат на власт. И всичко туй е облечено в една хубава теория с възвишени слова – чак свят да ти се завие. Ама нейсе, ние караме нататък.
Та политическата власт е съвкупност от механизми и средства за въздействие на политическите субекти върху поведението на индивидите и социалните групи с цел управление, съгласуване и подчиняване на интересите на членовете на обществото на единна политическа воля. И-хааа! Туй ни трябва – ще каже нашего брата ученият от естествените науки.  Да де, ама ако единната  политическата воля е да се крадат парите за наука и да потъват в джобовете на „честни частници“ и няма механизми и средства да се въздейства върху поведението на индивиди и социални групи да се предотврати това – какво правим тогава? Излизаме да протестираме.  И си представете чудната фантастична сцена, когато ви  се явява финансово гуру, показва постна пица, казва, че няма пари и после ходи да целува Джиджи, Биджи или каквото там намери.  И искате да го изхвърлите тоя, а не можете. Ама защо ли не можете – защото нямате политическа власт.  Затуй четете серията от статиите, които ще напиша на тая тема, правете си изводи и вместо да ходите за гъби и да се ловите на глупости, как те учените за едната чест работели, вземете та се посдобийте с политическа власт, та да си можете да си прокарвате интересите, драги учени от естествените науки.  Тогава аз с удоволствие ще ходя за гъби вместо вас. То „габърлъка” е краста като лова – само дето не убиваш животни.

Важно, важно! Политически субекти и политически обекти.

Фигура 9. От този може да излезе политически субект. А може и да не излезе.

Вие драги учени от естествените науки може да станете политически субекти. Ама как така? – ще кажете. Ето как – политическите субекти са тези участници в политическия живот, които са способни да формулират и реализират собствени цели.  Забелязахте ли думичката способни? Значи ако не сте способни (и защото не искате) да формулирате и реализирате политически цели, то вие не сте политически субекти. А като не сте политически субекти не участвате и в политическата власт. Други участват там и други решават например, че на България наука не и трябва. Говорите им вие на тия, че така превръщат Родината в бантустан, а те си гепят ли гепят парите за наука. Та, моят съвет е: трябва да станете и политически субекти, драги учени от естествените науки. Иначе няма да стане работата.
Ама само хората ли могат да бъдат политически субекти, г-н Витанов? – ще вземете да  попитате. Не - и групите от хора, като социални слоеве и класи, професионални групи, етноси и политически институции – и те могат да са политически субекти. С други думи всичко, което е способно да формулира и реализира политически цели може да е политически субект.
Значи, ще кажете, ти г-н Витанов не ни броиш нас за политически субекти. Ами какви субекти сме ний тогава? И ето ви го отговора – вие, драги учени от естествените науки сте субекти социални, досущ като другите индивиди, социални групи и социални слоеве.  Има и други видове субекти като институционални субекти например – това са държавата, партиите или политическите движения. Може да има и функционални субекти – това са институции, които  изпълняват неполитически задачи.
И сега ще попитате – ами как да се ъпгрейднем от социални към политически субекти?  Нали знаете оная песен – три неща, три важни неща  за ъпгрейдването ти ни кажи. Първо ни кажи на глас, че ни трябва политическо съзнание -  тоест да осъзнаем интересите на обществото като цяло и политическо самосъзнание – да видим, къде е нашето място и роля в системата на политическите отношения.   Второ, ще кажете, нека разбера, че  ми трябва и самоорганизация– тоест да осъзная възможностите и последствията от политическите си действия.  И накрая, ще кажете, г-н Витанов, излъжи, че сме активни до уши. Тоест, третото нещо, което ви трябва, е активност– и вие и групата от учените от естествените науки да се организирате като действащи субекти и да имате реална  (а не фиктивна) дейност по защита на вашите интереси.
Е, добре де – ще се усъмните - буташ ни ти г-н Витанов да ставаме политически субекти. И какво да правим, като станем политически субекти? Лесна работа, колеги, лесна работа – почвате да действате върху политическите обекти. А пък политическите обекти са тая част от политическата система и политическата реалност, върху която се прилагат действията на политическите субекти.Значи такива са политическите отношения, всички институции на политическата система,  че и социалните групи и личности, участващи в политическия процес.  Та нещо може да е хем политически обект, хем политически субект. И още, политическите обекти и политическите субекти са свързани.  Действията (а не псувните пред телевизора) на политическите субекти променят политическите обекти и политическите обекти канализират дейността на политическите субекти, като определят  алгоритмите за осъществяване на политическа дейност и методите и начините за политическо въздействие.  Та и да ходите за гъби и да не ходите, политическите обекти и субекти си действат върху вас, а политическият живот си върви. Затова действайте и вие върху тях.

Държавата не ни слуша – ама защо?

Държавата това, държавата онова. Седя и го слушам това по цял ден, а на другия ден трябва да го слушам и пак да седя. Добре, но какво е държавата, драги ми учени от естествените науки.   Нали знаете, че при нас, в естествените науки се работи с многомерни структури. Е, държавата е една такава многомерна структура.  Значи имаме обикновена територия на държавата. Имаме и социално-политическа територия на държавата.  Социалната територия е територията, в която протича обществената активност на съответното общество.  Политическата територия на държавата е свързана с действията на държавната власт. Имаме икономическа територия на държавата (свързана с взаимодействието на държавата и икономиката). Имаме  информационна територия на държавата, юридическа територия на държавата. И понеже аз се уморих да изреждам видовете територия на държавата, вие може да се сетите за още някоя територия, пък аз ще мина към обсъждане на други неща, свързани с държавата.
Освен  многомерна пространствена структура държавата е и система.  Система от връзки и отношения. Връзки и отношения политически  и юридически, ама не какви да е, а такива, които регулират социално значимите видове поведения и дейности. И тези, дето говорят за свободата и правата, трябва да изредят социално незначимите дейности. Там държавата не трябва да се бърка.  Но като гледате какво ви изброяват, то това май са все дейности със социални последствия.  И почвате да се питате – какво всъщност правят тези радетели за „свободата и правата”.  И докъде трябва да се простират свободата и правата? И още нещо се замислете – не са ли социалните отношения у нас тъй регулирани, че учените са набутани в миша дупка?  Дали пък не трябва да се освободи туй прекрасно място, та други да го заемат.  Някой ще каже – млъкни бе Сатана! Стига си ни говорил за разликите между тукашните и доста по-западните места. Тука е тъй – булгаааар , булгааар! Засилил се да образова учените от естествените науки, на политология да ги учи. Ама-ха!

Държавата като организирана група от хора, различна от обществото.  

Фигура 10. Властта е едно, а истината – друго. Демек, ако намерите политик, дето да не ви лъже – пазете си го, туй е рядкост и ценност голяма.   

Държавата  не е тъждествена на обществото, не си мислете на такова нещо.  Държавата, освен всичко друго е и организирана група от хора, която осъществява публичната власт и управлението на хората от името на обществото. Нали забелязахте – публичната власт. Значи има и още власт – непублична. Но  тоз въпрос сега няма да го обсъждаме.  И нали още забелязахте – държавата днес не е един човек (кралят слънце), а организирана група от хора. Та структурата на тази група и отношенията в нея са много важни. Това обаче е предмет на друг анализ. И още предмет на трети анализ е какво става когато организираната група стане организирана престъпна група.  Тежко на народеца в такава държава – ще кажете. А аз мълча и не казвам нищо.
Тъй. И какво да прави държавата? Някои казват, че държавата трябва да защитава интересите на индивида и обществото.  Други казват, че държавата е оръдие за осъществяване на частни интереси, средство  за потискане на слабите от силните и на бедните от богатите.  Както се казва – фактори много, човек трябва да ги оценява добре. И преди да минем нататък, май в последните години народа има усещане, че българската държава е средство за осъществяване на частни интереси и за потискане и никак не се грижи за интересите на човека и обществото. Въпрос на политически режим, политическа система и политическа власт – ще кажете. Их, ама как бързо се изучихте! Браво! Ама я да добавя – пък и лееекичко е въпрос и на политическа идеология.  У-у-у-у-у, долу Витанов, пак ще ни говори за неолибералите и либертарианците. Няма, де, няма. Ама по-надолу ще се отвори дума и за това.
И ето ни отново на въпроса –  и какво да прави държавата?   Та основните направления на дейността на държавата, които отразяват същността и социалното значение на държавното определение на обществото се наричат функции на държавата.  Една класификация на функциите на държавата е, че функциите биват вътрешни и външни.  Сега внимание. Първата вътрешна функция на държавата е икономическата, която например включва формирането на държавния бюджет  и контрол за изразходването му. Да-а-а. Като нямате влияние в държавата, то нямате влияние и върху формирането на бюджета и върху изразходването му. И говорите си вие, че науката е важна, но като нямате влияние, тези, дето формират групата, управляваща обществото (опростенчески казано – държавата, това са те)  хич и не ви и чуват и правят бюджета по друг начин. И държавата си затъва и те си се чудят защо.  
Ама пак си вършат същите глупости, държавата още повече си затъва и те пак си се чудят защо. И гледат да ви пуснат по телевизиите поредния турски или индийски сериал и да вземат лиценз за поредното измислено на запад шоу защото политическото съзнание трябва да спи. В таз връзка се сещам нещо – кажи ми, кажи бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее. Не се сещам, къде го четох това, но за да бъдете чути, когато казвате истината, трябва да имате и влияние. Политическо влияние, а не влияние над салатата в чинията.
Още по-голямо внимание сега. Друга функция на държавата е социалната.  Което освен социални помощи, включва  и отделяне на средства за здравеопазване, образование, наука и т.н.  Та не се заслушвайте по тези, дето ви кудкудечат, че проблемите на държавата са свързани със социалните й функции. Десетки пъти съм го казвал и писал, пиша го пак: колкото пъти идеите на икономиста Хайек са прилагани на практика, толкова пъти се е стигало до криза, катастрофи и провали. С други думи – некадърните неолиберални икономисти, а не социалните функции на държавата са проблем.  Ама те вече не били неолиберали, станали либертарианци.  Тоест скачаме от Хайек (оставете света на диващината на пазара) на Милтън Фридман (абе мъъъъъничко държава може пък и да е полезна).  Те както са се засили скоро ще стигнат до Кейнс (балансираната и съществена държавна намеса), а някои от тях може да не успеят да набият спирачките навреме и нали се сещате къде ще отидат. При оня с брадата, дето беше написал – един призрак броди из Европа... Но шматкането на българската неолибералия из полето на икономическите идеологии е отделна тема. Може и да напиша някога нещо  и за това, но сега имаме друга тема.
Други вътрешни функции на държавата са охрана на обществения ред, финансов контрол, екологична функция и т.н. Като гледате функцията финансов контрол, как няма да реват някои с пълно гърло за намаляване на функциите на държавата! Нали се сещате едно време като падна социализма и държавата трябваше да се разграби (тоест на премине в ръцете на „честни“ и „ефективни“ частници) кое беше закрито най-напред. Как кое – Комитетът за държавен и народен контрол. То това си го пише във всеки хубав учебник, че така трябва да бъде. Не смеете да ме питате що за заглавие има този учебник, а!  Що ли пък си мисля, че и сами ще се сетите.
А сега, ще се чудите да се смеете ли или да плачете – минаваме към основните външни функции на държавата. Първа функция – защита на държавните интереси на международната арена (ама че израз-а – международната арена. Но май си е вярно).  И какво става с българските интереси на международната арена? Тези, които  критикуваха предните, че се съгласявали с поклон към големия съветски брат, днес май не знаят друго освен „Yes, Sir, yeeees!” като поклонът е завъртян на 180 градуса спрямо вертикална ос в сравнение със стандартния поклон. Питате ме, какво е моето отношение към това ли? Ами аз не виня големите братя. Те си защитават своите интереси.  А за йесаджиите не намирам за нужно да хабя думи.
Следваща външна функция на държавата е поддържане но отбранителната способност на страната на необходимото ниво.  Например утре ако руската армия дебаркира във Варна и тръгне към София, ние нямаме нищо насреща.  Ама НАТО щяло да ни пази. То НАТО докато се размърда, третата световна война може и да е свършила и хамбургерът в Макдоналдс да струва 3 рубли.  И тези, дето се кланят на запад с лице на изток, ще кажат – ама Витанов е лош човек. И ще се наведат още надолу да не гледат какво стана в Крим и пак ще завикат „Йееееес, сър, силна армия не ни трябва, йееееес!”.   Някои си мислят, че защитата на неолибералните задници е дело на чужди тела. Народът пък казва, че ако не можеш да удряш шамари, никой не те уважава. Толкоз по въпроса за отбраната.  За още външни функции като външна търговия и други може да се сетите и сами.  А ние да минем към много интересен въпрос – формите на управление.

            Защо пък да не опитаме с технокрация и меритокрация, а?
Ама защо да го обсъждаме това, г-н Витанов, ще кажете. Че ний имаме демокрация, друго не ни трябва.  Тъй ли? Че при демокрацията народът се признава за източник на властта, пък у нас управляващите, като чуят за референдум, се изприщват.  При демокрацията гражданите са равноправни, а при нас някои са много по-равноправни от други.  При демокрацията се уважава мнението за мнозинството – у нас се разпореждат малцинства и се  работи на принципа – говори си, не ми пречиш! При демокрацията се съблюдават правата и свободите на човека, а у нас се съблюдават така, че хората ентусиазирано се самозапалват  по улиците от радост. Та в българската политическа тенджера май няма демокрация. А какво има? Аз си имам проста теза – има манджа с грозде. И сега ще ви разкажа за няколко други форми на управления. Пък вие си правете сметката.
И тъй, почваме с  автокрацията – форма на  управление, основана на неограничено и безконтролно пълновластие на едно лице в държавата.  Я да не ме дразните, че напук ще подпиша – нали така ще каже някой автократ. А вие си бърборете, че живеете при демокрация.  Тъй, слагаме автокрация в тенджерата.  Сега ще видите, какво ще сготвим. Слагаме и плутокрация – форма на управление, при която управлява най-богатия слой на обществото, в тясна връзка с международния капитал. При това тука управлението става чрез марионетки – изпълнители. Бух – в българската тенджера с управленската манджа.
А бива ли българска политическа манджа без  олигархия – олигархичното управление  се осъществява от олигархичен елит, които налага корпоративен характер на обществото (двеста триста семейства командват народа през държавата). Да го слагаме ли това в българската тенджера? Слагай Витанов, слагай, за къде без олигархия.
И накрая да посолим малко с фасадна демокрация, да сложим един аристократ за аромат и ето ви една хубава композитна управленска система. И се чудите защо нещата не вървят. И аз се чудя, че вие се чудите.


Фигура 11. Меритокрация.

            А какво беше това с меритокрацията и технокрацията, г-н Витанов? Ами при меритокрацията властта се осъществява от най-талантливите и квалифицирани специалисти. Казах специалисти, а не спортисти или артисти.  Със спортисти и артисти се управлява шоу, а не държава.  Ще кажете – ами ако на народа трябва де се показва шоу, докато системата тихичко си работи.  Е – тогава може.  Тогава меритокрацията е мръсна дума, а талантливите трябва да бъдат изгонени по чуждите държави. Я да спра тук, че някой ще вземе да се усъмни, че говоря за България. Не, драги учени, не, както добре знаем, вие, аз и бедният Хорацио, гнилите неща са все по Дания.  За Дания говоря.  

Фигура 12. Можете ли да прочетете скритата дума?

И сега, няколко думи за технокрацията – при която властта преминава от политиците и богаташите към научната и техническата интелигенция.  Анатема, анатемааааа-а! – махни се Сатана, анатемааааа! Всеки ден слушам подобни крясъци срещу мен по един или друг повод, та съм им свикнал. То това с българската политическа манджа и крясъците срещу мен – добре, но знанието и информацията са основни продукти в постиндустриалното общество, пък науката и технологията  са основни способи за тяхното приложение за общественото им потребление.   Но, туй няма значение – анатема, анатемаааааааааааа, бе! Долу, долу! А, чакай, туй круша лий? Дали пък ще може нашият герой да изяде една круша?  И дървената част на цяло дърво барабар с крушите ще изяде нашият герой, само и само технокрация и меритокрация да не допусне. А когато вече няма да има накъде да шикалкави,  ще тръгне да пробутва фалшиви технократи и меритократи.   Дали пък се сещате, за кой герой ви говоря? За оня, вечния, с мускалчетата по пришити вътрешни джобове по време на предишния му живот.

За намесата на държавата в икономиката
Последователите на Хайек ще ви дърдорят за това как държавата трябва да се маха, а пазарът да се остави да регулира всичко, тъй като икономиката била сложна, а хората – прости и не могат да се оправят с нея.  Затуй по време на криза например – никаква държавна намеса. То  повечето фирми и хора ще измрат, ама карай да върви, какво ни  пука на нас за народа.  Чудя се как хората се ловят на тези похвати от дивашките години на капитализма, довели до класовата борба (и до Маркс).  Та като се прехласвате много по Хайек, чакайте на вратата на вашето общество да почука Маркс.  А като не искате огромна държавна намеса ви остава две възможности – малка държавна намеса (Милтън Фридман) и умерена държавна намеса (Джон Мейнард Кейнс и неокейнсианците).  Милтън Фридмановите идеи изгърмяха мощно през 2008 г. и това, което спаси (пак)  капитализма беше (каква изненада) държавната намесата в стил Кейнс. Ако питате мен, държавната намеса не бива да гарантира, че памперсите на банкерите ще бъдат непрекъснато сменяни, а от  тези среди следва да се изметат некадърниците, които май могат да пълнят само памперси и да прибират бонуси.
Та, умерена държавна намеса значи.  И сега чуйте добре неокейнсианеца Витанов. Първо  намесата трябва да е такава, че политиката да не доминира над икономиката за да няма обществени кризи.  Държавата е изразител на обществения интерес и с политически средства може да  подпомага осъществяването на една от основните функции на икономиката – да удовлетворява потребности на хората – да са нахранени, напоени, облечени и т.н.  
Държавата може да се намесва в икономиката и по друг начин.  Държавната власт може да поддържа социалния мир и да държи престъпността под контрол и да поддържа гражданско съгласие.  Това са условия за стабилно функциониране на икономиката.  Обаче тая работа не става, като  държавата се точи на входа и на изхода, като се пищи, че държавата трябва да се маха, а всички печеливши бизнеси трябва да са в частни ръце.  Държавата трябва да има ресурси, а приказките, че държавният капитализъм е по-лош от частния са приказки за балами.  Ако не вярвате, гледайте милионите фалити на частни бизнеси у нас и си представяйте, че тези бизнеси са добре управлявани. Те са доообрре управлявани, доообре управляяявяни, а вие не сте котки. Вие сте гевреци! Нали се сещате, кой излизаше с номера за котката и геврека? И каква му беше задната мисъл – нещо, което не беше в полза на котката.
А допустима ли е още по-голяма държавна намеса в икономиката?  Неееее, в никакъв случай, ще зареват неолибералите! Не, ама да – в случай на война и природни катастрофи.    
Та, държавната намеса може да е полезна не само в икономиката, но също и в духовната сфера – в културата, образованието и възпитанието. Намесата обаче трябва да е умерена и внимателна. А пък понеже ситуацията с научно-технологичната система е катастрофална, там намесата може и да е масивна.  Кой да знае, пък това може да изправи на крак полуумъртвените парии презрени (учените български де).

Заключителни бележки към първа част
Серията от статии, която почвам да пиша, има за цел да даде знания на българските учени от естествените науки на нещо. Целта е добре показана на фиг. 13.  По-горе разгледах и прокоментирах няколко основни положения. В следващите две статии ще става по-весело.

Фигура 13. Какво цели да направи от вас тази серия от статии.

Във втората статия ще си поприказваме за политическата идеология – защо е измислено туй нещо, що за функции има и весело ще поразгледаме разните -зъмове и -зми(и).  Особено ще се спрем на либерализма и ще видим как съдържанието на тази идеология няма много общо с формата, която тук ни се преп(р)одава за либерализъм.  Ще си поговорим и за властта като политическа категория, за нейните ресурси и средства за осъществяване. При това разбира се, Сатаната Витанов няма как да пропусне въпроса за политическият елит, нали?  И тъй ще дойде време и за третата статия, където се подхванем въпроса с политическите партии, групите по интереси и групите за натиск (харе, харе Кришна!), ще задълбаем из политическите процеси и политическото участие (което може да е легално и ...), весело ще минем през въпроса за политическото лидерство и свързания с него въпрос за политическите кризи и ще прелетим покрай неудобни по нашите краища теми, такива като политическата култура и политическия морал. Ще ми се да ви понапиша нещо и за същността на политическото съзнание покрай въпроса за изборите и още за външната политика и за международните отношения. Но ще видим. А сега, не ви знам вас, но аз трябва да влизам в задръстването, че иде Гергьовден и фамилията иска да почива, а не да седи в къщи, защото аз пиша наръчници някакви. И тъй – със здраве!

Ловен сокол,
 Балобан, Балабан, Шарг, Saker falcon, Falco сherrug, Gray, 1834

 Ловния сокол  и човека имат хилядолетна връзка, която през последните десетилетия завършва по катастрофален начин за популацията на сокола по света. Митологичен символ, символ на властта, ловец и приятел, сокола хилядолетия е бил свързан с човека, но за съжаление именно антропогенната дейност довежда до застрашеното положение на вида в сегашно време.
Името на руски – балобан или балабан се счита, че произлиза от персийското название на птицата. Иранските соколари наричат „ балобан” пролетните и зимуващи птици, а гнездуващите наричат „ шарг” / близко до индийския името "cherrug"предшестващ номенклатурата на вида/. Народите на Средна Азия наричат този сокол „ ителги” или „ ителге”. От славянските имена на сокола може да се спомене и полското"rarog", произлизащо от унгарското "raroh".
Ловния сокол е голям сокол, доста сходен със северния сокол Falco rusticolus, основно с рижо – жълтеникави или кафяви тонове в окраската на оперението. Цвета на гърба е от тъмно – кафяв до охра – кафяви, а понякога с бели кантове по перата, които обособяват ясни ивици при някой птици. Долната част на тялото е бяла или охра с редки капковидни или издължени кафяви пръски. По „панталоните” при повечето източни подвидове има ясни ивици или капковидни пъстрини, сливащи се при някой индивиди в тъмен фон. В Алтайско – Саянския регион се срещат много тъмни птици с еднотонен цвят и много светли с различна интензивност на пъстрините. При някой тъмнооцветени птици перата по крилата, гърдите и корема са тъмни, а маховите и кормилните – светли с неясна тъмна ивичност. Различно са изразени мустаците, на по принцип са ясно видими, особено при тъмнооцветените форми. Това описание се отнася за средностатистически сокол, населяващ центъра на ареала на вида. Като цяло се срещат огромно количество фенотипично различаващи се птици. Краката на възрастните птици са жълти. Восковицата и кръга около очите също са жълти при възрастните птици. Женските са по – големи от мъжките, но са еднакво оцветени. Мъжките тежат 0,65-0,95 кг, женските 0,85-1,4 кг. Дължина на тялото 425-604 мм, дължина на крилете на мъжките – 347-393 мм., а при женските- 376-423 мм.Ширината на крилете / на ниво 5 – то второстепенно махово перо/ при мъжките – 170-215 мм., при женските 203-240 мм. Размаха на крилете при мъжките – 1045-1180 мм., при женските  - 1050-1290 мм. Дължината на опашката на мъжките – 177-219 мм., при женските  - 213-235 мм.
Младите птици са по – интензивно оцветени. Восковицата, кръга около очите и краката са синьосиви, като пожълтяват към втората, третата година от живота на птицата. Първото пухово оперение през първата седмица след раждането е копринено бяло, второто пухово оперение е сиво-бяло и започва да заменя първото пухово оперение към края на втората седмица. Тръбичките на кормилните и маховите пера се появяват на 14 дневна възраст, а перата се разкриват към 17-19- я ден. До 32 – 34 –я ден опeрението е формирано напълно, макар пиленцата да изглеждат все още пухести. На 45- 49  - я ден, птиченцата загубват пуха си напълно и започват да летят, като растежа на маховите и кормилните пера продължава още седмица. Половата диференциация на птиченцата по размер е възможна от 25 – дневна възраст.
Допреди 40 години ловния сокол е населявал огромни пространства на пустинната, степната и лесостепната зони от Австрия и България до Далечния Изток. Поради усвояването от човека на евразийските степи и лесостепи, сокола по чудо е преживял разораването и ерата на ДДТ. За съжаление най – критичен фактор за популацията се оказва баналната човешка алчност. През  70 – те  години в страните от Персийския залив се започва активна дейност по нефтодобив и забогатяващите шейхове възраждат практически от небитието култа към лова със соколи. Соколът, който по време на нашествието на хуните и разцвета на империята на Чингис хан, става символ на властта и богатството, в по-ново време е забава за източните нефтени магнати. Започнал е лов на диви соколи с хиляди и видът бавно върви към критично застрашено положение, следващата стъпка на което е измиране. Още през 70 – те години соколът изчезва от степите на Западен Казахстан, през 80 – те години от лесостепите  на Поволжието, а към средата на 90 – те години и от степните и лесостепните зони  на Европейската част на Русия. Някога обичаен вид, числеността на който в световен план е наброявала десетки хиляди двойки, сега се е превърнал в крайно рядък, числеността на който в настоящо време е не повече от 15 хиляди двойки.
Соколът е типичен обитател на откритите ландшафтни аридни зони като степи, открити равнини и планински плата. Разпространението му до голяма степен е свързано с любимата му храна лалугерите Citellus sp. Предпочитат селскостопанските региони в близост до хълмове и гористи местности. Както и други соколи, не строят гнездо, а заемат чуждо на гарвана, обикновения мишелов, по – рядко на орли или на щъркели. Използват високи дървета, скални площадки и цепнатини, човешки артефакти, електрически пилони. Гнезденето се оказва лимитиращ фактор за този вид, тъй като все по трудно намира подходящо място за гнездене. Някои от птиците започват брачния си период през втората си година, но болшинство от соколите образуват двойки през третата си година. Снасят до 6 – 7 яйца, но в повечето случаи от 2 до 5, в норма – 4. Мътенето трае около 30 дни. Размерите на яйцата в средно са 56,5 х 46,69мм. 

При повечето двойки снасянето на яйцата е от ранен март до средата на април. Гнездовата плътност в някой региони на Монголия се променя съществено през различните години. Наблюденията показват, че някой ловни соколи напускат територията си, мигрират на големи разстояния и се заселват на нови територии. Най – вероятното обяснение на това номадство е намиране на подходяща храна, което например доста често е свързано с пиковете на популациите на малките гризачи.
Продължителността на отглеждането на малките от излюпването да разперването на крилете е 43-47 дни. В редки случаи птиченцата напускат гнездото на възраст 40-42 дни, още с пуха на главата и практически не можещи да летят. Женската седи плътно на мътилото, допуска близост и не издава крясъци при оглед на гнездото. Когато се излюпят птиченцата, родителите стават по – неспокойни и често летят наоколо, издавайки крясъци.
В северната половина на гнездовия ареал, сокола е частично седентарен в Сибир. В своите гнездови участъци зимуват само възрастните птици. Част от възрастните птици извършват дълги миграции, част от тях остават и се чифтосват в гнездовия ареал. На практика всички млади птици напускат местата на гнездене, като основната част мигрира още юли – август. Връщането на мигриралите соколи обратно на местата на гнездене започва от февруари – март. През март вече могат да се наблюдават брачни игри и чифтосване. Соколите, които зимуват в гнездовите си участъци, започват брачните игри по – рано от мигриращите и снасят яйца до 20 – тия ден на март. Масовото снасяне на яйцата е от 5 до 15 април. След 20 април, при оглед всички гнезда имат яйца, рядко някои двойки снасят през май – юни, но това е по скоро свързано с някакви природни катаклизми, такива като неблагоприятни климатични условия или липса на храна. Първите птиченца на зимуващите двойки се излюпват през 20 – 25 април и изправят крилете си от 1 – 10 юни. Масовото излюпване на птиченцата настъпва от 9 до 18 май, а опитите за летене от 22 юни до 5 юли. Не летящи  птиченца могат да се наблюдават и до 15 юли. Малките напускат гнездата от 20 юли, но това може да стане и в началото на август. Масовото напускане на гнездата и появата на младите извън пределите на гнездовите участъци е от 5  до 20 август. Възрастните напускат гнездовия участък от 20 август. Придвижването на птиците от планините към равнините основно се извършва през септември, а към края на октомври мигрантите основно напуска гнездата в края на октомври. От ноември до февруари в гнездовия ареал се наблюдават само зимуващи птици. В южната част на ареала / Устюрт, Казълкум, Каратау/ срока на размножаване  е 2,5 – 3,5 седмици. В Арало – Каспийския регион някой птиченца започват да летят още на 9 – 10 май, а към средата на юни отлитат на север.
Продължителност на живота на едно поколение по наблюдения е около 6 години.

Птиченца на възраст един – два дни.

Птиченца на възраст три – четири дни.

Подрастващи соколи.

 
Ловните  соколи са физически адаптирани към ловуване в открити пространства, близко до земята, комбинирано бързо ускоряване с висока маневреност. За храна предпочитат малки или средни по размер дневни наземни гризачи или зайцевидни, като най-вече лалугери (Spermophilus citellus в Европа, S. dauricus,S. erythrogenys, S. pygmaeus, S. major, S. fulvus and Urocitellus в Азия), хомяци (Cricetus cricetus в Европа, Ellobius talpinus), полевки (Spermophilus citellus в Европа, S. dauricus,S. erythrogenys, S. pygmaeus, S. major, S. fulvus and Urocitellus undulatus в Азия), песчанки (Meriones meridianus, M. unguiculatus, Rhombomys opimus), зайци и сеносъбирачи(Ochotona daurica, O.melanostomata), мармоти (Marmota sibirica,M. bobak) в планинските региони, мишки (Apodemus sylvaticus), плъхове, тушканчици и леминги. Соколите, обитаващи влажните зони, особено през зимния период, могат да започнат да ловят и птици като фазани, яребици, гълъби и врани.
Ловния сокол Falco cherrug, далматинския сокол  Falco biarmicus, северния сокол Falco rusticolus  и сокола лагар Falco jugger, са обединени поради сходството си в един под род Hierofalco. Съгласно изследвания, основани на сравнителен анализ на ДНК секвенции, потвърждават че тази група соколи е монофилетична и видовете генетично слабо се отличават едни от други, което показва скорошно отделяне в еволюционен план. Линията на хиерофалконите показва произход от късен плиоцен, като все още няма достатъчно фосилни данни. Предполага се, че произхождат от Африка, като там са изчезнали в миналото, а съвременното им разпространение е започнало по време на сангамонския интерглациален период / преди около 130 000- 115 000 години/ в началото на късен плейстоцен. Счита се, че далматинския сокол филогенетично е най – стария сокол/извод, основаващ се най-вече но биогеографията на видовете/. Една от вероятно изчезналите линии на хиерофалконите е сокола на Бакалов (Falco bakalovi Boev, 1999), който е  живял през ранен плиоцен в България и през ранен плейстоцен в Испания и Чехия, както и Falco antiquus , познат от среден плейстоцен във Франция и вероятно Унгария. Съвременните видове се отделят в самостоятелна линия най – вероятно преди около 34 000 години и поради това не дават съществени генетични различия помежду си, тъй като са еволюционно млади. Най-стария намерен фосил на ловен сокол е намерен в Охало, Израел и е датиран отпреди 19 400 години. Ловния сокол хибридизира със северния сокол в плен, но също така формира припокриваща се хибридна зона между двата вида в природата.

Фиг.1. Исторически ареал на ловния сокол.

Историческия ареал на ловния сокол преди 50 години е обхващал обширна територия на сухите райони на Евразия от  Германия на запад до Северна Корея на изток. Вероятна площ на разпространение е била 13,2 млн.кв.км.

От 60-те години на ХХ век вече се е забелязвал негативната насока на развитие на популацията на сокола в Европа, а от 80-те години вече се започва и активно усвояване на естествения ресурс на ловния сокол, в резултат на което неговия ареал практически се съкращава два пъти до 6,9 млн.кв.км., като постепенно се разпада на отделни изолирани популации в Европа и започва да се фрагментира и в Азия.

Напълно изчезват едни от най – големите популации на вида в Европа, Онко – Донската и Волго – Уралската, съсредоточени в лесостепната зона на европейската част на Русия.Към днешен ден може да се констатира факта, че за основната територия на Европа, най – вече за нейната източна част, ловния сокол като гнездящ вид е изгубен.Основната част от съвременната световна популация на вида е съсредоточена в Азия, в четири основни резервата за вида: в Западен Казахстан, в Алтайско – Сианския регион, преимуществено на територията на Русия и Монголия, в ЦентралнаМонголи я и Тибет.

Фиг.3 Популационна структура на ловния сокол. С цифри е показано броя гнездящи двойки.

Анализа на плътността на популацията на ловния сокол показва четири основни ядра: 1. Алтайско – Саянската планинска област и планините на североизточен Казахстан  и северозападен Китай на юг до Тарбагатай включително; 2. Централна и източна Монголия; 3. Арало – Каспийския регион; 4. Източен Тибет.
Оценката на числеността на вида само в ядрата предполага около 6975 гнездящи двойки, от които 8,6% гнездят в Европа. Отчитайки разпространението на вида и извън тези ядра, може да се предположи, че общата численост на световната популация на вида е приблизително 10-15 хиляди гнездови двойки, от които едва 4-6% са в европейската част на ареала.

Фиг.4 Съвременния ареал на разпространение на ловния сокол, отчитайки резидентните, размножителните и сезонните миграции.

Таксономията на ловния сокол е доста спорна.Макар общо потвърден като политипичен вид, официално са приети два подвида западен и източен -  F. c. cherrug Gray, 1834 и  F. c. milvipes Jerdon, 1871. Значителната индивидуална изменчивост води до това, че са били описани 11 подвида. В следвоенен СССР половината от тези подвидове отпадат, а в световен план се приема систематиката на Vaurie, съгласно която се определят основно два подвида – обикновен или западен сокол F. c. cherrug и централноазиатски/ монголски/ или източен сокол F. c. milvipes, като в центъра на ареала се отделя самостоятелен вид алтайски сокол Falco altaicus. На пръв поглед поделението на вида изглежда просто: изменчивостта на сокола има клинален характер и се развива от запад на изток, като напречния светъл рисунък на горната част на тялото се променя към пепелни цветове и потъмняване на пъстрините на долната част на тялото. Така условно може да се прекара граница между западните и източните соколи. Натрупването на данни с времето, показва опростеността на този модел на разделение.

Фиг 5. Географско разпространение на източния и западния ловен сокол.

Графичното представяне на географското разпределение на източния и западен ловен сокол нагледно показва ареала на разпространение на двата подвида  в широчина, фактически паралелно един на друг и без зона на припокриване в продължение на 4 хил. км. Наблюдавайки това разпределение ще по – правилно да се нарекат северен, за западния и южен за източния, подвид соколи.
Гнездовия ареал на западните соколи, които се характеризират с кафява окраска без напречен рисунък на горната страна на тялото, по страните и краката, със слаб възрастов диморфизъм, се простира през целия ареал на вида в Евразия, с тясна ивица, преимуществено в лесостепната зона. Гнездовия ареал на източните соколи, характеризиращи се със силни вариации в окраската, наличие на напречен рисунък на горната страна на тялото, страните, краката и силен възрастов диморфизъм, обхваща зоната на пустините и полупустинните и голяма част от планинската система на Азия, от Турция на запад, до Приморие на изток. Само на изток ареала на западните соколи се пресича с източните соколи, с формиране на смесена популация в тясната зона на контакта, лежаща преимуществено в планинските котловини на застъпващите се степи, лесостепи на границата на Русия и Монголия. В основната част на ареала на вида, тези форми или не се застъпват или тази зона на застъпване е нищожна. Смесените популации между западните и източните соколи е прието да се отнася към сибирския сокол Falco cherrug saceroides, който не се явява  отделен подвид. Сибирския сокол е фенотип / често доминиращ/, възникващ в зоната на хибридизация на източните и западни соколи. Западните соколи в зоната на своя ареал со общо взето еднотипни, докато при източните могат да се отделят поне 5 ясно различаващи се раси. Дори при две от тези раси, а именно чинковия и тибетския сокол се наблюдава изключителна чистота на фенотипа в популациите. Поделянето на източните соколи на два подвида – анатолийски и туркестански засега не е приемливо. В зоната на контакта между източните и западните соколи, в центъра на максималната му плътност и птиците със смесен фенотип -  сибирски сокол F. ch. saceroides, основно в Алтайско – Сианския регион се появява група фенотип „ алтайски сокол”, не характерна за друга популация соколи в друга част на ареала. Тези птици не могат да бъдат отделени като отделен вид/подвид и както в случая със сибирския сокол, се явяват фенотип повявил се в зоната на хибридизация на източните и западните соколи. Причината за появата на уникална окраска на тези соколи може да се крие в проявата на архаични гени в хетерогенната популация.

Фиг.6. Типични фенотипове соколи, съответстващи на някои описани подвидове: 1 – Обикновен сокол F.ch. cherrug; 2 – Чинков сокол F.ch.korelovi; 3- Централно азиатски сокол F.ch. milvipes; 4 – Монголски сокол F.ch. progressus; 5 – Тибетски сокол F.ch. hendersoni.

На снимката: Отличителни признаци на различие между Соколът скитник (Falco peregrinus) – вляво и ловния сокол (Falco cherrug) – вдясно в полет.

На снимката: Отличителни признаци на различие между северния (Falco rusticolis) – вляво и ловния сокол (Falco cherrug) – вдясно в полет.

В България до 1930г, ловния сокол е бил широко разпространен и често срещаш се вид, по специално за отворените пространства на Дунавската равнина. По наблюдения на учени, популацията на сокола силно намалява в периода от 1920 до втората половин на 20 век и към края на този период вече наброява 50 гнездящи двойки. От 90 те години до днес популацията на ловния сокол в България е почти на изчезване, като описаните гнездящи двойки са от 2 – 6. Към днешен ден този вид е на изчезване в България и сега описаните 8 – 9 гнездящи двойки съществуват благодарение на усилията на Дружеството за защита на птиците в България и ролята на активни природозащитници и дружества.
Причините за това бързо залязване на популацията на ловния сокол в България са няколко. На първо място е преследването им като хищни птици,още от началото на 20 век. Съществува ли са държавно спонсорирани програми за унищожаване на хищните птици.
Допълнително за екстремното намаляване на популацията на сокола довежда и загубата на хабитати от средата на 20 ти век. Масивното обработване на земята и разораването на необработваемите преди това земи, драматично променя природата в България. Обработването и дренирането на земите води до намаляване на популациите на лалугерите, което косвено води да драстичното намаляване на числеността и на ловния сокол. Използването на органохлорни пестициди осъществява сериозен удар върху популацията на ловния сокол. ДДТ се използва до средата на 20 век, но се заменя с употребата на Алдрин, Диелдрин и Хептахлор. Тези химикали сериозно се използват в България до 60- те години на 20 век, когато биват забранени за употреба, но Хептахлора се използва до 1991г. Употребата на пестицидите има изключително вредно влияние върху природата и в нашия случай върху ловния сокол, довели до почти пълното му изчезване на територията на България в наши дни.
След 1970 та година с възраждането на култа към лова със соколи, започва едно изземване на яйца и малки птиченца от гнездата на соколите, с цел продажба. Това също нанася сериозен удар, навреждайки на възможността популацията да се възстанови по нормален път. Не еднократно са били установявани случаи на бракониери на територията на България. Политическите промени в България след 1990 г, водя до безконтролно бракониерстване с цел нелегална продажба на яйца, малки и подрастващи соколи. Това води до окончателен срив в популацията на ловния сокол на територията на България и практически до почти пълното му изчезване.
Западния край на гнездовия ареал на ловния сокол в Европа фрагментира на три главни популационни центрове локализирани в Панония, степите и селскостопанските райони на Източна Европа и Анадолското плато в Турция. В Централна Европа в резултат на дългогодишни усилия на унгарските соколари, за възстановяване на вида, числеността на гнездящите двойки се увеличава.
В България има проект за реинтродукция на вида с двойки от Унгария. Успеха на този проект е свързан не само с природни дадености, но и с усилията на всички хора, не само природозащитници.

Фиг.7. Подходящи територии за заселване и опазване на гнездящи двойки ловни соколи в България.Районите са изследвани по всички възможни параметри, с цел възстановяване на вида.

Защита на ловния сокол

Международни нормативни документи, подписани от България

Ловният сокол е включен в следните ратифицирани от България конвенции и нормативни документи на Европейския съюз:
Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора
(CITES) (Приложение II), ратифицирана от България през 1990 г. с решение на Великото народно събрание и влязла в сила от 16.04.1991 г.;
Бернска конвенция (Приложение II), ратифицирана от България на 25.01.1991 г. и влязла в сила от 01.05.1991 г.;Бонска конвенция (Приложение II), ратифицирана от България на 23.07.1999 г. и влязла в сила от 01.11.1999 г.;
Законодателство на Европейският съюз
Регламент 338/97 (ЕС) относно опазване на видовете от дивата фауна и флора чрез
регулиране на търговията с тях (Приложение А); Директива 2009/147/ЕО за дивите птици и техните местообитания (Приложение І).

Международни списъци на застрашеност
Списък на видовете от европейско природозащитно значение (SPEC) – Категория 1
“Световно застрашен”
Списък на видовете, застрашени в Европа (ETS) – Категория „Застрашен”
Списък на видовете, застрашени в световен мащаб – на Международния съюз за защита на природата (IUCN) – Категория „Застрашен” (от 2004 г.), „Уязвим” от 2010 г. И „Застрашен”(от 2012 г.).

Национален природозащитен статус
Законодателство

• Ловният сокол е поставен под защита още през 1962 г. със Заповед 1833 (Известия на НС,бр. 78/1962 г.), издадена по Указа за защита на родната природа, който забранява унищожаването му, но са предвидени изключения при нанасянето на значителни щети в районите на дребнодивечовъдни стопанства. Под пълна защита е поставен през 1986 г. Със заповед № 342/21.04.1986 г. на Комитета за опазване на природната среда (ДВ, бр. 42/1986), издадена на основание Закона за защита на природата.

• През 1997 г. година влиза в сила Тарифа за обезщетения при причинени щети на природни обекти, в която е включен ловният сокол, като са предвидени обезщетения за убиване, унищожаване и улавяне на екземпляр. През 2002 г. тази тарифа е отменена.
• През 1998 г е приет Закона за защитените територии, който осигурява правна възможност за опазване на важните за ловния сокол места.
• Законът за лова и опазване на дивеча (2000 г.) – чл. 65, ал. 12, постановява забрана за използването на ловни соколи и други грабливи птици, независимо от вида и произхода им, като средство за лов. Тази форма на лов е сред забранените методи и средства и съгласно ЗБР.

• Защитният статус на ловния сокол е потвърден със Закона за биологичното разнообразие(2002), като видът е включен в Приложение 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3, и Приложение 3 към чл. 37. По този начин се осигурява и защита на местообитанията на вида чрез мрежата НАТУРА 2000.
• От септември 2006 г. е в сила Тарифа за обезщетение при нанесени щети на растителни и животински видове, включени в Приложение 3 към Закона за биологичното разнообразие. В Приложение 1 към Тарифата е включен и ловният сокол, като е предвидено обезщетение за “нараняване, осакатяване, убиване или отнемането им от природата; унищожаването или вземането на яйца и разрушаването на гнезда”.
• Предвидена е и наказателна отговорност за вида. Чл. 278д от НК (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011г., в сила от 27.05.2011 г.) за противозаконно унищожаване, повреждане, държане, придобиване или отчуждаване на екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни или екземпляр от вид по приложение № 3 към Закона за биологичното разнообразие, означен със знак (*)“.

• Най-важните за опазването на птиците в България места, включително основни

гнездовища на ловния сокол са включени от БДЗП в мрежата на Орнитологично важните места в Европа (1989 г.).

• През 1985 г. видът е включен в Червената книга на НР България (1985) в категорията

„Застрашен”.

• Според международните критерии на IUCN ловният сокол е включен в новото издание на Червена книга на България в категорията “Критично застрашен”

Соколарствотое вид лов с обучени грабливи птици. Този вид лов датира според източници поне от 100 – 120 века и се счита за един от първите опити за култивиране на животни. Исторически соколарството е било популярен спорт и символ на положението сред благородниците на средновековна Европа, Средния Изток и Монголската империя. Много исторически илюстрации са останали в "Compendium chronicles"на Рашид ал Дин, където се описва соколарството от средните векове с илюстрации от монголите. Соколарството е било строго ограничено само за благородниците, тъй като е било свързано с време, пари и пространство. В изкуството и други аспекти на културата, като литературата, соколарството остава символ на положението в обществото дори дълго след като на практика спира да е широко разпространено. Има много исторически извори и хроники, свидетелстващи за разпространението, важността и преференциите на този вид „царски”лов в историческото минало. Историческото значение на соколарството сред малоимотното население може да не е добре представено поради това, че тези хора не са били писмени, водели са номадски начин на живот и не са оставили исторически източници. Сред номадските племена като бедуините, соколарството не се е развивало с цел забавление на богатите, напротив хищните птици са носели улов през беднит на храна зимни месеци, подпомагайки стопаните си. В  Европа, соколарството достига своя апогей през 17 век, но скоро запада, особено в края на 18-ти и началото на 19 –ти век, най- вече поради появата на огнестрелните оръжия. В  края на 19 ти век и началото на 20 век започва да се възстановява соколарството и се издават доста книги по въпроса. Това възраждане на соколарството се пренася и в Северна Америка, където полковник Мередит е считан за баща на соколарството. През 20 век, соколарството се спомага от развитието на съвременни ветеринарни практики и телеметрията, които спомагат удължаване на живота на хищните птици и намирането им в случай на загуба при лов. В България соколарството е било разпространено до появата и разпространението на огнестрелните оръжия. Доганджиите в Османската империя са се ползвали от редица привилегии. Днес Единствената организация в България, занимаваща се с проблемите на това ловно изкуство, е Българската асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП). Днес соколарството се практикува в много страни по света. Ловния сокол е предпочитан вид за Средния изток. Соколарството остава много важна част от арабското културно наследство. В ОАЕ годишно за защита и опазване на соколите се заделят повече от 27 млн. долара и дори са основани няколко високотехнологични болници за соколи в Абу Даби. Най-голямата болница за соколи в света е Abu Dhabi Falcon Hospitalis. В Емиратството има две големи ферми за селектиране и отглеждане на соколи, също такива има и в Катар и Саудитска Арабия. Всяка година се организира конкурс за красота и демонстрация на способности на соколи на изложението ADIHEX в Абу Даби. 

Една от най-известните митологични птици, която е определена като ловен сокол е Турул. Турула е най-важната птица в митологията на маджарите /унгарците/. Той е божествен пратеник, който се рее над дървото на живота заедно с душите на неродените деца, също птици. Турула е символ на сила, мощ и благородство и все още се използва в герба на унгарската армия, на Центъра за борба с тероризма и Службата за национална сигурност. Турула е представител на божията сила и воля. На него се гледа като прародител на Атила и също така символ на хуните.Той често е представян, носещ огнения меч на бога /меча на Атила/, и носи корона. Тази корона не е свързана със Свещената корона на Унгария, по скоро е короната на Атила, който се счита за първия крал на Унгария, както е записано в Chronicon Pictum и други кодекси.
В Унгария са били построени 3 големи статуи на Турул, всяка с размер на разперените криле 15 метра. Една от тях стои на планината близо до Татабания в Унгария, а другите две са били разрушени. Това е най – голямата статуя на птица в света и най – голямата бронзова статуя в Централна Европа. Все още има 195 по – малки статуи на Турул в Унгария, 48 в Румъния, 8 в Словакия, 7 в Сърбия, 5 в Украйна и 1 в Австрия.

Статуята на Турул в Татабания, Унгария.

Статуя на Турул на Кралския замък, Будапеща, Унгария.

Видео:

• Класическа арабски лов със соколи

https://www.youtube.com/watch?v=C3GxE5YssN4
https://www.youtube.com/watch?v=cvxNIUtKN7Y&feature=youtu.be

Falconry, a living human heritage - UNESCO

https://www.youtube.com/watch?v=1o4c2bRXeqA

Българска ученическа космическа агенция

 или как млади българи се учат да създават космическото си бъдеще

 В поредица от статии ще ви представим проектите за космически колонии на български ученици впечатлили НАСА със своите идеи, знания и въобръжение

 Автор:Д-р Веселка Радева
Астрономическа обсерватория и планетариум, Варна
Университет „Епископ Константин Преславски”, Шумен

Началото

България има много добри традиции в областта на астрономическото образование. Повече от 50 години в страната съществува мрежа от Народни астрономически обсерватории и планетариуми.Астрономите, работещи в тях съчетават научно-изследователска работа с астрономическо обучение на ученици и популязиране на астрономическите знания сред обществеността. Варненската астрономическа обсерватория е лидер в областта на астрономическото образование.

Фиг. 1. Астрономическа обсерватория и планетариум, Варна

Всяка година стотици варненски ученици се обучават в Обсерваторията, правят наблюдения на астрономически обектис малки и големи телескопи.

Фиг. 2. Наблюдателна експедиция в Националната астрономическа обсерватория-Рожен

Ученическата космическа агенция е образователна програма, която се ръководи от д-р Веселка Радева от Варненската обсерватория.  Обучението продължава обикновено две или три години, в зависимост от желанията на учениците. В хода на обучението по тази програма младежите се запознават с основите на астрономията и космонавтиката и работят по интересни космически проекти. Младежите участват в национални и международни конкурси, конференции и школи по астрономия и космически науки. Първият голям проект на ученически екипи е проектирането и разработването на обитаема база на Марс. През 2000 година е създаден  модел на база на Марс,  който включва централен команден модул, енергиен център, биосфера, сфера за подготовка на мъхове и растения за тераформиране на Марс, инженерно-транспортен модул, площадка за кацане на ракети.

Фиг.3. Марсианска база

Модулите са позиционирани върху имитираща марсианския релеф повърхност. Моделът на Марсианската база е разработван и изработван в продължение на една учебна година.

Фиг.4. Екипът от ученици, създали базата

Марсианската база е посрещната с голям интерес на Европейски фестивал на учителите по природни науки в ЦЕРН и на Национален фестивал на науките в София.

Фиг.5. Представяне на базата

След Марсианската база са разработвани идейни проекти за Лунна база и база за океаните под ледовете на Европа-спътника на Юпитер.

Международният ученически конкурс на НАСА и Американското космически общество

През 1994 година за първи път Еймс центъра на НАСА и Американското космическо общество организират ученически конкурс за проектиране на космически селища. Учениците трябва да разработят проект на космическо селище за минимум 10 000 човека, които ще живеят и работят в него. Задължително условие е съществуването на изкуствена гравитация, така че условията за живот да бъдат близки до земните. От особена важност е разработването на животоподдържащи системи – системите за създаване на въздух, пречистване на вода и получаване на храна. От учениците се изисква да обосноват много добре мястото на изграждане и съществуване на космическото селище. За да разработят проекта от младежите се изискват много добри знания във всички области на науката и техниката. Преди да се пристъпи към проектирането на космическите колонии, учениците се запознават с образователния портал, подготвен от екипа на Конкурса. Специалисти от НАСА разработват голям пакет образователни страници с интересна учебни програми и съдържание, насочени към ученици и учители. За успешно участие в Международния конкурс на НАСА се изисква изучаване на предложеното учебно космическо образователно съдържание. Това са голям пакет образователни страници с уроци, инструкции, книги и статии.  При разработването на проектите на учениците е забранено да копират текстове. При установено плагиатство проектите се дисквалифицират. Проектите се подготвят само в хартиен вариант, като те трябва да съдържат предимно авторски илюстрации и идеи.  Използването на чужди изображения се съпровожда с посочване на източника.  В продължение на десет години конкурсът се разраства и с всяка година все повече ученици участват в него. През 2014 година в Международния конкурс участват 632 проекта на ученици от 20 страни.  Едни от най-успешните и многобройни участници в конкурса са екипите от Индия и Румъния. Всяка година десетки проекти от тези две страни участват в Конкурса. Мотивираното участие на учениците в Конкурса води до създаването на една голяма общност от младежи, които са ангажирани с проблемите и развитието на космическите науки. По този начин се възпитава и създава бъдещото поколение космически учени, инженери, биолози, лекари, икономисти и специалисти от всички области на науката и техниката. България е единствената страна в Европейския съюз, която не е член на Европейската космическа агенция (ЕКА). По тази причина на български ученици не е разрешено да участват в конкурси на ЕКА. НАСА, за разлика от ЕКА е отворена към всички младежи от планетата. Тази възможност използват учениците от Ученическата космическа агенция на Варненската обсерватория. От 2008 година до 2014 година варненските ученици със своя ръководител Веселка Радева участват в Конкурса на НАСА с 12 проекта и са се класирали на две трети, едно специално отличие-поощрение, пет втори, три първи места и Голямата награда. Единствено Голямата награда има парична стойност в рамките на 5 000 долара, която обикновено се споделя от два екипа. Учениците получават сертификати за класирането си в конкурса. Тези удостоверения от Конкурса на НАСА имат голяма стойност, когато младежите кандидастват в Университетите извън България. Голямо значение при избора на студенти се отдава и на извънучилищните интереси и постижения.

Началото  

През 2008 година за първи път екип от единадесет ученици от Варненската обсерватория подготвят проект за участие в Конкурса на НАСА. Подготовката на проекта започва през октомври 2007 година, с началото на астрономическата учебна година в Обсерваторията във Варна. Работата по разработването на проекта „Международна космическа колония ТАНГРА” е изключително напрегната, изисква много време и усилия. Учениците от различни училища се обучават по учебната програма по астрономия и космонавтика. Учениците от 10 и 11 клас разработват проект „Международна космическа колония ТАНГРА”.

Фиг.6. Екипът на проект ТАНГРА

Това е първият български ученически проект, който участва в конкурса на НАСА и е класиран на второ място в категорията 10-11 клас, голяма група. 

Фиг.7. Титулната страница на Проект ТАНГРА

Успехът на учениците е добре посрещнат от българското общество, което изпраща младежите да представят проекта на Конференция на НАСА за международно космическо развитие.

Фиг.8. Екипът на конференцията на НАСА

Седем години – трупане на знания, опит и мечти

Следващата година нараства интересът към работа по проекти за космически колонии. Два екипа от ученици разработват проектите „Хемус” и „Варна”. И давата проекта са много високо оценени и са класирани на второ място в категориите – малка до 5 човека, и голяма група.

Фиг.9. Титулната страница на Проектите Хемус и Варна

За съжаление финансиране на участието на младежите в Конференцята няма и те не могат да представят идеите си на Конференцията на НАСА.  През 2010 година екип от ученици от курсовете по астрономия подготвя проекта МАЯ и се класира на трето място, а проектът Постерус получава специално отличие-поощрение.

Фиг.10. Титулната страница на Проектите Мая и Постерус

Следващата година проектът за Космическата колония Хеликс се класира на трето място. Конкуренцията в Конкурса става все по-голяма. В конкурса вече участват много проекти, с изключително интересни идеи.  През 2012 година нов екип от ученици разработват проекта „Дом в Космоса”.

Фиг.11. Проектът Дом в Космоса

Отново са класирани на второ място в своята категория. Българи от Чикаго финансират тяхното участие в Конференцията на НАСА и ги подкрепят в представянето на проекта им. По време на Конференцията младежите се запознават и с Едуин Бъз Олдрин, който заедно с Нийл Армстронг стъпиха на Луната. Дългата поредица от втори и трети места е прекъсната през 2012 година, когато два много интересни проекти са класирани на първи места в категориите си. Това са проекти, в които се представят астрономически наблюдения, правени от учениците на реални астероиди и проектирани върху и до тях космически селища. Това са проектите, носещи имената на астероидите „Космическа колония АНТИГОНА” и „Космическа колония ДОДОНА”.

Фиг.12. Българският екип с Бъз Олдрин 

Комисията е впечатлена от проведените астрономически изследвания и от интересните инженерни решения на голям пакет от проблеми по създаването, активирането и дейността на двете космически колонии.  Двата екипа, спонсорирани от бивши възпитаници на МГ-Варна и Община-Варна участват с голям успех на Конференцията на НАСА и Американското космическо общество в Сан Диего.  

ТАНГРА- първият български град в Космоса

 В 2008 година 11 ученици разработват първият български ученически проект „Международна космическа колония ТАНГРА”. Космическата колония ще бъда изградена в Лагранжовата точка L4, където се уравновесява гравитацията на Земята и Луната. Младежите проектират огромен торус, който се върти около централна ос, създавайки изкуствена гравитация.  Хиляди земни жители ще живеят и работят в жилищния торус.

Фиг.13. Модел на космическата колония Тангра

В четири биосфери ще се симулират земните сезони. Разработена е сигурна защита от космическата и слънчева радиация. Животоподдържащите системи ще осигуряват вода, въздух и храна на жителите. Специално внимание се отделя на вътрешния интериор на колонията. Важно е колониалистите да се чувстват като в своите домове на Земята, за да могат да бъдат физически и психически здрави и работоспособни.  Младежите изследват още и физиката на движението на хората във въртящия се торус. Специален щит, покрит със високоефективни слънчеви колектори ще снабдяват колонията с електричество. Разработена е Конституция на колонията, която е основният закон по който се управлява този космически град. Колонията има свой герб, знаме и девиз. Колониалното общество е организирано така, че хората да се чувстват отговорни, мотивирани и щастливи в своя нов космически дом. Проектът е изключително интересен, с много новаторски и нестандартни предложения за решения на много проблеми. Учениците бяха ангажирани с голям брой експерименти в Астрономическата обсерватория във Варна, десетки часове дискусии, разговори, работа с книги и образователни интернет страници. В хода на работата единадесетте ученици работиха като екип в една космическа агенция – отговорно, качествено и спазвайки поставените срокове.

Фиг.14. Екипът, разработил проекта Тангра

Процесът на разработка на проекта се оказа една своеобразна житейска школа, в която младежите се учиха как се прави наука. Класирането на второ място в Конкурса за дизайн на космически колонии е голям успех и голяма радост за целия екип. Обществото също оказва своето внимание на талантливите ученици. Те имат възможност да представят проекта пред Министър-Председателя на България през 2008 година Сергей Станишев, пред Председателя на Комисията за Комисията по външна политика на 40-то Народно събрание. Държавата в лицето на Министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров осигурява финансиране на участието на учениците в Конференцията на НАСА и Американското космическо общество за Международно космическо развитие. Младежите участват в Конференцията и имат възможност да представят проекта си. Срещат се с известни астронавти, космически инженери. Изключително впечатлени са от професионализма и невероятното излъчване на Нил Деграс Тайсон– Директорът на Планетариума в Ню Йорк и водещ на новата филмова поредица КОСМОС.

Фиг.15. Учениците и НийлНил Деграс Тайсон

В свободното време посещават музеите на авиацията и космонавтиката, на естествената история, на индианците, на шпионите,  Националната галерия на изкуствата, Капитолията, Белия Дом, Мемориала на Линкълн. Младежите бяха първите българи в Демонстрационния авиационен център на фирмата Локхийд и Мартин. Там те „летяха” на авиационните тренажори, напътствани от американски военни летци.

Фиг.16. Учениците в демонстрационния корпус на Локхийд и Мартин във Вашингтон

Проектът „Космическа колония ТАНГРА” постави началото на звездния път на една част от младите българи. Димитър Анастасов и Ивайло Димитров тази година завършват аерокосмически науки в Англия и ще работят в авиационни и космически агенции като авио и космически инженери. Вергил Йотов, Инна Божинова и Мая Петкова завършиха астрофизика във Шотландия и правят докторантури в престижни европейски университети. Всички останали завършиха висшето си образование в областта на природните, инженерни науки и архитектура  и се реализират успешно в България.

Първите български младежи, спечелили най-трудния и престижен космически конкурс на НАСА поеха уверено и с достойнство по своя житейски път. Те поставиха началото на една голяма поредица от успехи на младежи от Варненската обсерватория в Конкурсите на НАСА за проектиране на космически колонии.

Теоретична част:

Импулсивността е един от психологическите конструкти, който вълнува не само академичната общност, но и хората, които не се занимават професионално с психология. Импулсивността играе важна роля в живота на всеки индивид и обяснява както нормалните индивидуални различия, така и екстремната патология. Една от най-популярните дефиниции на импулсивността е: „предразположение към непланувани реакции като реакция на вътрешни и външни стимули, без да се мисли за негативните последствия върху индивида и другите.” (Stanford MS, Mathias CW§ Dougherty, 2009) Една от най-известните скали, която мери импулсивност е скалата на Барат. Този инструмент има петдесет годишна история и единадесет ревизии. Скалата се състои от 30 самооценъчни айтеми, обособени в една скала и една субскала. (Stanford MS, Mathias CW§ Dougherty, 2009 )
Скалата представлява интерес, защото може да се използва и в клиничната практика и при здрави индивиди. В клиничната практика скалата показва високи резултати за импулсивност при злоупотреба с вещества (наркотици, алкохол). Също така високите показатели по скалата имат връзка с разстройствата на настроенията. Скалата има връзка с опитите за самоубийство като хората със суицид в миналото имат по-високи нива на импулсивност. Също така импулсивността корелира с агресията и криминалното поведение. Освен в клиничната психология, изследвания са правени и с неклинична извадка като има около 60 публикувани изследвания. Импулсивността има връзка с вземането на решения, бдителността и вниманието, изпълнителната функция (Stanford MS, Mathias CW§ Dougherty, 2009). Скалата има доказана критериална валидност, защото може да регистрира съществуващо поведение (т.е. ориентирана е към диагностициране), а също така може да предсказва поведението в бъдеще (суицид, злоупотреба с наркотични вещества и др.) (Stanford MS, Mathias CW§ Dougherty, 2009). Заради тази причина се използва широко и е преведена на около 40 езика. Това ни провокира да се спрем точно на тази скала и решихме да я стандартизираме за български условия с извадка от здрави индивиди. При изследване на факторната структура на оригиналната скалата се оформя една главна скала и една субскала. Главната скала е с шест фактора (PattonJH§StanfordMS, Barratt ES,1995): фактор 1 - Внимание (Attention), фактор 2 - Моторна импулсивност (Motor), фактор 3 - Самоконтрол (Self-Control), фактор 4 - Когнитивна сложност (Cognitive Complexity), фактор 5 - Постоянство (Perseverance), фактор 6 - Когнитивна нестабилност (Cognitive Instability). Субскалата се състои от три фактора (PattonJH§StanfordMS, Barratt ES,1995): Непланирана импулсивност (Nonplanning Impulsiveness), Импулсивност на вниманието (Attentional Impulsiveness), Моторна импулсивност (Motor Impulsiveness). В настоящата курсова работа ще се работи със субскалата , която се състои от 3 фактора.

Много изследователи си задават въпросите от какво се детерминират нивата на импулсивност при здрави хора.
Има хипотези, че импулсивността зависи от биологични фактори, пола и възрастта:
1. Открита е връзката между импулсивността и възрастта. Резултатите показват, че хората в ранна зряла възраст са по-импулсивни при вземането на решения, отколкото хората в средна и късна зряла възраст. (Steinberg, Laurence§Albert, Dustin , 2008)
2. Едно от изследванията (Donatella Marazziti § Stefano Baroni, Irene Masala, 2010) в тази област показва възможните връзки между импулсивността и пола. Измерена е импулсивността на 32 доброволци със скалата на Барат и е установено, че жените имат по-висок общ резултат от мъжете и по-високи резултати на два от факторите на същата скала: моторна импулсивност и когнитивна сложност. Това предполага извода, че жените са по-импулсивни от мъжете.

Емпирична част:

На основата на гореспоменатите изследвания се формираха следните хипотези:

1. Жените са по-импулсивни отколкото мъжете.

2. Хората в ранна зряла възраст са по-импулсивни отколкото хората в късна зряла възраст.

Цели на изследването:
1. Да се сравнят нивата на импулсивност при жените и мъжете.
2. Да се сравнят нивата на импулсивност при хората в ранна зряла възраст и хората в късна зряла възраст.
3. Да се изработят норми за неклинична извадка в контекста на българската култура.

Задачи на изследването:
1. Да се проследят различията или липсата на такива на импулсивност в отделните възрастови категории и между мъжете и жените.
2.Да се направи факторен анализ и да се сравнят факторите с получените фактори в оригиналната скала.

Изследвани лица:
В изследването участваха 239 И.Л. като едно от тях отпадна, поради некоректно попълване на въпросника. 137 И.Л. са жени, а 101 И.Л. са мъже. Минималната възраст е 16г., а максималната е 74г. (М=27,23). Въпросникът се попълваше онлайн и изследването беше анонимно. Всички изследвани се включиха доброволно.
Материали: Скалата на Барат BIS 11

Процедура на стандартизация: При избора на скала за стандартизация имахме няколко критерии.
1. Скалата да е с доказана валидност.
2. Скалата да има дългогодишна история.
3. Да е стандартизирана на различни езици и за различни култури.
4. Да има широко приложение върху неклинична извадка.
След като намерихме статия за скалата на Барат (BIS-11) се свързахме с автора и му поискахме съгласието, за да можем да стандартизираме скалата за български условия (Копие от имейлите в приложение 1.). След като получихме съгласието на автора, започнахме работа по превода на скалата. Бяха направени три независими превода от английски на български и от тях бяха избрани най-подходящите формулировки от четвърти човек от групата. Окончателния превод беше предоставен на независим експерт с много добър английски, за да направи обратния превод от български на английски (Приложения 2,3,4,5,). Двете версии бяха сравнени и се установи, че смисълът на айтемите е един и същ (Всички преводи могат да се видят в приложението). След това започнахме процедурата за събиране на данни. След като събрахме 239 И.Л. данните бяха статистически обработени и анализирани.

Резултати и анализи:
Бяха направени следните статистически процедури: Тест за надеждност, Факторен анализ, Корелационни анализи.

Факторен анализ:
Експлораторен факторен анализ без предварително зададен брой фактори беше проведен, за да се открие групирането на айтемите във фактори. Противно на първоначалната хипотеза за получаване на три фактора, на табл. Обяснение на общите вариации се виждат резултати, показващи съществуването на 9 фактора. Най-ясно отграничени са първите два с тегла съответно 5,266 и 2,350. Между стойностите на теглата на останалите 7 фактора се наблюдават по-малки разлики: 1,994, 1,679, 1,602, 1,312, 1,266, 1,117 и 1,085.
Тук има само един ясно отделен фактор и се наблюдават още четири частично отграничени от останалите фактори. Девет са факторите и според табл. Матрица на ротираните компоненти.
Първи фактор обхваща айтеми: 19 („Действам спонтанно.”), 17 („Действам импулсивно”), 2 („Върша нещата, без да мисля.”), 14 („Казвам неща, без да мисля.”), 3 („Вземам решения бързо.”). Айтем 4 („Безгрижен/-на съм.”) принадлежи с положителна стойност 0,408 към първи фактор и отрицателна стойност -0,412 към трети фактор. Разликата не е достатъчно голяма, за да се постави със сигурност към който и да е от двата фактора, затова се приема, че айтемът има нужда от преработване.
Във втори фактор се включват айтеми 26 („Докато мисля, имам странични (разсейващи) мисли.”), 9 („Концентрирам се лесно.”), 5 („Разсеян/-а съм.”), 6 („Имам „препускащи” мисли.”). Според хипотезите ни, тези айтеми би трябвало да спадат в комбинация с още четири айтема към един цялостен фактор – импулсивност на вниманието.
Трети фактор се състои от айтеми 20 („Трезвомислещ/-а съм.”), 8 („Самоконтролирам се.”) и 12 („Обмислям нещата внимателно.”).
Четвърти фактор е представен от айтеми: 30 („Ориентиран/-а съм към бъдещето.”), 27 („Повече ме интересува настоящето, отколкото бъдещето.”). Тук проблемни са айтеми 13 („Планирам, за да постигна сигурност в работата си.”) и 1 („Планирам задачите си внимателно.”). Айтем 13 принадлежи със стойност 0,391 към четвърти фактор и стойност -0,431 към седми фактор. Освен това има тегла и към втори (0,302) и трети (0,317) фактор, което доказва, че формулировката му не е добра. Теглото на айтем 1 е на границата на приетата минимална стойност (0,05), нужна за причисляване към един от двата фактора – трети (0,331) или четвърти (0,381). Предвижда се преосмисляне и на този айтем.
Петият фактор е съставен от айтеми: 15 („Обичам да разсъждавам върху сложни проблеми.”) и 29 („Обичам загадки.”). Айтем 24 („Сменям хобитата си често.”) има тегла и към пети фактор (-0,336), и към осми (0,310), затова е нужно да бъде преработен.
Айтеми 10 („Пестелив/-а съм.”), 22 („Пазарувам импулсивно.”) и 25 („Харча и имам повече разноски, отколкото печеля.”) образуват шести фактор.
Седми фактор се състои от 11 („Смущавам се по време на пиеси или лекции.”), 28 („Не мога да „стоя на едно място” в театъра/киното или на лекции.”), 7 („Планирам екскурзиите си добре предварително.”) и 18 („Лесно се отегчавам, когато решавам проблеми, изискващи размисъл.”) айтем.
Осми фактор съдържа 21 („Сменям местожителството си често.”) и 16 („Сменям работата си често.”) айтем. Предвидено беше и двата айтема да попаднат, заедно с още 9, във фактор двигателна импулсивност.
Последният – девети – фактор е съставен единствено от айтем 23 („Мога да мисля само за едно нещо в даден момент.”). Възможно е след преразглеждане на формулировката на айтема, той да попадне в някой от останалите 8 фактора. Освен това, според първоначалните хипотези, този фактор би трябвало да бъде един цял фактор с осмия, тъй като и двата съдържат айтеми от субскалата двигателна импулсивност.
Резултатите от ротираното на факторите в пространство показва изключително разпръснато в компонентите разпределение на айтемите. Ако съдим по гъстото струпване на айтеми, бихме могли да заключим, че най-вече следните айтеми: 9, 26, 5, 6, 4, 17, 19, 3, 22, 15, 20, 11, 8 се отделят от центъра. Матрица на ротираните компоненти, показващи нужда от преработка на айтем.

Тест за надеждност:
Резултатите от направения тест за недеждност сочат, че скалата е с надеждност над минималната(α=0,787), поради което тестът се счита за надежден и могат да се очакват добри научни резултати. След анализа на данните, се установиха някои интересни резултати за определени айтеми. Премахването на 6 от айтемите би увеличило общата валидност на теста. Следва да бъдат изброени тези айтеми, а в скобите е посочена очакваната по-висока стойност на показателя за валидност - Алфа на Кронбах, ако айтемът бъде премахнат:

• 3. Вземам решения бързо (α=0,795);
• 11. Смущавам се по време на пиеси или лекции (α=0,793);
• 15. Обичам да разсъждавам върху сложни проблеми (α=0,790);
• 21. Сменям местожителството си (α=0,798);
• 23. Мога да мисля само за едно нещо в даден момент (α=0,795);
• 29. Обичам загадки (α=0,798).
• Айтемите, чието премахване би повишило най-много валидността на теста, са №21 и №29 (α=0,798 и за двата);
• Айтемите, чието премахване би намалило най-много валидността на теста, са:
  №5 [Разсеян/а съм] (α=0,770) и №12 [Обмислям нещата внимателно] (α=0,769).

Интерайтемната корелация показва, че 13 айтема имат слаба корелация с крайния резултат (най-слаба корелация има айтем №23, r= -0,008), а 15 айтема имат умерена корелация. Значителна корелация имат само айтеми № 12 (r=0,565) и №5 (r=0,559).След направен отделен тест за надеждност на субскалите в теста, излизат следните резултати: скалата „Импулсивност на вниманието“ (Intentional impulsiveness) има надеждност α=0,668 (най-висока от трите); Скалата „Двигателна импулсивност“ (Motor impulsiveness) има надеждност α=0,507 (най-ниска от трите); Скалата „Импулсивност, свързана с непланиране“ има надеждност α=0,660. При извършване на корелационен анализ между трите подскали: Импулсивност на вниманието, Двигателна импулсивност и Импулсивност на непланирането, умерена положителна корелация е установена между всички три скали: r=0,399 (между Двигателна импулсивност и Импулсивност на вниманието), r-0, 408 (между Импулсивност на непланирането и Импулсивност на вниманието) и r=0, 493 (между Импулсивност на непланирането и Двигателна импулсивност). Резултатът показва, че трите субскали измерват един конструкт и повишаване на стойностите по която и да е от тях, ще повлияе цялостната стойност на конструкта – съответно ще се повишат стойностите и по другите две субскали. Трите корелации между скалите са от трета (най-висока) степен на значимост (p=0,000). Данните са представени на табл. Корелационни зависимости между субскалите.

Корелационни зависимости между субскалите

Таблица 2

Корелационни зависимости между Импулсивност и пол

От табл. 1 Корелационни зависимости между Импулсивност и пол се вижда, че между двете променливи съществува значителна положителна корелация (r=0,60). Данните са интерпретирани от гледна точка на коефициента на Спиърман, поради категориалния тип на променлива пол. От резултата може да се предвиди, че полът ще повлияе значително нивата на импулсивност на личността. Степента на значимост (p=0,358) обаче подсказва за голяма вероятност за грешка (p>0,05 в случая). Допуска се, че е нужно по-детайлно изследване на тази корелационна зависимост.
Променливата възраст беше разделена в няколко групи: първа (обхващаща 16-21 години), втора (22-29 години), трета (30-49 години) и четвърта (от 50 години нагоре). Разделението беше направено на базата на предполагаеми развитийни характеристики в психологическото функциониране между различните групи, които различия са свързани с основни нормативни житейски събития, срещащи се в групите (напр. завършване на гимназия, дипломиране от университет, първи внуци и т.н.). От фиг. Групиране по възраст и табл. Възрастови групи може да се видят в раблица 3, че най-голям е дялът на ИЛ, попадащи във втората възрастова група (22-29 години), а най-малък – този на най-възрастните ИЛ, което оказва влияние и върху данните.

Възрастови групи

Корелационният анализ, проведен за възраст и скала Импулсивност извежда следните резултати (табл. Корелационни зависимости между възрастова група и импулсивност): между двете променливи има слаба положителна корелация (r=0,214), а степента на значимост е трета, най-висока (p=0,001). От получените данни следва, че има слаба връзка между възрастта и импулсивността, което отхвърля първоначално заложената хипотеза. Възможно е резултатът да е повлиян и от неравномерното разпределение на ИЛ във възрастовите групи.

Таблица 4

Корелационни зависимости между възрастова група и Импулсивност

След като не се откриха корелационни зависимости между импулсивността и възрастта и импулсивността и пола се взе решението да се изведат норми за цялата извадка, без да бъдат диференцирани по пол и възраст.

Бяха получени следните норми в таблица 5:

Таблица 5

Заключение:
В настоящата курсова работа се направи опит за стандартизация на скалата на Барат за импулсивност като бяха спазени всичките изисквания за извършване на такава процедура (преводи, събиране на данни, изработване на норми). Поставените цели и задачи бяха изпълнени, но първоначално формираните хипотези не се потвърдиха и не може да се направи заключение, че импулсивността се влияе от пола или възрастта. Едно от недостатъците на настоящото изследване е неравномерното разпределение на И.Л. по пол и възрастови категории, а също и степента на значимост (p=0,358) на корелацията между пола и импулсивността. Това показва, че има вероятност за грешка (p>0,05 в случая). Затова за нужни по-детайлни изследвания в тази област, за да може да се потвърдят или отхвърлят хипотезите.
Това дава повод за формиране на нови хипотези, търсене на теоретична обосновка и провеждане на нови изследвания. Въпреки че хипотезите не се потвърдиха настоящата курсова работа има своето значение, защото имаме официалното позволение на автора за превода на скалата и получени норми върху извадка от 239 И.Л.

Приложение 1:
Копие от имейла до автора:
Dear Dr. Matthew Stanford,
I am a third-year psychology student in Sofia University, Bulgaria. Three of my colleagues and I are working on a project in one of our subjects at the University – Psychological Measurement. Our project requires us to standardize into Bulgarian language a psychological test for a Bulgarian sample. We are interested in theBarratt Impulsiveness Scale and would like to ask you if there is any chance that you help us with giving us your permission to use the test and sending the instrument itself? We will, of course, send you back the results in a Bulgarian sample and the standardized test. In case you need any further information about what we are planning to do, I will gladly give it to you on this e-mail.

Sincerely,
Zlatomira Ilchovska
Bc.A. Psychology – 3rd year
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
Sofia, Bulgaria
You have my permission to translate the BIS-11. I have attached a copy of the scale in English, a description of the scoring and a review article.
Best Regards,
Matthew S. Stanford, Ph.D.
Professor
Department of Psychology and Neuroscience
Baylor University
One Bear Place # 97334
Waco, TX 76798-7334
tel: 254-710-2236
fax: 254-710-3033
www.mentalhealthgracealliance.org
Physical Address:
Baylor Sciences FacilityAttn: Psychology & Neuroscience

Приложение 2
Превод от английски на български:

Приложение 3
Превод 2
ИНСТРУКЦИИ: Хората се различават в начините, по които действат и мислят в различните ситуации. Този тест измерва начините, по които Вие действате и мислите. Прочетете всяко твърдение и отбележете с „Х” в подходящото кръгче в дясната страна на тази страница. Не отделяйте прекалено много време на отделните твърдения. Отговорете бързо и искрено.

О О О О
Рядко/Никога Понякога Често Почти винаги/Винаги

1. Планирам задачите внимателно.
2. Върша нещата без да мисля.
3. Вземам решения бързо.
4. Безгрижен/-на съм.
5. Разсеян/-а съм.
6. Имам „препускащи” мисли.
7. Планирам екскурзиите добре предварително.
8. Самоконтролирам се.
9. Концентрирам се лесно.
10. Спестявам редовно.
11. “Гърча се” от срам по време на пиеси или лекции.
12. Обмислям внимателно.
13. Планирам за сигурност на работата си.
14. Казвам неща без да мисля.
15. Обичам да мисля за сложни проблеми.
16. Сменям местоработите си.
17. Действам „по импулса”.
18. Лесно се отегчавам, когато решавам мислено проблеми.
19. Действам „под властта” на мига.
20. Трезвомислещ/-а съм.
21. Сменям местожителствата си.
22. Купувам си неща „в импулса”.
23. Мога да мисля само за едно нещо по едно и също време.
24. Сменям хобитата си.
25. Харча или задлъжнявам повече, отколкото печеля.
26. Често, докато мисля имам странични мисли.
27. Повече ме интересува настоящето, отколкото бъдещето.
28. Не мога да „стоя на едно място” в театъра или на лекции.
29. Обичам загадки.
30. Ориентиран/-а съм към бъдещето.

Приложение 4
Превод 3

Приложение 5
Финален превод на български и обратен превод на английски:
Instructions: People differ in the ways they act and think in various situations. This test measures the ways in which you act and think. Please read every statement and mark the appropriate circle with an X on the right side of the page. Do not spend too much time on any one statement. Respond quickly and honestly.

ИНСТРУКЦИИ: Хората се различават в начините, по които действат и мислят в различните ситуации. Този тест измерва начините, по които Вие действате и мислите. Прочетете всяко твърдение и отбележете с „Х” в подходящото кръгче в дясната страна на тази страница. Не отделяйте прекалено много време на отделните твърдения. Отговорете бързо и искрено.

О О О О
Rarely/Never Sometimes Often Almost always/Always
О О О О
Рядко/Никога Понякога Често Почти винаги/Винаги

1. I plan my tasks carefully.
2. I do things without thinking.
3. I make decisions quickly.
4. I am carefree.
5. I am absent-minded.
6. I have “racing” thoughts.
7. I plan my trips well and in advance. (добре+предварително или well in advance – отрано?)
8. I have self-control.
9. I concentrate easily.
10. I am frugal/ economical.
11. I feel shy when I participate in plays or give speeches.
12. I think things over carefully.
13. I make plans in order to achieve stability at my workplace/ job security.
14. I say things without thinking.
15. I like pondering over complicated issues.
16. I change jobs frequently. - you don’t need this because it’s in the answer choices.
17. I act on impulse.
18. I get bored easily when dealing with problems that require deep thinking.
19. I act spontaneously.
20. I am sober-minded.
21. I change my place of residence frequently. – you don’t need this because it’s in the answer choices.
22. I buy on impulse. = isn’t this included in 17?
23. I can only think about one thing at a time.
24. I change my hobbies frequently. - you don’t need this because it’s in the answer choices.
25. I spend more than I earn.
26. I often get distracted by other thoughts while thinking about something. - you don’t need this because it’s in the answer choices.
27. I am more interested in the present than in the future.
28. I cannot sit still at the theater or at lectures.
29. I like riddles.
30. I am future-oriented.

1. Планирам задачите си внимателно.
2. Върша нещата, без да мисля.
3. Вземам решения бързо.
4. Безгрижен/-на съм.
5. Разсеян/-а съм.
6. Имам „препускащи” мисли.
7. Планирам екскурзиите си добре предварително.
8. Самоконтролирам се.
9. Концентрирам се лесно.
10. Пестелив/-а съм.
11. Смущавам се по време на пиеси или лекции.
12. Обмислям нещата внимателно.
13. Планирам, за да постигна сигурност в работата си.
14. Казвам неща, без да мисля.
15. Обичам да разсъждавам върху сложни проблеми.
16. Сменям работата си често.
17. Действам импулсивно.
18. Лесно се отегчавам, когато решавам проблеми, изискващи размисъл.
19. Действам спонтанно.
20. Трезвомислещ/-а съм.
21. Сменям местожителството си често.
22. Пазарувам импулсивно.
23. Мога да мисля само за едно нещо в даден момент.
24. Сменям хобитата си често.
25. Харча и имам повече разноски, отколкото печеля.
26. Често, докато мисля, имам странични (разсейващи) мисли.
27. Повече ме интересува настоящето, отколкото бъдещето.
28. Не мога да „стоя на едно място” в театъра/киното или на лекции.
29. Обичам загадки.
30. Ориентиран/-а съм към бъдещето.

Използвана литература:
1. Donatella Marazziti § Stefano Baroni, Irene Masala(2010), Impulsivity, gender, and the platelet serotonin transporter in healthy subjects, Neuropsychiatr Dis Treat.  6: 9–15. Published online 2010 February 3.

2.PattonJH§StanfordMS, Barratt ES,(1995). Factor structure of the Barratt impulsivenessscale. Baylor University. J Clin Psychol. Nov;51(6):768-74.

3.  Stanford MS, Mathias CW§ Dougherty (2009) . Fifty years of the Barratt Impulsiveness Scale: An update and review, Personality and Individual Differences 47 , 385–395
, Stanford MS, Mathias CW, Dougherty DM, Lake SL, Anderson NE, and Patton JH

4. Steinberg, Laurence§Albert, Dustin (2008), Age differences in sensation seeking and impulsivity as indexed by behavior and self-report: Evidence for a dual systems model., Developmental Psychology, Vol 44(6), Nov, 1764-1778.

Половото поведение се определя като съвкупността от действия на индивида, които позволяват да бъде оценена принадлежността му към определен пол. В основата си, това е еволюционно знаково поведение, което съдържа в себе си различни маркери на външността, определяни от биологично-детерминираните свойства на пола, като съвкупност от белези. Прилагането на знаковите различия, се основава на половото съзнание, което дава възможност на индивидите да проявяват своята полова принадлежност. В доклада са разгледани различните биологични, социални и психични предпоставки при разглеждането на пола.

Пол и сексуалност
  Във всички култури има един важен биологичен фактор, който изглежда е свързан със сексуалния нагон – полът. Изследователите на животните често установяват, че мъжките и женските при много животински видове, се различават в сексуалната си мотивация. В частност, по-вероятно е мъжките да започнат първи сексуалния контакт и те са по-заинтересувани да търсят нови партньорки. Например, мъжки плъхове, които са се сношавали до изтощение с една женска, отново са готови за секс, ако в клетката се пусне друга женска. Женските обаче, които току-що са се чифтосали, не са толкова заинтересувани от нови партньори и като цяло предпочитат вече познатите.
   Полови различия в сексуалността често се установяват както в масови проучвания чрез въпросници, така и в експериментални изследвания. В сравнение с жените, мъжете съобщават за повече предбрачни, извънбрачни и хомосексуални връзки, както и за по-разнообразни преживявания, например секс с животни. Мъжете преобладават във всички категории сексуални отклонения. По-съвременните изследвания установяват, че от началото на сексуалната революция през 60-те и 70-те години на века, жените и мъжете започват да се доближават в предбрачното си сексуално поведение, но те все още запазват много различни нагласи към сексуалността.
   Много привърженици на биологичния възглед на сексуалността са убедени, че тези полови различия са свързани с еволюционното минало. Те твърдят, че нашите предци от женски пол, които износват, кърмят и отглеждат детето, естествено са инвестирали много повече от своите ресурси в потомството и съответно имат много повече за губене, ако погрешно изберат партньора си. Поради това жените, както и женските бозайници изобщо, са преминали през по-сериозен естествен подбор спрямо начина, по който решават кога и с кого да имат сексуални контакти. Вероятно тези минали еволюционни процеси са свързани с генетично обусловените хормонални различия между мъжете и жените (Сиймън, Джон Д. и Кенрик, Дъглас Т., 1994).

 Хормони и сексуалност
   През целия си живот, и по-точно след пубертета, мъжете произвеждат много повече тестостерон в сравнение с жените, а те от своя страна – повече естроген. Хормоните се състоят предимно от белтъчини с различни молекулни структури. Те се произвеждат от жлезите с вътрешна секреция, подават се в кръвта и по този начин стигат до всички органи. Според химическите си свойства те предизвикват промени в активността на чувствителните към тяхното действие органи и стимулират или потискат клетъчните функции. Съществуват дванадесет жлези с вътрешна секреция. Те отделят многобройни хормони, посредством които си влияят и дори могат буквално да се настройват една друга. Това вече показва, че те са подчинени и на централна регулация.
   Някои жлези с вътрешна секреция са от голямо значение за половия живот за формирането на женските и на мъжките полови белези и за половото влечение. Когато се говори за полови хормони, ние мислим преди всичко за половите жлези (гонади): тестикулите у мъжа и яйчниците у жената. Те задоволяват по-голямата част от потребността от мъжки (андрогенни) и женски (естрогенни) полови хормони. Извън това яйчниците произвеждат и хормони на бременността (гестагени) във втората половина на всеки месечен цикъл и по време на бременността.
   В яйчниците и в други жлези с вътрешна секреция у жената се образуват не само женски, но и мъжки полови хормони, а в тестикулите – не само мъжки, но и женски полови хормони. Освен това естрогените и андрогените са близки по химически строеж. От биологична гледна точка никой човек не е изключително жена или мъж – както физически, така и душевно.
    Загубата на гонадите не прави от човека безполово същество. Тя води до поява на някои външни белези на другия пол (до “мъжественост” на жената и до “женственост” на мъжа), които са друго доказателство за това, че андрогените и естрогените циркулират в кръвта на всеки човек и че те се образуват и извън половите жлези. Това става преди всичко в надбъбречната кора, която при загуба или атрофия на гонадите увеличава производството на хормони и особено на андрогени.
   Взаимодействието на хормоните би довело до хаос, ако една от жлезите с вътрешна секреция, хипофизата, не регулира обмяната им. Като стимулира на определено място и задържа на друго, тя настройва цялата система към потребностите на организма. Тази жлеза, която тежи само 0,6г., изпълнява регулиращата си функция с помощта на голям брой активни вещества (хормони), които произвежда и излива в кръвта в по-големи или по-малки количества. По такъв начин тя дава необходимите импулси на други жлези с вътрешна секреция. За половите функции имат значение преди всичко гонадотропните хормони (специфичните хормони, които стимулират секрецията на гонадите у двата пола и ускоряват узряването на семенните клетки и яйцеклетките), и хормонът, който стимулира надбъбречната кора. Когато хипофизата престане да функционира, половите жлези атрофират, ако компенсационният им капацитет бъде надхвърлен. Докато обаче хипофизата функционира добре, тя частично може да замества недостигащите хормони на половите жлези.
   Гонадите и хипофизата си взаимодействат според “закона за обратната връзка”. До определена степен те могат взаимно да балансират смущенията и колебанията в секрецията, като включат още една система, принадлежаща към този функционален кръг. Без нея цикълът, който управлява сексуалността, все още не е затворен. Хормоните са един вид сляпо действащо “гориво” за половия живот. Неговата регулация се осъществява от нервната система (Шнабл, З. 1981).
  Естрогенът и тестостеронът въздействат по различни начини върху поведението. В процеса на развитието те влияят върху строежа на тялото и на някои части от мозъка, включени в сексуалния нагон. При жените естрогенът обуславя оформянето на закръглени бедра и гърди, а на тестостерона при мъжете се дължи допълнителното окосмяване по лицето и развитието на мускулатурата. Тези хормони обаче имат и някои по-невидими ефекти. Женско животно, което още в утробата е получило повишени дози тестостерон, след това ще се държи като мъжко. Момичетата, които случайно са били изложени на високи дози тестостерон преди раждането, могат да се оформят като хермафродити, индивиди с гениталии, които са отчасти мъжки и отчасти женски. Като деца хермафродитите изглеждат като момичета, но някои имат все пак поведенчески особености, които са резултат от ранното хормонално въздействие. Те се занимават повече с “мъжки” спортове и имат равнище на активност, което е по-типично за момчетата и се дължи на компенсиране на липсата на дехидротестостерон в ранното развитие.
   Естрогенът и тестостеронът оказват въздействие и върху сексуалността. При животните естрогенът влияе върху женската податливост на сексуални предложения. Освен в тестисите, тестостеронът се произвежда и в жлезите, отделящи адреналин, както при мъжете, така и при жените, и влияе на сексуалните предложения, които правят представителите и на двата пола Мъжете с отстранени тестиси (кастрация) показват драстично снижаване на сексуалното поведение. При мъже с увредени функции на тестисите зачестяват сексуалните мисли и желания, ако им се инжектира тестостерон. Щом инжекциите спрат, мислите и желанието за секс отново изчезват. Освен това сексуалните фантазии при юношите са пряко свързани с повишаване равнището на тестостерона, а не с измененията в тялото или социалното обкръжение.
   Резултатите при жените обаче изглежда поставят повече проблеми пред биологичното становище. Изваждането на яйчниците не влияе върху честотата на половите сношения, макар това да снижава вагиналното овлажняване при сексуална възбуда. Това като че ли показва, че хормоните са по-маловажен фактор в сексуалното поведение на жените. Отстраняването на жлезите, произвеждащи адреналин обаче, снижава интереса им към половия акт. Изглежда, че тестостеронът, а не естрогенът е по-тясно свързан с предприемането на сексуално поведение и при двата пола. Отстраняването на женските яйчници не влияе върху сексуалното желание, защото естрогенът, който те произвеждат, не е релевантното вещество. Отстраняването обаче на жлезата, отделяща адреналин, има ефект, защото тя произвежда тестостерон. По-новите изследвания показват, че високите равнища на тестостерон са показателни за ранния сексуален опит и при момчетата, и при момичетата. Жени, на които е инжектиран тестостерон, също съобщават за увеличение на сексуалните желания и фантазии.
   Идентифицирането на тестостерона като хормон, отговорен за възникване на сексуално желание, помага да се обяснят редица резултати, които показват, че като цяло мъжете, в чието тяло той се произвежда повече, е по-вероятно да предприемат сексуални действия във всичките им открити форми. Да се каже, че естрогенът не играе роля при възникване на сексуалното желание, не е същото, както да се каже, че той няма роля в сексуалната активност. Как жената реагира на сексуалното преживяване – дали получава оргазъм и дали изпитва висока степен на сексуална възбуда по време на сношението – е свързано с равнището на естрогена.   Различията между двата пола са в тясна връзка с различното съдържание на тестостерон, а клиничните проблеми, които водят до прекратяване на секрецията му, наистина отслабват сексуалния нагон. Разликите в сексуалния нагон при здрави хора от един пол обаче не са пряко свързани с вариациите в равнището на тестостерона. В повечето случаи хората, които страдат от сексуални смущения, имат достатъчно високи равнища на полови хормони. При тях сексуалните проблеми често се дължат на психично потискане, което идва от страха от неуспех, от проблеми във взаимоотношенията или от асоциирането на секса с отвращение и безпокойство.
   Колкото погрешно се допуска, че биологичните фактори нямат нищо общо с човешката сексуалност, толкова погрешно е представените данни да се интерпретират и като свидетелство, че хората са просто играчка на хормоните в кръвта им и че средата е без значение. Както при глада и други естествено-природни нужди, интензивността на сексуалния нагон е резултат от взаимодействието между биологичния организъм и социо-културните влияния.
   Ако тестостеронът може да обясни разликите в силата на сексуалния нагон при мъжете и жените, някои изследователи си задават въпроса дали този хормон не е свързан с различията в насоката на нагона. Например хомосексуалните и хетеросексуалните може би се различават поради нееднаквото съдържание на тестостерон в организмите им. Изследванията обаче показват, че тестостеронът е свързан с интензитета на сексуалния нагон и при двата пола, но не е еднозначно свързан с посоката му. Според съвременните проучвания възможно е хомосексуалността при мъжете да има отношение към определена зона на хипоталамуса, която не е свързана със сексуалния нагон, а със склонността за предприемане на типично мъжко сексуално поведение. Доказано е още преди това, че тази зона, наречена INAH-3 (Interstitial Nuclei of the Anterior
Hypothalamus), контролира мъжкото хетеросексуално поведение при маймуни. При хетеросексуалните мъже тя е два пъти по-голяма, отколкото при жените, но при мъжете хомосексуалисти е с размер почти както при жените. Този резултат е получен при корелационно изследване и не доказва, че тази зона е отговорна за възникването на хомосексуалност (възможно е промяната в мозъка да е следствие от хомосексуалното поведение). Въпреки това, като се имат предвид изследванията върху животни, може да се приеме, че тя е от критично значение за сексуалното предпочитание. Това откритие дава един потенциално важен ключ за по-ясното разбиране на загадъчния феномен – “сексуално поведение” (Сиймън, Джон Д. и Кенрик, Дъглас Т., 1994).

 Полова диференциация на мозъка
   Невробиологията на половата диференциация на мозъка включва изследвания върху  морфологични, функционални и поведенчески различия. При наблюденията на хора
възможностите са ограничени, а възникват и допълнителни затруднения от  емоционален и субективен характер при самоопределяне на половата идентичност и поведение. При хора липсват и възможности за контролиране на хормоналната секреция и включване на генетични фактори, така както това е възможно в експериментални условия, вкл. и с трансгенни животни. Експериментите с животни позволяват при контролиране на определени параметри да се дефинират конкретни хипотези. Поведенческа ендокринология в експериментални условия дава възможност чрез авторадиография или имуноцитохимия да се локализират мозъчни области с по-голяма гъстота на хормонални рецептори. При организъм с мъжки генетичен пол
процесите на половата диференциация протичат по следния начин: специфична зона от Y хромозомата определя развитието на мъжкия гонаден пол с наличие на семенници.
Семенниците са оформени през осмата седмица и от 12 –та започва секрецията на
мъжкия полов хормон тестостерон и Мюлеров канал-инхибираща субстанция (МКИС). Те определят мъжкия фенотип. Мюлеров канал-инхибиращата субстанция (МКИС) предизвиква резорбция на тъканта, от която се развиват матката и влагалището. Рецептори за тестостерон определят прицелните структури. Под влияние на тестостерона се оформят мъжките полови органи − надсеменници, семеотводни канали,
простатна жлеза, полов член, скротум. При организъм с женски генетичен пол
процесите на половата диференциация протичат по следния начин:  при липса на специфичната зона от Y хромозома се развиват яйчници като характеристика на женския гонаден пол. В яйчниците не се секретират тестостерон и Мюлеров канал-инхибираща субстанция (МКИС). Тяхната липса определя развитието на женския фенотип. При липсата на тестостерон и МКИС се оформят женските полови органи − матка с маточни тръби, влагалище, големи и малки срамни устни и клитор.
Половите хормони имат “организиращ ефект”, определящ структурни характеристики:
женският мозък има по-голямо мазолесто тяло, което свързва двете хемисфери;
женската честотата на дислексия е по-малка; мъжкият мозък е средно с по-големи размери при една и съща телесна маса. (същото важи и за други органи, но не предпоставя по-високо IQ).
 Половите хормони имат “организиращ ефект”, определящ функционални характеристики. Някои от тях при жените са: по-слабо изразена латерализация на мозъчните функции; по-развити езикови функции (развиват се по-рано, имат по-голяма флуентност); по-висока неврофизиологична активност в предната дъговидна гънка, която е част от лимбичната система – в психологичен план организира емоционално поведение на страх и дистрес от изолация и раздяла. При мъжете някои от тях са: по-високи способности за зрително-пространствени перцепции; по-висока неврофизиологична активност в амигдалата – в психологичен план амигдалата организира емоционално поведение на гняв, ярост и агресивност.
   Половите хормони имат “активиращ ефект” изразяващ се в: повишаване възбудимостта на гръбначно-мозъчните центрове, инервиращи половите органи;
временно повишаване на половата активност.
  Критични периоди за действието на
половите хормони: ранна маскулинизация на мозъка от секретирания по време на
ембрионалното развитие тестостерон; организиращ ефект по отношение поведението по време на перинатален критичен период от развитието, наречен още “прозорец”. Съществуват експериментални доказателства с кастрации (Пирьова, Боряна, 2009-2010).

   Ролята на психолога:
   Хората с полови смущения рядко знаят причините за несполуките си – повечето от пациентите са убедени, че притежават телесни недостатъци, мислят, че хормоните им са малко, че половият им орган е малък, че яйчниците им функционират лошо, че нервите им са “разсипани”, имат някакво вътрешно заболяване или са преуморени. Ако те потърсят лекарска помощ, най-често е възможно с помощта на научни методи да открият истинските причини. Понякога е необходимо да бъдат привлечени лекари от различни специалности, които работят в брачната консултация.
   Убеждението, че страда от телесно заболяване, често е дълбоко вкоренено у пациента. От психологическа гледна точка това е разбираемо. По-лесно е да считаш, че някой телесен орган е причина за неприятния недостатък, отколкото да потърсиш причините за това в собственото Аз и в погрешното си поведение.
   Нервно-психичните фактори (някои особености на характера, възпитателните влияния, лошото настроение в момента, страховете, комплексите за малоценност и т.н.) обуславят преди всичко функционалните полови смущения. Причините включват  вмешателства отвън, изострени отношения между партньорите, нарушения в развитието на личността; причина може да бъдат даже неудобното легло, страхът, че някой може да види акта, отблъскващият или нелюбим партньор, несръчното му поведение или неподходящи изрази, отвличането на вниманието от други мисли и т.н. Тъй като сексуалните смущения са най-често психически обусловени, преобладават психотерапевтичните методи, респективно съветите. Често исканите от пациента медикаменти в най-добрия случай играят спомагателна роля. Обикновено те нямат ефект, а могат и да вредят, когато приложението им не е медицински обосновано или подхранва погрешното убеждение на пациента, че е органично болен. Пациенти, които се надяват, че само лекарствата ще им помогнат, често се нуждаят от по-дълготрайно събеседване, за да се убедят, че задръжките и чувството за малоценност, неправилното поведение и някои други психически фактори преграждат пътя към сексуалната хармония. Това убеждение е предпоставка за успеха (Шнабл, З. 1981).
Петя Петкова Илиева, СУ “Св. Климент Охридски”, спец. Психология, 3-ти курс; petyailieva681@gmail.com

Използвана литература:
Пирьова, Боряна. (2009-2010). Полова диференциация на мозъка. Семинар по Когнитивна наука и психология. София: НБУ
Сиймън, Джон Д. и Кенрик, Дъглас Т. (1994). Психология. София: НБУ
Шнабл, Зигфрид. (1981). Мъжът и жената интимно. София: Медицина и физкултура
Посетено на 14.04.2011г от  http://bg-sexologia.blogspot.com/2007/09/blog-post_1523.html

Фиг. 1: Авторадиография на рецептори за окситоцин в областта на хипоталамуса. Окситоцинът е хормон свързан със женското полово поведение

Фиг. 2: Имуноцитохимично локализиране на вазопресин при интактни (ляво) и кастрирани (дясно) плъхове. Вазопресинът е свързан с мъжкото полово поведение

ЧАСТ 1: От политическото съзнание до държавната намеса

Политология за учени от естествените науки

Част II. От политическата идеология до политическия елит

Политическата идеология и нейната употреба – от идеал за бъдещето до затвор за ума

Фигура 1.  Кой къде е. И що за фактори държат хората политически организирани.

Ето че празниците свършиха и отново полека се връщам към науката. Подготвям едно пътуване до Брюксел, така, че не ми остава много време да наблюдавам едно от любимите ми зрелища – нашенски политици правят избори. Между другото нека да им призная нещо – професионализмът при правенето на избори постепенно нараства.  Но ще оставя тази тема, защото искам да ви разказвам за друго.
Вероятно често гледате маршове по улиците или политически събрания по телевизията. И се питате – какво ли ги кара тия хора тъй организирано да правят едно или друго?  (виж напр. фиг. 1).  На пейката пред блока, веднага ще се намерят компетентни и беловласи хора да ви кажат два фактора: парата и желанието за власт. Стара мъдрост е това – че стремежите са пари, жени и власт. Та слушам аз старците и ми хрумва веселата мисъл, че вместо да се оплакват, че имало липса на политическа активност, да вземат заинтересованите от висока активност да осигурят на политически активните получаването освен на пари и (голи) обещания за участие във властта още и получаване на голи .... (да ме извинявате, ама няма да го напиша, ама вижте фиг.2).

Фигура 2. Към повишаването на политическата активност. Бира да раздаваме казвате? Може. А дали пък няма и друго нещо за навирване на политическата активност – нещо което кара слепи да прогледнат, куци да се затичат и стараци акъла си да загубят?  Веселяк си ти Витанов – ще кажете. И няма да сбъркате.

 Знаете ли каква политическа активност ще се надигне – куци ще тичат, тежко болни ще станат, че някой може и по водата да вземе да ходи.  Страшна сила са първичните инстикти!
Но ние няма да останем на ниво пейката пред блока, а ще продължим нататък.  И ще кажем, че както в основата на почти всяко течение из къщата стои отворен прозорец, така и в основата на всяко политическо течение би трябвало да лежи идеологическа доктрина – набор от взаимосвързани представи за идеала за общество и за неговата икономическа и политическа система – фиг.3. 

 
Фиг. 3. Из веселия свят на политическата идеология. Човек никога не знае, кои ще възкреси идеите му, нали?

Привържениците на дадена идеологическа доктрина са основната маса на съответните политически организации (е, освен тях в политическите организации има и други – непривърженици на доктрината - които са там за келепира например).  Ще кажете, че доста неща зависят от това, какъв е идеалът. Прави сте. Едно е идеалът да е подредено общество с работеща икономика, осигурени и образовани хора, друго е когато идеалът е парата да пада отнякъде без да се работи, работата да се състои в привършване на салатката и пресушаване на бутилката с ракийка. А да – и чалгаджийки кючеци да играят, гюбеци да хвърлят и ако може по три безплатно цяла нощ сексуални услуги да предлагат. Разни общества – разни идеали – фиг.4.

Фиг. 4. Какво му трябва на човек?!  Салатка, ракийка, турски сериал и някоя женица-чалгаджийка кючек да поиграе и ако може безплатно  вечерни услуги да предостави. Тъй де, ама с такава идеология няма да се придвижим напред.

Та идеологията е тясно свързана с идеологическата доктрина. А идеологическата доктрина – това е система от знания (научни, философски, юридически, нравствени, художествени и др.)  за света и за ролята на човека в него. Идеологията е много важна, тъй като в нейното пространство се формират ценностните системи на социалните групи, там те осъзнават своите интереси и цели, там те изработват програмите за дейността си.  Та структурата на идеологическото пространство е определяща сила на развитието и функционирането на всички обществени системи.  Затуй е много важно, като ще се владее една държава, що за структура на идеологическото пространство ще наложи този дето я владее.  Нали схванахте – никакви сложни идеологии, никаква наука. Парата да пада, властицата да се вземе и задържи и още – конкурси за Мис малка проститутка, Мис по-голяма проститутка, Мис джебчийка, Мисис малолетна майка, Мис брадата девойка в рокля (може и по бански) и т.н.. И така може да се управлява държава мили мои учени от естествените науки. И не само държава – и цял съюз от държави може да се управлява така! – фиг.5

Фигура 5. Некои трансформации, свързани с неолибералната идеология.

Идеологията може да е политическа, правова или религиозна. Дали схванахте – религията също е идеология. Тъй, че нищо чудно, че някога комунизмът беше в сблъсък с религията – това са две идеологии, които са се борили за влияние – фиг.6.

Фигура 6. Религията, опиумът и комунизмът.

Нека сега се съсредоточим върху политическата идеология – тя действа като форма на мотивация на политическото поведение и съставят мирогледната основа на политиката и на политическите концепции. Политическата идеология обосновава претенциите към властта и нейното използване  на социални групи или класи.
Обаче я попитайте някой политически ентусиаст – защо бе, джанъм, искаш власт.  И като започне да ви ръси едни за всеобщо благоденствие и световен мир, направо ще ви дойде да кажете – „О миг поспри, тъй хубав ти си!“ . Между другото откъде ли беше този цитат? Май беше от „Гьоте” на Фауст. Нещо приблизително такова беше. И към края беше. Ама кой да чете дотам.  А запитвали ли сте се, що за дума е това фауст?  Много е интересна.
Та обратно към идеологията. И нещо повече – политическата идеология е и инструмент за подчиняване на общественото мнение и във връзка със завоюване и удържане на властта.   Та политическата идеология може да се превърне и в затвор за ума на цели обществени групи.  И хоп – докато се огледате – вкарани сте в неолибералния затвор, парата я няма и все не стига, властта е у някакви чичковци-паричковци неизвестно къде вън от държавата и накрая (внимание!) – към скута ви парадира да седна брадата девойка, която същевременно ядосано пищи, че нарушавате човешките й права, като нещете да я оставите да седне. За вашите права обаче и дума не може да става.  Но така е колеги – комунизмът беше страшен, че хората отиваха в затвора за други идеи. Днес повечето от вас живеят в неолибералния затвор на ума. И правилно не ви харесва – че какво му е хубаво на затвора?   
Политическата идеология има и  доста други цели. Познавателна, оценъчна, прогностична – дава представа за идеала на бъдещото устройство на обществото, интегрираща, защитна – използва се в конкурентната борба на идеологиите, социално-организационна – определя принципите на организация и управление на групите и процесите в социалното пространство. Но хайде да не задълбаваме из политологията.   А сега ще ви покажа нещо весело – как у нас чисти политически идеологии май няма. Гледайте сега какво става по-надолу в текста.

Някои политически идеологии виреещи по нашите краища (имащи почва у нас, както е казал един класик, дето много не го броят за класик, но то нашенецът какво ли не е оплюл, че и този ли няма да оплюе)

Национализмът

Бива етнически, културен и държавен. Етническият национализъм има за основна идея защита на интересите на определена етническа група. Културният национализъм има за основна идея защита на интересите на хора, принадлежащи към дадена социална култура. Такъв вид национализъм е свързан с панислямизма, панславизма, с идеите за англо-саксонското превъзходство и др. Държавният национализъм има за основни защитата на интересите на гражданите на съответната държава.  Основен признак на този национализъм е признаването на специфичен път за развитието на дадена нация и нейно специфично предназначение.  
Тъй.  Пишман-либералите с пяна на уста говорят срещу национализма. Схемичката отдавна е ясна – взимаме пачката и почваме да говорим срещу основната етническа група в дадена държава и гледаме да я отслабим колкото се може и да я раздробим на малцинства. И като ги раздробим и насъскаме един срещу друг пачкодателят си прокарва бавно и спокойно интересите.  Ама това, че интересите на основната етническа група се мачкали, че да се защитават интересите на етнически малцинства – абе няма значение, бе Витанов. Как да няма значение – пита Витанов – я вижте хубаво какво е определението за етнически национализъм.  Там пише етническа група, а не основната етническа група в дадена държава. Значи като защитават интересите на други етнически групи неолибералите всъщност прокарват етнически национализъм плюс обратно дискриминация на етническото мнозинство. Нищо чудно, че никъде не ги обичат.  Същото и с културния национализъм.  Нали забелязвате как обилно се финансира пропагандата на културата на етнически малцинства?  Та питам се аз, не ни ли се пробутва чужд културен национализъм като се крещи за малцинствени права. Питам се аз, а пачките си вървят. Те си вървят де, ама количествените изменения неизбежно преминават в качествени.
И накрая държавен национализъм. Винаги съм казвал – евалла на САЩ. Където има проблем с техен гражданин, пращат самолетоносач.  Така се защитават интереси на граждани. Ама няма ли някой неолиберал да се сети, че това си е държавен национализъм? Абе Витанов, ще кажете, че смее ли някой от тия да се сети?  И хич няма да се сети, че има и български граждани и че тия български граждани и те интереси имат.
Но я сега да видим нещо много интересно – що е това либерализъм и що за либерали се въдят по нашите краища. Щото то на запад от либерал до либерал има разлика.   

Либерализмът

Либерализмът е идеологията на буржоазията. Няма лошо.  Това за свещената и неприкосновена частна собственост вече сте го чували. Обаче към тая идеология трябва да се привлекат и дотътрят и по-широки народни маси. И  за да има и за народеца нещо, се включва и концепцията за свободата на човека  и за неговите права и свободи. Икономическата доктрина на либерализма е до втръсване ясна на българина – право на собственост, свободен пазар, конкуренция, независимост на икономическата дейност от държавата.  Освен това според либералите държавата не трябва да се бърка много много в делата на гражданското общество.  Тъй ни нашепват по телевизиите. Защо ли? – я вижте фиг.7.

Фигура 7.  Кажете сега, че тоя не разбира, какви ги говори.

Всичко това са много хубави думи. Обаче какво е туй нещо гражданско общество? Както опита показва, под гражданско общество се разбира подгрупата, свързана с буржоазията, а човекът, чиито права и свободи трябва да бъдат защитавани, е буржоата. Свобода, свобода и човешки права, ама друго е да имаш имотец, да не си съвсем от народа.
И ако някой може да ти вземе имотеца, гледаш тъй да извъртиш нещата, че да не може да ти го вземе. Човещинка, ще кажете. Така е – ще се съглася аз с вас. Още от ранните времена буржоазията се е страхувала от държавата и затова се е опитвала да я ограничи – всички знаете например идеята, че държавата трябва да се сведе до нощен пазач, които да охранява законните интереси на гражданите (я весело да напомня, че и по социалистическо време всичко у нас се правеше в името на човека, но не се казваше, кой е човека. И днес е така – свобода, права, а като се огледате – някои човеци са по-човеци от другите). 
Тази история с ограничаването на ролята на държавата довежда до як световен гърмеж  вече за втори път. Първия път беше през 30-те години на миналия век, когато стана ясно, че либерализма води до класово разслояване и оттам създава благоприятна почва за поява и развитие на фашистката идеология на запад, както и за укрепване на комунизма на изток – фиг.8.

Фигура 8. Голямата депресия – либералната пропаганда и резултатите от либералната политика.

Тогава  класическият либерализъм бе попроменен и се появиха три течения.
Едното течение си бърбореше за безконтролно господство на пазара, които бил автоматичен регулатор на сложните икономически и социални системи, а хората били прекалено прости за да го разберат и тяхната намеса влияела отрицателно на пазара и оттам и на икономиката и обществото.  Тези идеи (на икономиста Хайек – фиг.9) намериха последователи дотолкова влиятелни, че Хайек получи Нобелова мемориална премия по икономика. Но колкото пъти идеите на Хайек бяха прилагани на практика, толкова пъти се случваха кризи, катастрофи и провали.

Фигура 9. вЕрвайте ми! Вий сте прост матр’ял и трябва да оставите пазара на спокойствие. Той ще ви оправи и ще ви довърши!  Но тъй е то в гората – слабите умират, а месото им служи за храна на тия с големите зъби.

Втората модернизация на либералната идеология е свързана с известно увеличаване на ролята на държавата за ограничаване на вредните действия на пазара върху гражданите и икономиката. Това е либертарианството, свързано с Милтън Фридмън. Гигантският гърмеж на тази версия на либерализма дойде през 2008 година. Концепцията – вие си действайте свободно, а ако стане нещо - държавата ще ви спасява, бе умело използвана от група банкери, които завлякоха акционери и банки, а цели държави потънаха в огромни дългове. Това което (отново както и по време на Голямата депресия) спаси капитализма, беше третото течение на либерализма, което беше насочено  към конвергенция с идеите на социалдемокрацията – разширяване на социалните функции на държавата и увеличаване на пълномощията на държавата за намеса в икономиката с цел  построяване на държава на всеобщото благоденствие. Колкото и странно да ви се струва, това е кейнсианската версия  на либерализма, доразвита днес с помощта на математиката като неокейнсианска идеология. И тъй неокейнсианците днес, както кейнсианците навремето отново спасяват икономиката на света и капитализма като система. Но озовали се (отново) със сменен памперс неолибералите и либертарианците пак си подкарват старата песен. То, ако не си смениш навиците, памперсът пак ще се напълни, но таз мисъл е твърде дълбока за някои либерални глави.  Та   световната икономика показва признаци за съживяване и представителите на тези идеологии отново изпълзяват от дупките си – ни лук яли, ни лук мирисали, за да се опитат за трети път да доведат света до тежка криза. Нека да предупредя – веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода, и на третия път... – Маркс ще вземе да се окаже прав, тъй както сте я подкарали. То ако е Маркс, ще е пак добре, ама да не ви се случи нещо като идеологията, за която почвам да ви разправям. Правете си сметката господа, докато памперсът ви е още сух!

Комунизмът

Комунизмът е доста развита идеология, включваща такива течения като ленинизъм, маоизъм, държавен комунизъм, троцкизъм и др.  Според комунистическата идеология, обществото е разделено на класи, които се борят помежду си.  Основната цел на комунизма е да се премахне тази борба като се построи безкласово общество, където липсва класовата експлоатация, а богатствата принадлежат на народа. Комунизмът предполага установява власт на трудещите се чрез революция или потискане на съпротивата на експлоататорските класи, които трябва да бъдат лишени от собственост – фиг.10.

Фигура 10.  Нали разбрахте – никога не питайте защо бедните нямат  храна.

Някои си мислят, че комунизмът е умрял. Хич и не се заблуждавайте – той призракът си броди и с всяка криза на капитализма ще става по-голям. И ако капиталистическите елити изтърват положението, той е готов да запълни главите на хората. И сега въпросът за 1 милиард евро – г-н Витанов, а капиталистическите елити ще изтърват ли положението? Хе – де да знам. Ама лакомията може да вкара всеки в гроба. Пък основната цел на капитализма е натрупването на капиталеца.  Бързото натрупване на капиталец.

Консерватизмът

Сега почвам да ви говоря за консерватизма. Вие четете и си мислете за нашите националистически партии. И се питайте – абе те не са ли повече консервативни, отколкото националистически? Нали знаете – добрият учен винаги трябва да си задава въпроси. А този въпрос, де що ще си го задавате, хич няма да е безсмислен.
И така, консерватизмът се формира през 17 век като реакция на революционните изменения. Неговата основна идея е да се съхранят основните ценности, присъщи на обществото – традиционен морал, семейството, религията, ценностите на нацията и държавата. Консерватизмът е против бързите обществени изменения. Консерваторите смятат, че всякакви решения и изменения трябва да бъдат приспособени към националните традиции и обичаи, а не обратното – националните традиции и обичаи да се нагаждат към измененията.  Запазването на културните традиции е важно за консервативната идеология и дори има различни видове консерватизъм в зависимост от културата – имаме източен консерватизъм и западен консерватизъм, който залага повече на ролята на пазара, на ценностите на демокрацията и на правата на човека.
Днес консерватизмът издига идеята за ограничена демокрация, чрез която плуралистичното общество да се спаси от самоунищожение, за силна власт, която да може ефективно да се справя с проблемите по време на криза и за утвърждаване и самоутвърждаване на нацията чрез заемане на лидерско място в международните отношения.
Основните консервативни ценности са редът, стабилността и традиционализмът и тези ценности са основни на основата на разбирането, че обществото и държавата са резултат от естествена еволюция, а не на договор или обединяване на граждани, както счетат либералите. Според консерваторите логиката на прогреса е зададена от висша сила, а пазарът и свободното предприемачество са резултат от естествено развитие.
Силната държава е политически идеал на консерватизма. В тази държава трябва да има добре очертано разделение – елитът има властта, а свободата е подчинение на властта и лоялност към нея. В това направление консерватизмът еволюира към неоконсерватизъм – при който имаме приоритет на правата и свободите на отделната личност за сметка на ограничаване на  икономическите и социални функции на държавата посредством приватизация на държавната собственост и съкращаване на социалните програми. Неоконсерватизмът съединява традиционните ценности на индустриалното общество – такива като семейство, религия и морал с ценностите на постиндустриалното общество – образование, творчески труд, привличане на работници към управление на производството.
Тъй. Честно да ви кажа, мислил съм си нещо (но нямам време да го направя). Мислил съм си да взема да спретна една консервативна програма за управление и да я подхвърля на нашенските тъй наречени либерали, като я озаглавя например „Националистическа програма за управление на Родината“.  Дали ще ме вземат за националист? Е, тези от тях, които знаят че съм неокейнсианец и поназнайвам и политически науки, няма да се хванат, но колко са те?  На нивото на копанката с хранителната помийка, наливана от господарите, почти всеки консерватизъм изглежда като национализъм.  Това на господарите им е ясно. Те затуй не набиват консерватизъм в главите хорски. Те набиват неолиберализъм и либертарианство. Няма да набиват и кейнсианство – че нали тогава тук ще вземе да стане като при тях.  А не това е целта. Целта е да се поддържа градиентчето. А Градиенчетата водят до потоците, нали така, колеги математици, физици, химици, биолози и други учени от естествените науки. А градиента на неравенството води до потоци от пари. И за да не секват потоците, трябва да се поддържа градиента. Не е кой знае каква философия да го разбереш.  Но за целта главата ти трябва да е далеч от копанята. Обаче вдигнеш ли си главата от копанята – може и да станеш господар. Затова – какво си вдигнал глава там – я бързо се навеждай обратно на нивото на копанята! Учен със учен (от естествените науки).
И хайде нататък из дебрите на идеологиите.

Технократизмът

При технократизма основната  ценност е развитието и вярата в безграничните възможности на технологиите за организация и развитието на обществото – фиг.11.

Фигура 11. Технократизмът работи. Затова е и мразен в неразвитите общества. Защо ви е бистра течаща вода с риби в нея. Друго си е в блатото! Я какви жаби крякат.  И като няма риба и жабата е риба. И принцеса също. Обезателно със силикон. А ако е жабок – то непременно е велик мъж. Господар и командир. С гол задник, като вземе човек да погледне от запад на изток.  А защо задника на жабока е обърнат на запад? – ще попитате. А-а-а-а! Тая статия не е за културните ценности, а за политологията. Затуй няма да ви отговоря на тоя въпрос!

Технократизмът е идеология за тези, които искат да се отдалечат от конфронтационния характер на стандартните идеологии.  Е, това е идеология за хора, чиито глави са далеч от копаните. Ама такива по нашите краища не ги обичат.  Ще кажете – ама ти Витанов им симпатизираш на технократите. Е, сега, и аз имам образование в областта на естествените науки и поназнайвам туй-онуй от технологии. Пък и нали виждате – в главата ми идеологиите са добре подредени. Е, тогава, що да си нямам предпочитания и аз.  По-добре технократизъм, отколкото автократизъм или плутокрация. Ама какво беше автократизъм и плутокрация? Н-е-е, нали забелязвате, че тая статия е втора частна една трилогия. В първата част се обсъждаха тия неща, в първата част.  А сега – напред към социалдемокрацията.

Социалдемокрацията

Социалдемокрацията възниква на по-широка основа на социалистическото движение, което се появява преди около 150 години с развитието на промишленото производство и осъзнаването на собствените интереси от страна на работническата класа. В основата на тази идеология стои разбирането, че основните ценности – свобода, демокрация, социална справедливост и солидарност, могат да се постигнат постепенно чрез обществени реформи без да има нужда да се прибягва  до революции (революциите – нали знаете – един призрак броди из Европа – там са революциите).  Целта на идеологията е свързана с построяването на общество на социалната демокрация, което има икономическа, духовна, социална и политическа структура – фиг 12. 

Фигура 12. Някои си мислят, че социалдемокрация и комунизъм са едно и също нещо. Грешка, както показва този предизборен плакат на Германската социалдемократическа партия от 1932 г.

Икономическата структура на социалдемокротическото общество е свързана със смесена икономика с наличие на различни форми на собственост, контрол на пазарните процеси от страна на обществото и участие на трудещите се в управлението на производството.  Социалната демокрация предполага ликвидиране на неравенството, дискриминацията и социалното отчуждение.  Вместо класова борба социалната демокрация предполага социално партньорство на различните групи – трудещи се, собственици, бюрократи и управленци.
Зевзеците от пейката пред блока (по точно тия от тях, дето не симпатизират на левите идеи) , обясняват социалдемокрацията така – и вълкът да е сит и овцете да са цели, имаме мирно съвместно съществуване и чакаме на вълка постепенно да му опадат зъбите и евентуално да умре.  И питам ги аз – а стар ли е вълкът и ще мре ли скоро. А те наливат винце, рязват кашкавалец и казват – а - а - а, добре си е вълкът, не ще му изпадат скоро зъбите и не ще се гътне в близко време.  А-ха, казвам си и представям що няма много социалдемокрация у нас – ами няма много такива, дето да не усещат много зъбите на вълка.  Виж социализъм има – щото има много, дето усещат зъбите на вълка – весело ще кажете. Правилно – ще отбележа аз и ще забележа – абе на тия, дето усещат зъбите на вълка, не ще да им е весело.  Пък вие вече схванахте, че социализъм, социалдемокрация и комунизъм не са едно и също.
Добре, стига за идеологиите. Нека се върнем отново към една от любимите ми теми – тази за политическата власт.

Политическата власт

И хайде пак – какво беше политическата власт. Политическата власт е съвкупност от механизми, средства и способи за въздействие от страна на политическите субекти (сред които на първо място държавата!)  върху поведението на хората, социалните общности и организациите с цел управление, координация и подчиняване на интересите на членовете на социалните структури на единна политическа воля посредством убеждение и/или принуждение.
            В зависимост от съотношението между убеждение и принуждение политическата власт бива например тоталитарна, авторитарна или демократична – фиг.13.

Фигура 13.  Един голям експерт по властта за един от факторите на властта.

Доста интересно е, че политическата власт може да се раздели на държавна и недържавна. Недържавната власт е свързана с властта на политическите партии и на обществено-политическите движения. Схващате значи – правиш си партийка и вече имаш недържавна власт (нали си от партийния елит). Партийката ти става партия – и недържавната власт расте. Участваш в избори и току виж, спечелиш достатъчно, че да влезеш в парламент и в правителство. И хоп – освен недържавна власт вече имаш държавна. И докато находчиви хора движат по този път, по научните събрания излиза поредната девойка и казва – „Ама ние учените, работим само за едната чест и така трябва“. Тъй, татиното, тъй – идва ми да я потупам бащински по рамото. Обаче се осведомявам кой е баща й и изведнъж става като в приказките – завъдил си значи кумчо Вълчо дъщеря, осигурил я материално, пък тя научила прекрасно арията на невинната и незаинтересована от материалното  овчица. Е, какво да правя – правя се, че вЕрвам. Ама вий не вервайте драги учени от естествените науки. Гледайте си интереса, още повече политическия интерес и стоите далеч от жално блеещи и патриотично даващи за науката душата си овчици. Щото покрай тях дебнат вълци.
Та обратно към държавната власт. Държавната власт бива законодателна, изпълнителна и съдебна. По географски признак властта е национална и местна. Иначе погледнато, формата на властта се е развивала и еволюирала с развитието на човешкото общество. Най-напред, при първобитните общества властта е била анонимна. След това властта се индивидуализира с напредване на процесите на разделение на труда и възникване на нови видове дейности. С напредването на развитието на обществото се появява институционализираната политическа власт, основана на функционирането на обществени институти, които изпълняват определени функции.  С появата и развитието на глобализацията и властта започва да се глобализира – тя става все повече над държавна и се представлява от законодателни и изпълнителни институции, чиито пълномощия надхвърлят държавните граници – фиг.14.

Фигура 14. Опитите за глобализация не са от вчера.

Има обаче и други теории за властта – „властта ми е дадена от Господ..“ и тъй нататък. Няма да го обсъждам това (щото еволюционните теории по ми харесват, а те пък по ми харесват, щото съм от естествените науки. То аз си имам дефекти и кривици и сатана често ми викат, ама вие това вече го знаете). А сега – напред към Макиавели, Хобс, Маркс (леле!) и Вебер (който германската ми душица няма как да пропусне).

Схващания за политическата власт от средновековието до днес

Като говорим за политическа власт, няма как да пропуснем  Николо Макиавели. За него политическата власт е реалната способност на правителството да управлява поданниците, а целта на политиката и на държавата и увеличаване на властта с всички средства. Целта оправдава средствата – не е лошо като практическа доктрина – лошо е за тези, които тази доктрина мачка – фиг.1 5.

Фигура. 15 . Като идете във Флоренция и минете покрай Сеньорията, идете и вижте статуята на тоз човек. И се огледайте. Може пък и статуята на Галилей да е наблизо. И не ги търсете на най-видните места. Там са статуите на други хора, които може и да не сте чували, драги учени от естествените науки.  Така, че не търсете Макиавели и Галилей откъм Сеньорията, търсете откъм реката.

Следващият, когото не можем да подминем, е Хобс.  За него държавната власт е особен индивид, но когото се подчиняват всички членове на обществото. А особеният индивид се поличава при съединяване в едно на волята на всички граждани. Левиатан значи – фиг. 16.

Фигура 16. Заглавната страница на прочутата книга на Хобс.

И сега става интересно – отиваме към Карл Маркс и Макс Вебер.  Според Маркс властта е господство на обща воля (дотук като при Хобс), което господство се опира на принуждение.  Субект на общата воля е икономически господстващата класа.  При капитализма, това е буржоазията и политическата власт е форма на проява на властта на капитала. Та не се чудете, защо Маркс назовава основния си труд Капиталът – това е съдържанието на капитализма, което има различни форми на проявление – икономическа, политическа и т.н. Ама я си признайте – не знаехте, че Маркс е кръстил тази книга така и поради тази причина. Може да вземете и да я прочетете. Доста неща ще научите за капитализма. Например какво става като печалбата надвиши 100% и тръгне да отива към 300%.  Но стига съм се отплесвал. А защо Маркс е опасен за днешните неолибералчета – фиг. 17.

Фигура 17. Кратко и ясно.  Марксизмът е опасен, защото може да промени света. Затова толкова го и плюят.  Но от мен да знаете – Хегел, Маркс и Кейнс ще надживеят всякаквите еднодневки, които ви се представят за герои.  Помните ли още Кончита Вурст? Дето щеше да надминава  ABBA по успех?  А догодина ще ви убеждават, че идва новата суперзвезда – и що тя да не се казва пък  Бомбита Доппелвурст  Дрейхинтерншинкен фон Фиертещрасселинкс. Между другото в надписа върху картинката има грешка. Хайде намерете я.    

При Макс Вебер – фиг.18 имаме нещо подобно на Маркс – там властта е отношение на господство на хора над хора, което се основава на оправдано  (чрез идеология например) насилие.  Политиката обозначава стремежа за участие във  властта (ах, мили мои, партии любими….) или стремежа за оказване на влияние върху разпределението на властта (тука има пространство и за задкулисни играчи).  Та Вебер дава и една много хубаво операционно определение на властта – това е възможността на даден деятел при подходящи социални условия да прокарва собствената си воля въпреки външната съпротива.

Фигура 18. Горе – малко класика от Макс Вебер. Долу – за да не се чудите, кой пък беше тоя Макс Вебер и защо Витанов (дето се занимава и с математическа социология) толкова го уважава.

Днес деятелят на Макс Вебер може да е индивид, социална група, класа или болшинството хора в дадено общество и те прокарват и налагат собствената си воля над други индивиди, групи, класи или части на обществото.  И това налагане може да става чрез убеждение или чрез принуждение.
Да-а-а, Макс Вебер си е Макс Вебер. Да знаете какви неща за бюрокрацията е писал! Но вместо да ви занимава с това,  Сатаната Витанов ще вземе да ви занимае с нещо друго.

Ресурсите на властта и средствата за нейното осъществяване

Ресурсите на властта са всичко онова, което индивид или група могат да използват за да влияят върху други индивиди или групи.  Властовите ресурси могат да се класифицират по човешкия фактор – като основани на мотивите на поведение на обектите и на субектите на властта.  Та от тая гледна точка имаме  властване на основата на страха, на основата на убеждението или на основата на интереса – фиг. 19.  Всеки вид властови ресурс  си има особености на приложение, граници на приложение, степен на ефективност в дадена ситуация и граница на ефективност.

Фигура 19. Вашият страх е тяхната власт? Ко? Не-е-е-е, няма такова нещо – ние сме демокрация, бе! (докато дойде някой с бухалката, ама това вече е друг въпрос).

А главните средства за осъществяване на властта са 3: политиките, административните актове и юридическите норми.  Нали запомнихте – главните. Значи има и други средства.
Съвременното общество е тъй направено, че доминиращата власт в него е държавната. А държавата (най-важният обект на политическата борба, върховната хапчица) се домогва към осъществяването на целите с различни средства – икономически стимули, идеологически въздействия и др.  Държавната власт е важна, защото има монопол върху принуждението, който монопол се осъществява с помощта на държавния апарат (и се оспорва например от мафиотските групировки чрез собствен мафиотски апарат, който маже да се изхитри и да включи и част от държавния апарат). Държавната власт е йерархично изградена като долните нива се подчиняват на по-горните.
Сладка е държавната власт. Толкова сладка, че често се пуска само след проливане на (големи количества) кръв. Още нещо важно за държавната власт – на фиг.20

Фигура 20.  Картинката иска да ви каже, че има две неща, които не може да се разделят. Сещайте се за нея всеки път, когато се появи поредният недочел зализанчо, които почне да ви каканиже за важността на индивидуалната свобода. Тъй, тъй, казвайте си вие, то, че е важно, е важно, ама тоя зализанчо не ни ли баламосва, за да се докопа до държавната власт?  Щото парчето торта има два края. И ако някой ви пъха под носа острия край на индивидуалната свобода, неговата вилица май се стреми да се доближи до дебелия край на държавната власт.

Тримерното пространство на политическата власт

Ако си мислим за политическата власт като за някакво фазово пространство (каквито често имаме в математиката или физиката на сложните системи), то туй пространство е тримерно.
Трите оси на пространството на политическата власт са както следва. Най-напред е оста на представителството – тя включва отношенията между политическия субект и общността, която този субект представлява.  Втората ос е институционалната – това са отношенията на политическия субект  с обществените институти. Третата ос е технологично-практическата – тук са технологиите и практическите решения които политическият субект владее за да решава проблемите на обществото.

Много е важно къде се намира политическият субект в пространството на властта. Това определя и възможността му да властва.
Ще кажете – това последното не го разбрахме. Я дай пример.  Ами вземаме бай ви Ганя и гледаме къде е той в пространството на политическата власт. Кого представлява той – себе си, разбира се и още кого (ами един дето като някой го целуне на едно място, бай ви Ганю ще го целуне на по-друго едно такова място).  Освен това да не забравяме Гочоолу и Дочооолу. Значи – криво ляво, придвижихме малко бай Ганя по оста на представителството. Да вземем за сравнение другаря Сталин. Той представлява цялата партия, че и доста от народа – много напред по оста на представителството значи.  После идва институционалната ос. На бай Ганя институцията е кръчмата, той много много с другите институции вземане даване няма (даже, ако позволите да ви подшушна, не знае дали е либерал или консерва. Според зависи, дето има една приказка). Значи и тук съвсем мъничко отлепя от нулата. При другаря Сталин нещата са други – той е подчинил всички обществени институти (даже прочутият докторски колбас трябвало да се казва сталински колбас, но се сетили, че не е добре, сталинския колбас да го режат на парченца, та името му останало докторски колбас.) И технологично-практическата ос – тука бай Ганю владее технологията на рушвета (и опозицията да набие също). И тук съвсем близо до нулата. Технологии да решава проблемите на обществото другаря Сталин владее много. Та тия два образа са съвсем в различни области на пространството на властта. Булгар-булгар Ганьо около нулата, другаря Сталин – в свръхтежката категория. Та ето ви пример за политически анализ. Ха сега анализирайте най-напред добрият войник Швейк и след това един с мустаки, дето му викали някога „да живей!” на немски (как ли беше „да живей” на немски?).
И сега нещо интересно. Има два главни способа (технологии) на властване. Първият е подбуждане на политическия обект към действия, изгодни за политическия субект – фиг.21.  

Фигура 21. Абе, я ме светнете за ефективен начин за подтикване към политически действия, изгодни за политическия субект, че аз нещо не мога да се сетя.

А вторият способ е да се обезпечи бездействието на политическия обект – да се блокират действията му които са неизгодни за политическия субект. Това става например като политическият субект изключва неудобни теми от политическите дискусии или изключва неудобни политически решения с цел да се предотврати неприятното за политическия субект отражение на тези теми и решения в масовото съзнание на обществото – фиг. 22.

Фигура 22.  В щабовете на политическите партии работят умни хора – никога не ги подценявайте. Те са много напред с материала по психология и пропаганда и знаят как да изработят масата средноинтелигентни хора. 

Значи ето така се опитват да ви работят драги ми учени от естествените науки. По-податливите са карани да вършат неща в полза на политическия субект. На неподатливите се обезпечава бездействие – ами елегантно се отместват от позициите, от които могат да направят нещо. И хич не се дискутират заплащането, условията на труд и безобразията при проектната финансиране. По книжка – нали?  
Разбира се, способите на властване могат да се класифицират и по други признаци.  Те могат да са демократични (властта се осъществява чрез участие на носителите и във вземането на решения), либерални (при уважение на правата и на свободите, ама на чии права и свободи - забелязвате ли че либералният способ на властване е нещо различно от демократичния способ на властване!!!)   и т. н.
Процесът на властване се контролира и упорядъчява чрез специален властови механизъм – това са системите от организации и нормите на тяхната дейност. Такива организации са държавните органи, правните органи и другите политически институти.
И сега – като се юрне някой системите от организации и нормите на тяхната дейност да сменя, че да промени страната към по-добро, той или тя трябва да знае, че така засяга специалния властови механизъм. А властимащите си го пазят този механизъм, защото им е важен. И  е нагласен да защитава техните интереси, а не вашите интереси.  А си го пазят, щото той може да се и сменя. Но нищо – вие дорастнете дотам, че да знаете как да го смените. Като стигнете дотам, ще разберете доста неща, пък и с друго око ще гледат на вас. И Сатана може да почнат да ви викат.
 
Политическите елити

Политическият елит –това е група от хора имащи привилегировано положение в структурите на политико-държавната и политико-недържавната власт и непосредствено осъществяващи функцията на ръководство на властовите отношения.
Политическият елит е съставен от хората имащи политическата власт в държавните и партийните институции. Там трябва да стигнете, драги ми колеги, за да имате реално влияние.  
Категорията политически елит е еволюирала продължително време.  Например Платон е делил обществото на 3 части – философски (научен) свръхелит, елит на управляващите и народни маси. Иронично ще отбележим, че днес елита на управляващите у нас се стреми да смаже по всякакъв начин научния свръхелит (нали знате стихчето – „ти ми пречиш“, „че как ти преча?“, „светиш!“).  Тази гигантска по тъпотията си идея – че свръхелита пречи на политическия елит, се дължи на елементарна липса на образованост – читателят вече знае, че научният свръхелит по Платон не е политически елит и като така по принцип не пречи на елита на управляващите. Разбира се, има членове на научния свръхелит, които могат да са членове и на управляващия елит. Но масивното съвпадение между двата вида елити е наличе само при технократична система на управление – нещо, което никога не го е имало по нашите земи.
След Платон доста се е умувало по въпроса за това какво е елит и от какви хора е съставен той.  В днешните времена са се оформили 3 гледни точки по въпроса. Според едната елитът е слоят, намиращ се на върха на обществената пирамида. Според втората гледна точка, елитът е не само съставен от тези, дето са на върха на общесвената пирамида (например управляващите) но и тези, които са достойни да са на върха на обществената пирамида (например опозицията в парламента).  Третата група, включва такива като Парето, който гледа на нещата под малко по-различен ъгъл. Парето казва, че социумът е в равновесие, ако в елита се намират хора, които имат определени качества (независимо от това дали са добри или лоши от гледна точка на морала), които им обезпечават властта.
Защо обаче се появява политическият елит и ще изчезне ли някога той? Дълбок и интересен въпрос е това. Някои казват, че потребността от управление на обществото поражда елита. В допълнение, казват те, егоистичната част на човешката природа действа в посока на социално разслояване.  Та тези същите смятат, че теориите за безкласовото общество са грешка и казват, че класовата борба ще завърши не с диктатура на пролетариата, а с господство на тези, които действат от името на пролетариата (тоест номенклатурата в старата система у нас преди 1989 г.) Няма да коментирам тук това. Само ще отбележа, че ако в една страна политическият елит почне да изглажда като на фиг. 23, нещата не отиват на добре.

Фигура 23. Политическият елит може да изглежда и така.

Заключителни бележки към втора част

Какво ли да заключа сега? Хайде, няма да заключвам, а ще оставя вратата отключена, че утре е 24 май. Празник – ще кажете. Утре политиците ще извадят от нафталина по някоя и мила дума и ще ви обещаят неща, които няма да изпълнят. Напред, науката е слънце, и тъй нататък... (що ли все се сещам за патриота, дето душа давал за наука и забележете, за свобода! – някой гениално е предусетил май,  как ще се опитват да ви плацикат с приказки за свободата...)  И като дойде 24 май следобед – окачваме костюмчето на закалката, прибираме речта, че ще ни трябва и за догодина и пак по старому. Мила, родна картинка, завършваща все по един и същ начин – от провал към по-голям провал. А какви са политическите фактори, свързани с тези провали – ще попитате. Е, може и да ви отговоря направо (или пък може да се направя на улав и нищо не разбиращ от политически структури, системи и процеси). Но вземете и си потърсете сами отговора и като прочетете и разберете тази трилогия бързо ще го намерите.  Пък аз ще ви кажа по повод на 24 май, че правителствата идват и си отиват, а научната политика си остава една и съща. И докато е така и докато старите грешници отново се бутат към върховите управленски позиции (зер европари за наука идат да се усвояват, трябват хора с опит в „усвояването”) то нищо няма и да се промени.  Но да оставим това. Имам да ви разправям още туй – онуй за политиката. И в следващата трета част  на тая трилогия ще ви разправя за политическите партии и тяхната поддържаща маса (и не става дума за какаовата маса, от която се правят бонбони), за политическите процеси и политическото участие и за това, как политическото лидерство е свързано с политическите кризи (е как – ще кажете – тури бай Ганя начело на държавата и чакай да няма политическа криза). Ще си поговорим още за политическата култура и политическия морал и ще се поставим на мястото на умни задокеански и задунайски хора, които могат да разбиват политическото съзнание на разни национални елити и да поставят части от тях я на зелена копанка, я на червена ясла. Е, който елит го може, го може. А кой не може - рупа, както казва народът.   Разбира се, като тръгна да ви разправям неща в тази посока няма как да не засегна въпроса за външната политика и за международните отношения, където всички са равни, ама някои са по-равни щото имат право на вето и ядрено оръжие. А ние сме равни на тях, равни сме, бе – само трябва да си помислим и ставаме равни на тези с ядрените триади – тъй, амчи как иначе.  Та с това и ще завърша екскурзията из политиката, тъй както тя изглежда зад политическата сцена. Сега, да взема да ви пожелая честит празник драги учени от естествените науки. Че то май слънцето на науката остана да грее само във вашите души. А в душите политически има черен мрак и космически студ за науката. А, да – и благи слова за 24-ти май. И така – година след година, година след година.... До пълната и окончателна победа на тъпотията и простотията в татковината. Но я ми кажете – млъкни, бе, Сатана – фиг. 24 и отивайте да празнувате.  Хайде, честит празник!

Фигура 24. Ако ние не си развеселим ежедневието, няма кой да го направи. А ако се питате, от кого вземам пример, като се правя на дявол, нека и аз нещо да ви питам – а познахте ли кой е тоя на картинката?

Увод

Увеличаването на бюст с кохезивни импланти се налага като доста честа хирургична операция. Нашата практика, преди години, бе една от първите, която въведе кръглите импланти. Преди около 15 години съществуваше становище, че при млади индивиди, имплантацията на кръгли импланти придаваше естествена форма на гърдите. В този период пациентките желаеха преди всичко изпълване на горният полюс на гърдата. В последствие желанията на пациентите статистически започна да се променя в посока на поставяне на анатомични импланти.

Материал

Представяме пациентка на 24 години, нераждала, която пожела увеличаване на бюста анатомични импланти именно поради гореизложените доводи. Операцията бе извършена с инфрамамарен достъп, като нямаше никакви усложнения по време на ранния и късния оперативен период. Раните заздравяха първично на седмия ден.

фигура 1. Преди

фигура 2. След

Метод

Операцията, която се извърши, бе в планов порядък. Инфрамамарния достъп бе достатъчен за поставяне на имплант 305 мл. Поради добрата експлорация на джоба, не се наложи поставяне на дренове и поради добрата хемостаза, в следоперативния период, не се наблюдаваха оттоци и хематоми.

Резултат

Срокът на проследяване на ранния следоперативен период в този случай е 2 седмици, като крайният срок, включително се прояви с едно доста добро клинично подобрение, липса на оплаквания, добър естетичен резултат, който бе в унисон с очакванията на пациентката. Обемът на движенията на ръката изобщо не бе нарушен и също така не се наблюдаваше слабост при движение на крайниците.

Заключение

На базата на собствен опит можем да направим следните заключения:

1. Поставянето на анатомични импланти в субфациален план при млади пациентки създава добър естетичен резултат и е предпоставка за развитие на добра хирургична практика.
2. Образуването на капсулна контрактура около протезата е трудно предсказуемо, но в такива случай ние сме наблюдавали контурни неравности дори още в ранния следоперативен период, каквито в този случай не се липсват.
3. Честото наблюдение в ранния следоперативен период е също така ключов момент в лечението и бързото възстановяване.

Книгопис

1. Cardenas L, Ramirez R. (2006) Aumentagion / Mastopexy: How to select and perform the proper technique. Aesth.Plast.Surg.30:21-33.
2.  
3. Elliott LF. (2002) Circumareolar mastopexy with augmentation. Clin Plast Surg 29:337-347.
4.  
5. Heden P, Jernbeck J, Hober M.(2001). Breast augmentation with anatomical cohesive gel implants: The World’s largest Current Experience. Clin. Plast. Surg.28(3):531-552.
6.  
7. Puckett Cl, Meyer VH, Reinisch JF (1985) Crescent mastopexy and augmentation. Plast Reconstr Surg 75:533-543,
8.  
9. Regnault P. (1976) Brest ptosis: Definition and treatment. Clin Plast Surg 3: 193.
10.  
11. Spear SL, Low M, Ducic I.(2003). Revision augmentation mastopexy: Indications, operations and outcomes. Ann Plast Surg 51:540-546,
12.  
13. Spear SL. (2003) Aumentation / mastopexy: ”Surgeon, beware”. Plast Reconstr Surg 112:905-906.
14.  
15. Spear SL, Mardini S.(2001).Alternative filler materials and new implant designs .What´s available and what´s on the horizon?. Clin.Plast.Surg.28(3)435-443.  
16.  
17. Spear SL, Pelletiere CV, Menon N (2004) One-stage augmentation combined with mastopexy: Aesthetic results and patient satisfaction. Aesth. Plast..Surg 28:259-267.
18.  
19. Tebbetts JB (2001). Dual-plane breast augmentation: Optimizing implant-soft tissue relationships in a wide range of breast types. Plast Reconstr Surg 107:1255-1272.
20.  
21. Tebbetts JB (2001).Alternatives and trade-offs in breast augmentation. Clin.Plast.Surg 28(3):485-500.
22.  
23. Tebbetts JB (2001).Patient evaluation, operative planning, and surgical techniques to increase control and reduce morbidity and reoperations in breast augmentation. Clin Plast Surg.28(3):501-521.
24.  
25. Tebbetts JB(2001).Breast augmentation with full-height anatomic saline implants: The Pros and Cons. Clin.Plast.Surg.28(3):567-577.
26.  
27. Food and Drug Administration. U.S. Food and Drug Administration. Product labeling data for Mentor and Allergan /Inamed core studies of conventional silicone gel implants. Online. Available: Http://www.fda.gov/
28.  
29. James W. Smith. Augmentation Mammaplasty.

Увод

Проминентните уши представляват вроден деформитет и лесно може да бъде отстранен с удовлетвореност от страна и на лекаря и на пациента. В нашата практика ние провеждаме операцията след около 8та година, когато ухото е почти напълно оформено, а хрущялната му част лесно може да бъде преформирана.
Честа индикация за тази оперативна процедура са още по-големите очаквания на пациента и родителите, тъй като психологически проблема се наслагва във времето.

Материал

Представяме пациентка на 10 години, която посети нашата практика заедно с родителите си, тъй като желаеха извършването на операцията да бъде направено с минимални белези. На лице съществуваха съвсем малки асиметрии в двете уши, които бяха много добре обсъдени и с родителите и с пациентката, като желанието на пациентката бе и двете уши да бъдат прибрани.

фигура 1. Преди

фигура 2. След

Метод

Направи се инцизионна техника, чрез която след работа върху хрущяла се репозиционира хрущялната част, създавайки нова форма на антехерикса, също така инцизията продължи върху т.нар. рим и конха.
В случая не бе необходимо да се правят релаксиращи инцизии, тъй като ухото като цяло бе доста флексибилно. Наложиха се матрачни шевове с добър естетичен резултат.

Резултат

След прилагане на описаната техника се оформиха необходимите преформирани изкривявания в антехеликсната част, така че ушите изцяло бяха прибрани назад. Не се наложи ексцизиране на кожа и липсваше, каквато и да било тенсия при затварянето. Поставената молажна превръзка бе оставена за около 7 дни. Видими хематоми нямаше.

Заключение

След гореописаното изразяваме нашата убеденост, че при внимателна работа върху структурите на антехеликса и кожата, а също така и след изпълнение на внимателна хемостаза в условията на флексибилни хрущяли, техниката е доста добра при деца и тийнейджъри, като крайния резултат би могъл да се види след 72рия час от операцията. И при тази техника е необходимо носене на бандажна лента за не по-малко от 4 седмици, което всъщност, според нас, е едно от най-трудно изпълнимите условия, тъй като трудно може да бъде проследено от хирурга.

Книгопис

1. Converse, J. M., Nigro, N., Wilson, F. A. and Johnson, N. (1955). A technique for surgical correction of lop ears. Plastic and Reconstructive Surgery, 15,411.
2. Madzharov M. Cephalometric investigation of newborn Bulgarians, aimed at creating normative tables for plastic surgery. Acta Morphologica. 1983;4:73
3. Madzharov M. Otoplasty—an anthropometric, experimental and clinical study. Thesis. 1986;372;Sofia
4. Madzharov M. A mathematical model for preoperative planning of the auricular distance in protruding ears. Problemi na Stomatologiata. 1986;14:48;(Sofia)
5. Mustarde´ JC. The correction of prominent ears using simple mattress sutures. British Journal of Plastic Surgery. 1963;16:170
6. Ohlse´n L, Vedung S. Reconstructing the antihelix of protruding ears by perichondrioplasty: a modified technique. Plastic and Reconstructive Surgery. 1980;65:753

Увод

Това е една минимално инвазивна методика, която използва автоложна мастнотъканна автотрансплантация. Тя е проста за изпълнение надеждна е като методика и не е скъпа, а също така резултатите са постоянни.
Автоложна мазнина може да бъде използвана за експандиране на тъкани в различни лаиони на тялото. В нашата практика това са: седалището, гърдите и лицето. Изкушението на пластичният хирург се съпътства от минималните разрези и минималните цикатрикси по кожата по време на късният следоперативен период.

Материал

Случаи Пациентка на 42 години прекарала операция по повод екстирпация на липом в областта на седалището. След направен липофилинг в същата област дефектът се изпълни, а кожата експандира над 60%.

фигура 1. Преди

фигура 2. След (ранен резултат)

фигура 3. След (късен резултат)

Метод

От изключителна важност е да се работи много внимателно по време на процедурата. Това пази липоцитите от травми и резултатите след това са по добри.
В нашата практика ние използваме заключващи спринцовки и тумесцентна техника. Мазнината след като се вземе с канюли тип Тумей под въздействие на собствен вакуум от спринцовката може да се промие вътре в спринцовката като тя се оставя с цел липоаспирата да се промие.
Разтвора на Клайн, освен че трябва много точно да се приготви като пропорция 18 грама на 1000 мл с цел постигане на оптимално онкотично налягане. Някои автори добавят серумен албумин. Ние го прилагаме само при дефекти на седалището и бричовете.

Резултат

Специално в този случай, пациентката беше много доволна от резултата. Дефектът се изпълни, качеството на кожата над дефекта също беше добро, без наличие на некрози и хематоми. Контурните неравности постепенно се изгладиха и след прилагане на рехабилитация, този участък от тялото придоби нормален вид.

Заключение

Пациентката манифестира добър краен резултат. Дефектът с минус тъкан беше изпълнен над 60%, за корекция на симетричността на тялото и бе предложено да се направи малка липосукция от другата страна, което все още се обсъжда. Липофилингът за тяло е добра методика, чрез използването на която може да симетризират различни части на тялото.
Частична асиметрия винаги може да се получи, когато участъците се редуцират несравнимо или когато не се обръща достатъчно внимание, за постигането на симетрия. Нашият екип счита, че не винаги красотата е в симетрията и по начало различните части на тялото са асиметрични.
Внимателната сравнителна оценка при тези методики и допълнителната фина обработка с липосукция, спомага да се доведе до минимум асиметрията.

Книгопис

1. Coleman SR. Structural fat grafting: More than a permanent filler. Plast Reconstr Surg. 2006, 118 Suppl.: 108-120S
2. Delay E. Lipomodelling of the reconstructed breast. Chapter 66, Surgery of the breast – Principles and Art. Ed Spear S.L. Second Edition 930- 946 Lippincott Williams & Wilkins, Philadelphia 2006
3. Delay E, Garson S, Tousson G, Sinna R Fat injection to the breast: Technique, results and indications based on 880 procedures over 10 years. Aesthet Surg J. 2009, 29: 360- 378
4. Coleman SR. Fat grafting to the breast revisited: Safety and efficacy. Plast Reconstr Surg. 2007, 119: 775-787
5. Illouz YG, Sterodimas A. Autologous fat transplantation to the breast: A personal technique with 25 years of experience. Aesth Plast Surg. 2009, 33: 706-715
6. Zheng, DN, Li QF, Lei H et al. Autologous fat grafting to the breast for cosmetic enhancement: experience in 66 patients with long-term follow up. J Plast Reconstr Aesthet Surg. 2008, 61: 792-798
7. Spear SL, Wilson HB, Lockwood MD. Fat injection to correct contour deformities in the reconstructed breast. Plast Reconstr Surg. 2005, 116: 1300- 1305

Увод

Традиционно мезотерапията и техниките свързани с нея, увеличават фациалния еластицитет, намаляват малките бръчки, което популяризира мезотерапията, но всъщност различни методики, публикувани във времето, са се означавали като мезотерапия: във Франция, Михаел Пистор; в САЩ, Роберта Флаг и др. Настоящата публикация представлява индивидуален подход, чрез използване на хиалуронова киселина, която се прилага, чрез техника с множество убождания с ултратънка игла, с цел получаване на неоколагенеза, която подобрява изгледа на лицето.

Материал

Представяме пациентка на 46 години, която е пациентка на нашата практика с 5 години давност. При нея бяха прилагани системно дермални филъри в хиалуронова киселина на общо 4 етапа, като всеки от етапите включваше3 последователни процедури годишно.

фигура 1. В началото на периода

фигура 2. В края на периода

Метод

Ние считаме, че множеството механични убождания от голям брой микропрониквания създават зона с интрадермално разположение (там, където се разполага и дермалния филър), където се образува нов колаген. Винаги съществува неспецифично възпаление, което също подпомага неоколагено генезата. За това е добре пациентите да бъдат под постоянно лекарско наблюдение с цел да бъдат копирани по сериозни увреди. При поставянето на такъв тип дермални филъри е необходимо щателно да се съблюдава изключването на симултантни други процедури, които пациентите посещават в този момент, например: химически пилинг, дермабразио и др. Те създават допълнителна травма и колко и да изглеждат безобидни в очите на пациента, това може да доведе до тежки, трудни за овладяване, нежелани реакции.
Иглите, които се прилагат са 30G-1,2, стрерилизирани чрез облъчване, прониквайки в повърхностната или дълбоката дерма, трябва да сме сигурни, че не навлизаме с кръвоносен съд или имплант, който е приложен под мястото на убождането.

Резултат

При тази пациентка оценката на клиничния резултат се базира, освен върху фотграфска документация, а и върху нейните субективни преценки и обеждения, че изглежда по-добре и е много доволна от резултата.
Манипулацията е напълно хирургична, като включва: хирургична, асептчна обработка на кожата и трябва да се изпълнява в условията на стерилност, подминаването на този факт може да доведе до хазартен изход от манипулацията. Това се разглежда в отделен наш труд.

Книгопис

1. Pistor M. [What is mesotherapy?] [abstract]. Chir Dent Fr 1976;46:59.
2. Petit P. The history of mesotherapy. In: Madhere, editor. Aesthetic mesotherapy and injection lipolysis in clinical practice. Informa Healthcare; 2007. p. 20.
3. Le Coz J. Mesotherapy and lipolysis: a comprehensive clinical approach. France: Esthetic Medic; 2008.
4. Aesthetic mesotherapy and injection lipolysis in clinical practice. Madhe` re, editor.
5. Medioni G. Results of 6 years of treatment of painful periodontal episodes by mesotherapy. Chir Dent Fr 1980;46:97.
6. Dalloz-Bourguignon A. A new therapy against pain: mesotherapy. J Belge Med Phys Rehabil 1979;2:230.
7. Vaillant P. Remission of painful oro-dental symptoms using treatment with mesotherapy. Chir Dent Fr 1986;56:41.
8. Donini I, DeAnna D, Carella G, et al. Mesotherapy in the treatment of lymphedema: histologic and ultrastructural observations. Chir Patol Sper 1982;30:25.
9. Gallo R. Mesotherapy in phlebology. Phlebologie 1980;33:153.
10. Menkes CJ, Laoussadi S, Kac-Ohana N, et al. Controlled trial of injectable diclofenac in mesotherapy for the treatment of tendonitis. Rev Rhum Mal Osteoartic 1990;57:589.
11. Soncini G, Costantino C. The treatment of pathologic calcification of shoulder tendons with E.D.T.A. bisodum salt by mesotherapy. Acta Biomed Ateneo Parmense 1998;69:133.
12. Guazzetti R, Iotti E, Marinoni E. Mesotherapy with naproxin sodium in musculoskeletal disease. Riv Eur Sci Med Farmacol 1988;10:539.
13. Brule-Fermand S. Treatment of chronic cancer pain. Contribution of acupuncture, auriculotherapy, and mesotherapy. Soins 1993;568:39.
14. Kalil A. Aesthetic mesotherapy: the US approach and contribution. J Cosmet Dermatol 2006;19:753.
15. Davis MD, Wright TI, Shehan JM. A complication of mesotherapy: noninfectious granulomatous panniculitis. Arch Dermatol 2008;144:808.
16. Al-Khenaizan S. Facial cutaneous ulcers following mesotherapy. Dermatol Surg 2008;34:832.
17. Kadry R, Hamadah I, Al-Issa A, et al. Multifocal scalp abscess with subcutaneous fat necrosis and scarring alopecia as a complication of scalp mesotherapy. J Drugs Dermatol 2008;7:72.
18. Munayco CV, Grijalva CG, Culqui DR, et al. Outbreak of persistant cutaneous abscesses due to Mycobacterium chelonae after mesotherapy sessions. Lima (Peru), Peru. Rev Saude Publica 2008;42:146
19. Bessis D, Guilhou JJ, Guillot B. Localized urticaria pigmentosa triggered by mesotherapy. Dermatology 2004;209:343.
20. 27. Rosina P, Chieregato C, Miccolis D, et al. Psoriasis and side effects of mesotherapy. Int J Dermatol 2001;40:581.
21. Nagore E, Ramos P, Botells-Estrada R, et al. Cutaneous infection with Mycobacterium fortuitum after localized microinjections (mesotherapy) treated successfully with a triple drug regimen. Acta Derm Venereol 2001;81:291–3.
22. Urbani CE. Urticarial reaction to ethylenediamine in aminophylline following mesotherapy. Contact Derm 1994;31:198.
23. Paul C, Burguiere AM, Vincent V, et al. [BCGinduced mycobacterium infection induced by alternative medicine.]. Ann Dermatol Venereol 1997; 124:710.
24. Marco-Bonnet J, Beylot-Barry M, Texier-Maugein J, et al. [Mycobacterial bovis BCG cutaneous 190 Matarasso & Pfeifer infections following mesotherapy: 2 cases]. Ann Dermatol Venereol 2007;129:728.
25. Ordiz I. Tratado de Mesoterapia. Oviedo: KRK; 2000.
26. Matarasso A. Ultrasonic assisted liposucton: is this new technology for you. Clin Plast Surg 1999; 26(3):369.
27. Pharmacy creations, compounding, and nutritional pharmacy. Randolf, NJ.
28. Rutunda AM, Kolodney MS. Mesotherapy and phosphatidylcholine injections: historical clarification and review. Dermatol Surg 2006;32:465.
29. Park SH, Kim DW, Lee MA, et al. Effectiveness of mesotherapy on body contouring. Plast Reconstr Surg 2008;121:179e.
30. Salas AP, Asaadi M. Aesthetic application of mesotherapy: a preliminary report [Abstract Presented at the Annual Meeting of the American Society of Aesthetic Plastic Surgery]. Vancouver, British Columbia, April 17, 2004.
31. Rotunda AM, Ablon G, Kilodney MS. Lipomas treated with subcutaneous injections of sodium deoxycholate. J Am Acad Dermatol 2005;53:973.
32. Brown SA. The science of mesotherapy: chemical anarchy. Aesthet Surg J 2006;26:95.
33. Duncan DI. Lipodissolve for subcutaneous fat reduction and skin retraction. Aesthet Surg J 2005; 25:530.
34. Duncan DI, Palmer P. Fat reduction using phosphatidylcholine/sodium deoxycholate injections: standard of practice. Aesthetic Plast Surg, accepted for publication.

Врастналите нокти представляват стар хирургичен проблем и публикациите в тази област датират от над 100 години. В литературата са описани редица хирургични методики свързани с лечението на врастналите нокти.
Проблемът също така представлява интерес и за амбулаторната практика, тъй като честотата на това заболяване често се асоциира със запуснати случаи от дерматологичната и общохирургична практика. Изсушаването на хронични раневи дефекти, с пудрата, се основава на това, че партикулите от които е изградена са с големина 2ηм, което рязко подобрява състоянието на засегнатият участък, тъй като малките партикули абсолбират ексудатът и от там намаляват микробното число в раната.
Препаратът съдържа: Sufladiazine silver 1%, Colloidal silver 2%; това спомага за добрата изолация от външната среда, а също така го прави приложим при различни видове рани.

Материал

Момиче на 18 години със страдание, което датира от 2 години. Оперирана двукратно по повод врастнали нокти двустранно. Преминала през стотици хир обработки и консултации. Ложето е силно възпалено и болезнено .

фигура 1. На снимката е видно скъсяването на нокъта откъм латерално и билатерално

Метод

Силбен е един от наи –новите методи за лечение на хипергранулиращи и хронични и дълбоки рани. Приставката наноозначава нанокристалната основа на продукта. В допълнение на набора от локални средства, може да се добави и Aquacel AG Surgical.

След като участъкът бъде почисен се прилага препарата като тои образува върху провърхността  слой, които е с бял цвят. Това е прах, който под високо налягане се инкорпорира във всички повърхностни слоеве на раната, като подсушава раната мигновено и буквално на следващия ден тя изглежда по-малка по площ. След приложението на продукта, пациентът усеща приятно охлаждане и след известен период – облекчение в областта на раната. Върху продукта може да се поставят няколко слоя оклузивни марли, а също така алгинатни или сребърно алгинатни превръзки.
Антибиотичната профилактика в случая преминава през прием на Метронидазол и Азатрил като нашата практика не изключва случаи с доказана МРСА  в случаите, когато очакваме инфекция на меките тъкани в дълбочина или в асоциация с стория за прекарана такава предлагаме Ванкомицин. С оглед предлаганата антибиотична профилактика следоперативната инцидентност е сведена до много нисък процент. Реепителизацията настъпва спонтанно.

Коментар

Сребърният прах, който остава дълго време като бъде впръскан в дълбочина върху повърхността на третиратната повърхност. Той подсушава добре и при повърхности по-малки от 3 см в диаметър спонтанна реепителизация настъпва доста бързо, буквално за дни.
След около 3-4 апликации настъпва сериозно подобрение на засегнатите участъци. В дълбочина кожата се подсушава и ложето около нотите възстановява бързо по-ранната си форма. В посочения случай, пациентката изрази учудване от бързия ефект от лечението, тъй като до този момент страданието е продължило не по-малко от година и половина.

фигура 2. Резултат след  1 седмица лечение

Резултат

Резултатът от приложението е много добър и при приложение при големи дефекти и рани. Ако приложението се комбинира с Алгинатни превръзки или сребърни алгинатни превръзки под повърхността се наблюдава мазен филм, който наподобява трансудат, а околовръст превръзката залепва образувайки коричка, която би могла да бъде отделена с помоща само на инструмент.
Епителизацията настъпва бързо, особено при по-малки рани.

Книгопис

1. Brzezinski P. Assessment of the effectiveness of application antiseptics in prevention of foot skin inflammation.N Dermatol Online. 2011;2(1):21–24.
2. Brzezinski P. Skin disorders of the foot during military exercise and their impact on soldier's performance. Lek Wojsk. 2009;87(2):80–83.
3. Talwar A, Puri N. A study on the surgical treatment of ingrowing toe nail with nail excision with chemical matricectomy versus nail excision alone. Our Dermatol Online. 2013;4(1):32–34.

Увод

Независимо от определяне на септичното състояние на пациентите и независимо от определяне на динамиката на промените във възпалителните биомаркери, при хирургични пациенти много често се наблюдават рани с високи стойности на секреция. Според вида на оперативните интервенции, нашите наблюдения определят най-общо, че това са пациенти, които често са оперирани по различен повод в областта на долните крайници.
Наличието на Sirs не е задължително, което най-вероятно се дължи на голямата хетерогенност на този тип заболяване, а също така и на имунния отговор.

Метод

Hydro-jet се отличава с това, че може да бъде използван амбулаторно при леглото на болния, тъй като иригиращата система, към която се включва, може да се обслужва от един човек самостоятелно. Канюлата, която се опира до раната е много мека и същевременно прозрачна. Това позволява, обработваната повърхност да бъде във видимата част и поведението в условията на изпълнение на процедурата да бъде променяно. Динамиката в проследяването на обработваните повърхности е много важно при мекотъканните рани.

Системата със серум, от която hydro-jet взема течността, може да бъде предварително закачена и подготвена и в границите на една и съща процедура за по-дълъг период от време, например 30 мин, раната да се обмива с 2 вида разтвори. Това позволява във времето на приложението на локалните средства да се поставят различни разтвори, които да променят pH на раната в различни етапи от обработката.
След обработката на раната могат да бъдат поставяни различни локални средства за покриване на дефектите, включително наносребро, гелови и други превръзки.
Използването на метода не налага задължително кръвоспиране, тъй като методът е мек спрямо тъканите, а поради това, че течността преминава с много голямо налягане върху раната, отмива много успешно дентритните материи.

Заключение

Чрез динамично влияние, с различни видове разтвори, лаважната система позволява да бъде надеждно проследявана раната, докато тя се обработва. Често при пациенти имаме променливи резултати, тъй като се касае за силно резистентни болнични щамове. А това води до много бавно вторично зарастване. При такива рани, нашия опит показва, че трябва честа подмяна на локалните средства в границата на ежедневните грижи. Hydro-jet е добра опция при рани с висока секреция.

Книгопис

1. Blaxter & Russell; J. H. S. Blaxter; Frederick S. Russell (1984). Advances in Marine Biology, Volume 21. Academic Press. p. 33. ISBN 0-12-026121-9.
2. http://www.ultimatewasher.com/water-jetters-blasters.htm
3. Приложение на Hydro-jet при хронични рани. Д-р Х.Лозанов ДМ, Д-р В.Василев ДМ, ВМА София 2014.

Преп. Григорий Синаит – един вселенски учител

На незабравимия ми духовен отец архим. Ефрем,

който ме вдъхнови да напиша настоящото изследване

и неговото „парорийско” братство в скита

„Свети Андрей”, Света гора.

            В своята статия „Исихасткото движение в България: Търновската школа и връзките и́ с Константинопол” английският изследовател Мюриел Хепъл пише следното: „Изглежда, че сред българите учението на Григорий Синаит попаднало на благодатна почва, което не е изненадващо предвид религиозната ситуация в България по онова време – както впрочем и по всяко друго време. България била страна в почти хронично състояние на религиозен кипеж”. И след като дава примери с богомилите, адамитите и варлаамитите, той заключава: „Изглежда, че в България всеки религиозен учител, православен или еретик, би намерил последователи, затова не е чудно, че Григорий Синаит скоро имал група от предани ученици”.[1]

Дали обаче популярността на Григорий Синаит в Парория се дължала на„религиозната ситуация в България по онова време”? Действително ли успехът на учението му се обяснява с лековерието на българите, сред които „всеки религиозен учител, православен или еретик, би намерил последователи”? Бил ли е той просто поредният проповедник в техните земи, спечелил си лесна слава? Отговорите на тези въпроси ще се опитаме да потърсим в настоящото изследване въз основа на изворите.

Както в Житието на св. Григорий Синаит (ЖГС) – основен извор за живота му, така и в Житието на св. Теодосий Търновски (ЖТТ), и двете дело на Константинополския патриарх Калист І,[2]се споменава, че преподобният привличал „като магнит”хората към себе си.[3]Ето как Калист описва заселването на своя учител в Парория и последвалата му известност: „Когато агарянският род обкръжи цялата гръцка земя и разори всички местности и области,[Григорий][4]излезе от оная пребожествена планина,[5]понеже не можеше да отшелничествува там поради честите варварски набези. По тази причина той дойде и в споменатото място[Парория]и не след дълго по цялата онази област се носеше слухът за чудния [мъж]; и на всички стана известен съвършеният му живот и постничество. И можеше да се види там стичащото се множество хора, които слушаха божественото му учение, изтичащо като извор на жива вода”.[6]

Виждаме, че Григорий Синаит действително се радвал на голяма популярност по време на пребиваването си в Парория. Би било несправедливо обаче – както спрямо изворите, така и спрямо историческата истина – да търсим причината за това в „религиозната ситуация в България по онова време”. Всъщност, когато Григорий Синаит се установил в Парория, той бил вече възрастен (най-малко 60-годишен),[7]известен и уважаван духовен учител на Света гора. Почитта на светогорското монашество към него е описана по характерен начин в житието на св. Максим Кавсокаливит от Теофан Перитеорийски. Там четем следното: „По онова време дойде на Света гора и преподобният Григорий Синаит и като се установи в скита Магула́, стана желан от всички светогорски отци, а най-вече от исихастите, понеже беше дивен учител на безмълвието и умствената молитва и познаваше много добре всички хитрости и  уловки на бесовете: което е нещо рядко и трудно за намиране. И затова исихастите, като прибягваха към него, се поучаваха на тайните на умствената молитва и кои са сигурните белези на благодатта и кои – на вражеската измама”.[8]Подобно описание дава и Калист: „Затова почти цялото множество монаси се стичаше при него, като не понасяше по никакъв начин да остане лишено от твърде полезното му учение, защото се удостои да получи от Бога такава духовна мъдрост и благодат, че принасяше голяма полза за душите на всички онези, които се стичаха при него, както много пъти самите онези, които го бяха изпитали, ми разказаха”.[9]По същия начин – като учител на светогорското монашество – го възхвалява и друг исихастки автор – Филотей Кокин.[10]Но славата на Синайския подвижник се разнесла далеч извън границите на Света гора. Монаси и миряни от разни места отивали при него, за да станат негови ученици.Един от тях бил Атанасий, бъдещ ктитор на монастира „Преображение Господне” на Метеора, който по това време се намирал на Крит и също заминал за Атон с намерението да стане ученик на преподобния.[11]

От приведените свидетелства става ясно, че популярността на Григорий Синаит не се дължала на престоя му в Парория, а само го съпътствала и там.[12]До каква степен обаче успехът на учението му се обяснява с „благодатната почва”, която той намерил в България и с неговите български последователи? На първо място трябва да отбележим, че в парорийското му братство, както и сред по-широкия му кръг ученици, имало не само българи, но също и ромеи (гърци), сърби и (вероятно) власи и унгарци.[13]Трудно е да се каже какво е било съотношението между тях и какъв е бил броят на българите. Голямата заслуга на техния учител е, че успял да ги сплоти дотолкова, че да изглеждат като едно цяло, като една хомогенна общност, в която липсвали разногласията, споровете и конфликтите, а царували любовта, единомислието и послушанието към общия духовен отец.[14]

В същото време, изворите не споменават за някаква особена популярност на Григорий Синаит сред българите в сравнение с останалите народи, за да можем да допуснем, че успехът му в Парория се дължал именно на тях. Бихме били поласкани да е така, но запазените сведения не ни дават основания за подобно предположение. Това, което научаваме е, че славата на Григорий Синаит се разнесла по много места, не само в България. С това съвсем не искаме да омаловажим българския „принос” за разпространението на учението му.  Това, което искаме да кажем, е, че където и другаде да бе отишъл той – в Сърбия, Влахия или Русия, би пожънал същия успех и би имал „група от предани ученици”. Разбира се, в историята условно наклонение няма, но основание за подобно твърдение ни дава фактът на успеха, с който неговите последователи разпространили учението му в споменатите страни.[15]България може и да е била благодатна почва, но не по-маловажно в случая е, че той самият е бил благодатен учител.

Така стигаме до последния от поставените въпроси – дали св. Григорий Синаит бил просто поредният проповедник в нашите земи след богомилите, адамитите и варлаамитите, спечелил си лесна популярност? Нека се опитаме да видим какво в действителност привличало нашите предци към неговата личност и учение. Защо те, след като узнавали за Синайския подвижник, бързали да отидат при него? Защо понякога една среща била достатъчна, за да поискат да останат завинаги като негови ученици? Ще разгледаме четири характерни случая – два от Парория и два от Света гора – които според нас дават отговор на поставените въпроси.

Първият е от житието на Теодосий Търновски. Калист ни съобщава, че когато той чул за Григорий Синаит и неговото братство в Парория, бил дотолкова запленен, че оставяйки всичко, „се притече усърдно в тамошната пустиня и откри желаното”. След това добавя: „Невъзможно е да се изрази с каква духовна радост се изпълни и с каква неизразима сладост, когато намери чудния мъж […] Оттогава той бе наставляван денонощно от онзи Григорий в благоустановени поучения на чистата и непорочна вяра, на божествените заповеди и на всичко друго, което уподобява човека на Бога и го въздига в съответствие с ръста на божествения дух. Така той следваше учителя и така бе наситен с духовно питие. И сякаш някакъв телец, кърмен от своята майка и от нея винаги обилно нахранен, по същия начин той бе напояван от онази божествена душа”.[16]

По подобен начин е описана и срещата на друг български подвижник – Ромил Видински с преподобния: „Тогава, узнал за Парория и че там има човек, велик в Господа, кир Григорий,[…]Роман всецяло се подготвяше да замине оттук. И ако бе възможно, би получил криле и би прелетял пространството, за да се намери там по-бързо – толкова известността и славата на светия отец порази с любов сърцето му. Така го чух аз да разказва, че оттогава Загорие имало тялото, а Парорийската пустиня – душата му. Както елен, жадуващ за водни извори, той жадуваше и търсеше да се приближи към Бога”.[17]За разлика от Теодосий, Роман-Ромил не се решил веднага да замине за Парория, тъй като го възпирала „любовта и благоговението”на неговия духовен старец, който „обичаше силно добрия Роман”. Когато все пак игуменът дал съгласието си, той заминал, като „взе и друг брат, връстник и довереник, на име Иларион и двамата бързо стигат до Парорийската пустиня. Когато се намериха в обителта на споменатия свети отец Синаит, принасят, както е достойно, дължимото преклонение и благоговение на великия. А когато ги разпитваше откъде са и поради каква причина дойдохте при нас, те разказаха всичко за себе си и му съобщиха, че дойдоха там, понеже искат да бъдат негови ученици. Великият ги прие радостно и, прозрял чрез живеещата в него божествена благодат силата и волята на всеки, възлага всекиму от тях подходяща служба”.[18]

Следващият пример е с още един българин – „чудния Климент”, който бил овчар. Калист разказва за него, че поради душевната си чистота бил удостоен да съзерцава божествената светлина. Той споделил за тези видения на своя духовен старец, който не могъл да ги разтълкува, затова го завел при „божественияГригорий, комуто Климент разказа всичко това; и при това го помоли горещо да го приеме и да го причисли към своето добро братство”. Както изглежда, не само видът, но и думите на преподобния запленили младия монах, защото разрешили неговото недоумение – нещо, което не успял да направи предишният му наставник. Всъщност и тримата – Теодосий, Ромил и Климент – преди да отидат при Григорий са имали духовни ръководители. И ако можем да заподозрем Калист, че по този начин желае да подчертае авторитета на своя собствен учител пред този на другите, то какво да кажем за Григорий Доброписец, автор на житието на Ромил Видински?И продължава Калист: „А преподобният, като подражател на Христа и жадувайки за спасението на всички, го прие радушно и като взе настрана, го научи на всичко онова, което предизвиква спасение в душата му, заръчвайки му да има търпение, смирение, да уповава винаги на Бога […] А Климент, като прие с голямо смирение заръките на божествения отец, обеща да ги спазва всички нелениво; затова и се подвизаваше в работата по Бога с такова желание и усърдие, че за кратко време умът му се просвети със светлината на божествената благодат и не само се изкачи до съзерцанието на съществуващите неща, но и издигайки се от съзерцание в съзерцание, достигна до свръхестественото […] Такава душевна полза получи Климент от учението на преподобния; и не само той, но и всички, които слушаха божествените му слова и ги приемаха с любов и благоговение, получаваха голяма полза”.[19]

Но не само българите и не само младите монаси изпитвали такова благоговение към него. Някои от учениците му, преди да го срещнат, били вече възрастни и уважавани монаси на Света гора. По един твърде живописен начин Калист разказва за осемдесетгодишния авва Николай, който също станал ученик на преподобния: „Не измина много време обаче, когато [той]срещна чудния Григорий и веднага щом поговори с него и чу пресладките му слова, с цялото разположение на душата си стана негов ученик[…] и не само остави човешки почести и слава като суетен и излишен товар, но и презря и старост, и години и като дойде с подчинение, се простря пред хубавите нозе на преподобния и възприе с радост подвига и труда на послушанието, като че е намерил някаква голяма находка. И така, предавайки волята си на сладостта на словата му и на ръководството му, стана изпитан във всяка добродетел и най-вече в смирението и надмина всички свои събратя”.[20]

Приведените цитати ни позволяват да направим следните обобщения и заключения. На първо място, всички извори са единодушни, че Григорий Синаит е бил необикновена личност сред своите съвременници. Със своя високодобродетелен живот, рядък духовен опит и мъдрост („познаваше много добре всички хитрости и  уловки на бесовете: което е нещо рядко и трудно за намиране”), но преди всичко с духовното си очарование и бащина обич, той оставял незабравим спомен у всички, които отивали при него за съвет, помощ или утеха. Не били редки случаите, когато, както видяхме, монаси изоставяли своите наставници и ставали ученици на преподобния, защото единствено той можел да удовлетвори напълно техните духовни търсения. Това личи и от следния пасаж в ЖГС: „Защото, когато най-добродетелните монаси го виждаха, че е достигнал до такова върховно благочестие и такова духовно самообладание и спокойствие и че с кроткото си и радостно лице изявяваше вътрешния блясък и благодат на душата си, оставяха своите наставници и като се стичаха при неговото учение и неговото братство, му се подчиняваха, желаейки да получат ползата, която идваше от него”.[21]

От цитираните пасажи проличават някои от качествата на Григорий Синаит, с които печелел човешки души и ги ръководел – духовна мъдрост и опитност, дар слово, които способствали да отговори по адекватен начин на духовните търсения на хората и да им предаде онова, което сам бил научил и до което бил достигнал през дългите години на монашески подвизи. От древността до днес са известни много велики подвижници, но малцина са оставили духовни школи след себе си, може би защото не са притежавали онази начетеност и обаятелност, каквато имал Григорий Синаит. Тук нямаме възможност да се разпрострем върху метода на неговото духовно наставничество. Изворите също не ни дават подробности за това как е ръководел своите ученици. Учението му е запазено отчасти в житието му – в един диалог между него и младия Калист,[22]както и в трудовете му. Нека припомним, че цели пет негови съчинения намерили място в известния аскетически сборник „Добротолюбие” (Φιλοκαλία).

Св. Григорий Синаит бил не само строг аскет, исихаст и духовно умъдрен човек, но и умеел да общува с другите, отнасял се с голяма любов към онези, които отивали при него. Самият той казва при срещата си с преп. Максим Кавсокаливит: „Остави сега това и ми разкажи, заради Господа, за твоята добродетел, за да ме просветиш[…], защото аз не съм такъв, както някои други, които улавят ближния си с думите си, но го обичам, както себе си”.[23]Нещо повече, преподобният се отнасял с любов и състрадание дори към онези, които се опитвали по някакъв начин да му вредят.[24]Тази безкористна любов карала Григорий Синаит да ръководи своите ученици към светостта, която сам бил постигнал: когато човек обича истински, той дава на другия всичко онова, което сам притежава.

Трябва да отбележим обаче, че придобиването на последователи не било цел за Григорий Синаит, който всячески се стараел да избягва известността и предпочитал да живее в уединени и труднодостъпни места. Това се подчертава на няколко пъти в житието му. Поради тази причина отказал да отиде в двореца по покана на император Андроник ІІ (1282-1328), въпреки настоятелното желание на последния за среща.[25]Калист споменава също, че на два пъти при своите пътувания неговият учител се разделял с учениците си.[26]Въпреки че я избягвал, популярността го съпътствала, дори и след като той напуснал Атон.

След всичко това не е случайно, че толкова хора се стичали при преподобния, желаейки да бъдат негови ученици. Трудно можем да кажем нещо определено за броя на учениците му. В ЖГС Калист изброява поименно дванадесет негови ученици, но това далеч не са всичките му последователи – за нуждите им само в Парория били построени четири големи монастири (лаври).[27]Впрочем, разказът за учениците на преподобния заема обширна част от житието му (глави ХI-ХІІІ). Разбира се, чрез описанието на добродетелите на учениците Калист желае да извиси още повече техния (а и свой собствен) учител. За това той сам намеква с думите: „А за неговите ученици, които се издигнаха на висотата на добродетелите под ръководството на преподобния, не зная как достойно и подобаващо да разкажа…”.[28]Но написаното от Калист се потвърждава напълно от фактите, които са ни известни от историята. Игумен Пьотр (Пиголь) посочва цели дванадесет последователи на преподобния, канонизирани за светци – повечето различни от изброените от Калист.[29]Трима от тях – Теодосий Търновски, Роман Търновски и Ромил Видински – са българи.[30]В православната агиология рядко срещаме случаи, когато и духовният наставник (старец), и негови ученици саканонизирани за светци.А Григорий Синаит има не само духовни чеда, но и духовни „внуци”, достигнали святост, в лицето на патриарх Евтимий Търновски и митрополит Киприян Киевски, т.е. три поколения светци – нещо изключително рядков църковната история. Няма да е пресилено, ако кажем, че Парория се превърнала в „работилница за светци”, в „духовен инкубатор”.

Св. Григорий Синаит поставя началото на дълга верига от ученици и последователи – дълга както хронологически, така и в пространството, тъй като преминава далеч отвъд Парория, България и Византия, дори и Балканите. Чрез св. Ромил Видински (или Раваницки в сръбската традиция) неговото учение достига Сърбия, а чрез преп. Никодим Тисмански, св. Киприан Киевски и Григорий Цамблак се разпространява на север до Влашко, Молдавия, Русия и Литва.

Във времето, когато междуособиците на Балканите достигат своя апогей, когато православните владетели воюват помежду си – българи срещу сърби, сърби срещу византийци, византийци срещу българи – един византиец от Мала Азия се установява на границата между Византия и България и приема без разлика всички, които отиват при него – българи, византийци, сърби – с еднаква любов, за да ги води по пътя на спасението и светостта – към най-висшето възможно за човека съвършенство. И за да завършим с думите на житиеписеца: „А божественият Григорий винаги имаше (следната) забележителна грижа: да пробяга като апостол цялата вселена и да увлече с учението си всички християни към божествено възхождане, та с помощта на практическата добродетел да ги въздигне, както и (самия) себе си, до висотата на съзерцанието с честото произнасяне на умствената молитва […] Понеже, като желаеше от цялото си сърце да просвети всички със светлината на Светия Дух, почти не остави място, не само у ромеите и българите, но и у самите сърби и дори още по-далеч, където да не разпръсне и разпространи чрез своето учение, божествените си слова и учениците си благото на безмълвието и умствената молитва. И както на Света гора доведе отците до правилното и чисто безмълвие и умствената молитва, по същия начин и на всяко място, където отиваше той или някой негов ученик, предаваше на всеки християнин това богоугодно занимание с умствената молитва и опазването на ума. Дори и когато отиде в Парория, в онази затънтена пустиня, устрои духовна работилница, в която преобразяваше отиващите при него към по-доброто”[31].  

Григорий Синаит  с пълно право заслужава определението οἰκουμενικὸςδιδάσκαλος– „вселенски учител”.

Дефиниция:

Световната здравна организация определя самоубийството като умишлено иницииран акт, извършен от лице, в пълното му знание или очакване на фаталния му изход. Данните за процентът на самоубийствата са на база официални регистри на причините за смърт .

Смъртността се основава на броя смъртни случаи, регистрирани в една страна в година разделени от размера на съответната популация. Нивата са стандартизирани с възрастта към населението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за 2010г за отстраняване на вариациите, произтичащи от различията във възрастовите структури в различните страни и във времето. Източникът е Смъртност база данни на СЗО.

Сравнимост:

Съпоставимостта на данните между страните е засегната от редица критерии за докладване, включително: как се установява намерението на едно лице за извършване на самоубийство, кой отговоря за попълване на смъртния акт, дали се извършва съдебномедицинска разследване, както и на разпоредбите за поверителност на причината за смъртта. Броят на самоубийствата в някои страни може да се подценява поради стигмата, която се свързва с акта  или поради проблеми с данните, свързани с критериите за докладване. Необходимо е внимание при тълкуването на вариации между отделните страни.[1]

Според Американската Психологична Асоциация (АПА) самоубийствата са на 3-то водещо място сред причините за смъртпри млади хора между 10-24г и е причина за 20% от смъртността годишно. Най-разпространени начини за извършване са самозапалвания, задушаване, отравяне. Момчетата са по-склонни към самоубийство от момичетата, а от регистрираните самоубийства при хора между 10-24г, 81% са на момчета. Момичетата от латиноамерикански произход обаче правят повече самоубийствени опити от момчетата. Нивата на друг тип самоубийствено поведение са високи според национално-репрезентативната извадка на ученици от средните училища: 15,8% сериозно са обмисляли опит за самоубийство; 12,8% са правили план как биха извършили самоубийство; 7,8% са правили опити за самоубийство веднъж или повече пъти; 2,4% са направили опит за самоубийство, довел до увреда, натравяне или свръхдоза, изискващи медицинска намеса. Като рисков фактор се определя високата вероятност, че млад човек ще прояви суицидно поведение, включващо интерперсонални, социални / ситуационни, културни / средови причини. Защитните фактори включват смекчаване или елиминиране на риска, зависещо също от интерперсонални, социални / ситуационни, културни / средови причини. От значение е балансът между двата вида фактори.

Към Рисковите вътрешноличностни факториспадат: Скорошна или сериозна загуба; Психичните разстройства (особено разстройства на настроението); Безнадеждност, безпомощност, вина, безполезност; Предишен опит за самоубийство; Алкохол и други вредни вещества разстройства; Дисциплинарни проблеми; Високо рискови поведения; Объркване в сексуална ориентация.

Към Рисковите социални / ситуационни факториспадат: Скорошна или сериозна загуба (например, смърт, развод, раздяла, прекъсната връзка, ниска самооценка и самоуважение, загуба на интерес към приятели, хобита или дейности ползвали по-рано); Фамилна анамнеза за самоубийство; Свидетели на насилие в семейството; Малтретиране или изоставяне на детето; Липса на социалното подпомагане; Чувство на изолация; Жертва на тормоз или насилие от възрастен или връстник.

Към Рисковите културни / средови факторисе включват: Достъп до смъртоносни средства (т.е. огнестрелни оръжия, хапчета); Стигмата, свързана с молба за помощ; Бариери пред достъпа до услуги; Липса на двуезични доставчици на услуги; Ненадежден транспорт при опит за самоубийство; Финансови разходи за услуги; Културни и религиозни вярвания (например, вярата, че самоубийството е благородно решение за лична дилема).

В Защитните факторисе включват: Умения за решаване на проблеми, решаване на конфликти, по ненасилствен начин; Силни връзки към семейството, приятелите и подкрепата на общността; Ограничен достъп до опасни и смъртоносни средства за самоубийство; Културни и религиозни вярвания, които не лансират самоубийство и подкрепят самоопазването; Лесен достъп до различни клинични интервенции; Ефективно клинични грижи за психичните, физическите нарушения и употребата на вещества; Подкрепа чрез продължаващи медицински грижи и на психично здраве.

Съществуват и предупредителни знаци, които не означават автоматично, че някой ще извърши самоубийство, но трябва да се вземе предвид сериозно и отговорно. Такива знаци могат да са: Говоренето за смърт (всяко споменаване за умиране, изчезване, скачане, застрелване или други прояви на самонараняване); Промяна на личността - тъга, отдалеченост, раздразнителност, нетърпеливост, умора, нерешителност или апатия; Промяна в поведението - затруднена концентрация в училище, на работа или при рутинни задачи; Промени в моделите на съня - безсъние, често в началото с пробуждане или успиване, кошмари; Промяна в навиците за хранене - загуба на апетит и тегло или преяждане; Безнадеждност за бъдещето - вярване, че нещата никога няма да се оправят и че нищо няма да се промени.[2]

Общитепредупредителнизнаци засамоубийство, включват:
     Изказване насуициднинамерения;Погълнатост оттемата за смърт вразговори, писане илирисуване;Раздаването навещи;Оттеглянеотприятелитеи семейството си;Склонност към агресивно или враждебноповедение. 
     Пренебрежително държание при появата на някого;Бягане от вкъщи;Рисковото поведениекатобезразсъдно шофиранеили промискуитет; Промянавличността(откраен оптимизъмдозатвореност).

Някоипроблеми увеличаватшансовете намисли за самоубийствопри деца итийнейджъри, адруги проблемимогат дапредизвикатопит за самоубийство.
   Проблемите, които увеличават шансовете засуицидни мисли и опитивключват:  Депресияилидруг проблем на психичното здраве, катобиполярноразстройство (манийно-депресивна болест) илишизофрения; Родител спроблеми със зависимости,депресияиливещества; Опити засамоубийствопреди; Приятел, връстници, член на семейството илиидол(катоспортнафигураилимузикант), който наскоро опиталилие извършил самоубийство; Разрушителенили обиденсемеен живот; Историянасексуално насилие.

Проблемите, коитомогат да задействатопит за самоубийствопри деца итийнейджъри, включват: Притежаването или покупкатанаоръжие, хапчета, илидруги средства засамонараняване; Наркотициилипрекомерна употреба на алкохол;Ставане на свидетелнасамоубийство начлен от семейството;Проблемив училищекато например ниски оценки, разрушителноповедениеили честиотсъствия; Загубана родител илиблизък членна семействотоотсмърт илиразвод;Правниилидисциплинарнипроблеми; Стресът, причинен от физически промени, свързани с пубертета, хронични заболяванияи /илипредавани по полов пътболести;Отделянеот другите и затваряне в себе си;Несигурност околосексуалнатаориентация(катобисексуалностилихомосексуалност).

Симптомите надепресия, които могат да доведат досуицидно поведение, включват:
 Загуба на интерес къмдейности, коитонякога са билипредпочитани; Промени вхранителнитенавици и системата сън-бодърстване;Затрудненомисленеи концентриране; Оплаквания от засиленаскука; Оплаквания отглавоболие,болки в коремаили умора, без реалнифизически проблеми; Изразяванена винаи /илинеприемане на похвали и награди.[3]

Според Националната асоциация на училищните психолози (в САЩ) е документирано, че децата, изложени на насилие, животозастрашаващи събития или травматични загуби са с по-голям риск от депресия, алкохол и злоупотребата с наркотични вещества, както и за самоубийство. В резултат на индивидуални трагедии, природни бедствия или дори лична криза, подрастващите могат да проявяват предупредителни признаци на суицидно поведение. Родители и училищен персонал трябва да бъдат особено наблюдателни върху деца и младежи, които могат да бъдат по- уязвими поради индивидуалните обстоятелства. Това включва и младежи, които са имали личен загуба, злоупотреба, или предишни травматични събития или които страдат от депресия или други психични заболявания. Младежите, които имат тези рискови фактори и които са пряко засегнати от или са свидетели на нова криза, са най-уязвими.

Според Националната асоциация предупредителните признацина суицидните подрастващи, могат да се разделят в няколко групи:

    Предсмъртни писма - това е много реален знак за опасност и трябва да се вземе на сериозно.
    Заплахи - заплахите могат да бъдат преки ("Аз искам да умра", "Аз отивам да се самоубия ") или  за съжаление, непряко ( "Светът ще бъде по-добре без мен ", "На никого няма да липсвам " ) . В юношеството, косвени улики могат да бъдат предлагани чрез шеги или чрез препратки в училищните задачи, особено творческо писане или произведения на изкуството. Малките деца и тези, които гледат на света в по-конкретни термини, които не могат да бъдат в състояние да изразят чувствата си с думи, но могат да предоставят косвени улики под формата на разиграване, насилствено поведение, често придружени от суицидни / убийствени заплахи.
    Предишните опити. Често най-добрият предиктор за бъдещо поведение е поведение в миналото, което може да покаже стил на справяне с тях.
    Депресия ( безпомощност / безнадеждност ). Когато симптомите на депресия включват широко разпространени мисли на безпомощност и безнадеждност, детето или юношата е с евентуално по-голям риск за самоубийство.
    Маскирани депресия. Поемане на рискови поведения могат да включват актове на агресия, нелегални дейности и алкохол / злоупотребата с наркотични вещества.
    Последни уговорки. Това поведение може да приеме много форми; При юношите, то може да бъде раздаването на ценните вещи като бижута, дрехи, списания или снимки .
    Опити да наранят себе си. Самонараняващи поведения се появяват сред деца, млади още в начална училищна възраст. Общото саморазрушително поведение включва включване в силен трафик, скачане от височини  и нараняване / рязане / белязане на тялото.
    Неспособност за концентрация или рационално мислене. Такива проблеми могат да бъдат установени в поведението на децата в класната стая, домашните навици, академичните постижения, домакинската работа, дори разговор.
    Промени във физическите навици и външен вид. Промените включват неспособност да се спи или спи през цялото време, внезапно наддаване или загуба на тегло, липса на интерес към външния вид, хигиена и т.н.
    Внезапни промени в личността, приятели, поведение. Родители, учители и връстници често са най-добрите наблюдатели на внезапни промени в суицидни ученици. Промените могат да включват и оттегляне от нормални взаимоотношения, повишени отсъствия в училище, загуба на участие в редовни интереси или дейности, както и социално оттегляне и изолация.
    Смърт и самоубийствени теми. Това може да се появи в класната стая, работни чертежи, мостри, списания или домашното.
   Важно е да се установи наличието на определен план, метод и достъп до опасни субстанции и оръжия за евентуално осъществяване на суицид. Самоубийственото дете или юноша може да покаже повишен фокус върху оръжия, увеличен достъп до опасни предмети, хапчета и т.н., и / или може да се говори за или намеква за план за самоубийство. Колкото по-голямо е планирането, толкова по-голям е потенциалът за десйтвие.[4]

Съветите за разговоркъм родителите с деца, посегнали на живота си, включват: Разговори по топъл, необвинителен начин; Да се покаже любов и загриженост; Убеждаване колко важни са те за тях; Фокусиране върху тяхното благоденствие; Използване на думи и фрази, убеждаващи ги, че проявявате емпатия към стреса и проблемите им; Окуражаване за търсене на професионална помощ; Убеждаване, че няма да се чувстват винаги така, ако потърсят такава помощ; Приоритет трябва да е общуването с тях по позитивен начин; Да се увеличи включването им в позитивни преживявания; Да се проверяват и следят местоположението и комуникациите на детето (чрез съобщения, социални мрежи) с идеята да са в безопасност; Свързване и поддържане на контакт с приятелите на детето; Общуване често с други родители в обкръжението; Ограничаване достъпа на детето до оръжия, ножове, алкохол, опасни медикаменти и дрога; Общуване често с училищните органи, за подсигуряване на допълнителна безопасност и грижа;

Как да се помогне на дете, склонно към самоубийство: Говорене с детето за грижите и проблемите му и директни въпроси за суицидни мисли; Обяснение за ценността на терапията и потенциалът на медикаментозното справяне със симптомите; Посочване на притесненията си с други важни фигури на възрастни от живота на детето ви; Обсъждане опасенията си с лекаря на детето ви, за да се вземат подходящите мерки за психичното му здраве; Разговор с хора от училището, които могат да осигурят подкрепа и насочване; 

Търсене на професионална помощ: Да се вземат необходимите мерки за защита на детето - усещане когато нещо не е наред и забелязване на предупредителните знаци; Преценка дали детето проявява много от рисковите фактори за самоубийство и малко защитни фактори; Намиране на професионалист по психично здраве с опит при самоубийство на младежи, който да предразполага родителите и детето, за да се чувстват комфортно; Участване активно с детето в терапията;

Описани са няколко интервенционни програмив рамките на психотерапията като важна част от управлението на самоубийствените наклонности и поведение: Когнитивно-поведенческа терапия и Диалектическа поведенческа терапия за младежи, диагностицирани с гранично личностово разстройство и повтарящи се суицидни наклонности. Други възможни интервенции са фамилната терапия и медикаментите. Също така е важно да има партньорство с училището и средата и местните секции за превенция на самоубийствата.

При наличие на приятел на детето със суицидни наклонности, трябва да се каже, че ако техен приятел казва, че ще се самоубие, трябва да информират доверен възрастен (т.е. майка, медицинската сестра, или настойник), за да се получи професионална помощ за техния приятел; уверяване на детето, че това не е тяхна отговорност да реши дали заплахата на техния приятел е правдоподобна.[5]

Според щатските болници, през последните години, трагедията на самоубийството при младите, е все по-често дискутирана и обезпокояваща тема.
Докато самоубийство е по-често в края на тийнейджърските и началото на зрелостните години, то е третата водеща причина за смърт сред 15 - до 24 -годишни юноши в Съединените щати, но също така самоубийството е заплаха и за по-малките деца. В действителност, самоубийство е четвъртата водеща причина за смърт при деца на възраст между 10 и 14г, а в последните години, националните новини съобщават за деца на 7г, които пробват самоубийство.

Какво показва статистиката за самоубийствата сред младите:
   Между 12 и 25 процента от децата и юношите имат мисли за самоубийство в някакъв момент от живота си.
   Суицидните поведения и отчети трябва винаги да бъдат лекувани с най-голяма сериозност и незабавни действия.
    За всяко извършено самоубийство сред младите хора, са налице повече от 100 опити за самоубийство.
    Докато опитът за самоубийство може да представлява истинско желание да умре, той често е отчаян зов на детето за помощ.
    Деца и юноши често извършват самоубийство, защото се чувстват претоварени и безнадеждни, че не могат да си представят нещата да стават по-добри.
    Децата и от двата пола и от всички възрасти, занимания и култури, са изложени на риск от развитие на суицидни мисли и поведение.
    Социалната изолация ( липса бъде включен в мрежата с връстници, дейности, групи ) е основен рисков фактор.
    Докато момчетата са по-склонни да извършат самоубийство, отколкото момичетата, момичетата са по-склонни да направят опит за самоубийство и да кажат на другите, че те или са направили опит, или са склонни.

Най- разпространените рискови факториза самоубийство при младите са:
    депресия
    злоупотребата с наркотични вещества
    проблеми с разрушително или агресивно поведение

Загубата на дете от самоубийство е кошмар за всеки родител. Суицидните мисли, поведение и изказвания на вашето дете винаги трябва да бъдат лекувани с най-голяма сериозност и незабавни действия.[6]

Околочетиридецана всеки500 000на възраст под12се самоубиватгодишно, според Центроветеза контрол и превенцияна заболяванията. Броятсе е удвоилот 1979 г. насам, но през последните годинитова е билосамо14водеща причиназа смърт придецав тази възрастовагрупа, точно след менингитаи анемията.

Цифрите санискипоняколкопричини.На първо място, факторите, коитокорелиратсъссамоубийството катодепресия, употреба на наркотици, натискот свръхконтрол, обикновеноне се проявяват предипубертета.В действителност, аутопсиинадеца, коитосе самоубиват,показват, чеима тенденция извършителите даса високиза възрастта си, което е добър показател заполовото съзряване. Както може да се очаква, процентът на самоубийстватасе увеличавасред подрастващитена възрастот 10 до 14(1,3 на 100 000) идостига връхсред тийнейджъритеот 15 до 19(7,67 на100 000). Друга причиназа нискияпроцент на самоубийствасред децатаеродителскинадзор.Колкото по-малко едетето, толкова по-вероятно еродителда бъденаблизо, за да се намеси.

Има също така идруг проблем - какво се определя катосамоубийство? Детските самоубийстване са катоюношескитесамоубийства или тези на възрастните,коитообикновено започватс една идея, продължат сплани завършват сдействия.Самоубийствотосред децатаепо-вероятно дабъдеспонтанени по-малкосвързан спсихично разстройствоили агресия. Това често сеотразявав метода: Вместо обесване,нараняване с новили с помощта напистолет, суициднитедеца са склоннида се самоубиятчрезправене на неща, забранени им от родителитекато тичане на улицата с коли илискачайкипрез прозореца.

Факторите, които са причинадецата дасе самоубиват,се различават слабо оттези на по-възрастните.Депресията може даизиграе роля, но среднай-младитесамоубийци, предразположението къмимпулсивносте също толковаважно.Децата, коитосе самоубиват, често имат нарушения внастроението, ADHD, или "поведенческо разстройство", което по същество означава,антисоциалноповедение.Животът в агресивна обстановкасъс злоупотреби и насилие може даположи основитенасуицидно поведениеиедин инциденткато даизгонване отучилище илипочиналроднина,може да гозадейства.[7]

По полови различия, в САЩ почти 6 пъти повече момчета между 15-19г извършват самоубийство като съотношението от момчета към момичета се увеличава от предпубертетна възраст до ранна зрялост. Същият модел на полови различия не съществува във всички страни. За хора между 15-24г в Северна Америка, Западна Европа, Австралия и Нова Зенландия, самоубийството е по-срещано при момчета, отколкото при момичета, а в някои страни в Азия (напр. Сингапур), няма разлика от пола на извършителите и в други (напр. Китай), мнозинството на извършители на суициди, са от жени.

Самоубийството често се свързва с агресивно поведение и злоупотреба с алкохол и вещества, които са по-често срещани при мъжете. Начините за самоубийство сред жени като свръхдоза, са с по-малко фатален край, отколкото при мъжете като обесване. Въпреки това, свръхдозата може да има различни импликации за фатален край в различните общества. Там където медикаментите не са достъпни, е по-вероятно свръхдозирането да бъде с фатален край, отколкото в страни с добре развити центрове за лечение.[8]

Ако едно дете има депресивно разстройство, той или тя е седем пъти по-вероятно да направи опит за самоубийство. Около 22 % от депресираните деца се опитват да извършат самоубийство. Също така, сред деца и тийнейджъри, които опитват самоубийство, е осем пъти по-вероятно да имат разстройство на настроението, три пъти по-вероятно да имат тревожно разстройство  и шест пъти по-вероятно да имат проблем със злоупотребатас наркотични вещества. Семейна история със суицидни опити и оръжия, които са на разположение, също така увеличава риска. По-голямата част (почти 90% ) от децата и юношите, които опитват самоубийство, имат психични разстройства. Над 75 % от тях са имали някакъв психиатричен контакт през последната година. Ако такива контакти са все още налице, рискът от самоубийство трябва внимателно да се оценява редовно. Ако децата живеят постоянно с идеята за смърт и си мислят, че смъртта е нещо хубаво и приятно, те са по-склонни да направят сериозен опит .

Много хора смятат за основна причина, че децата и юношите се опитват да се самоубият, е манипулация на другите или да се получи помощ като "зов за помощ ". Въпреки това, когато деца и юноши са попитани веднага след техните опити за самоубийство, техните причини за опита им за самоубийство, са повече като на възрастните като за една трета от тях, основна причина е, че искат да умрат. Друга една трета иска да избяга от безнадеждна ситуация или ужасно умствено състояние. Само около 10% са се опитвали да получат внимание. Само 2% определят получаването на помощ като главната причина на опитите за самоубийство. Децата, които наистина искат да умрат са били по-депресирани, по- гневни  и по-големи перфекционисти.

Суицидномисленепри децата

Това означава, чеедин човек мисли засамоубийство, но няма план. Това нее нещо необичайно. Около3-4% от подрастващите са обмислялисамоубийствопрез последнитедве седмици.Тезимисли самного по-вероятниисериозни, ако дететовече енаправило някогаопит за самоубийство, докато е билов депресия, илиепесимистично. Децата, коитовсе ощеса депресиранииса направилипредишни опитиза самоубийство,са изключителносклонни дамислятсериозно засамоубийство.

Пример: Дженаена 13г.Тяе достадепресиранаи разполага сповечето от споменатитесимптоминадепресия. Тя спилошо, не разполага сенергия, не може дасе концентрира върхуработата сииемногораздразнителна.Мисли за бягствоиликолко хубавоби било да сеизмъкне от тозиужасенживот. Мисли  понякогазасамоубийство, нои за това, какможе даго направи.В момента, тя казва, чее твърдеуплашена, за данаправи нещо реално - товаесамоубийственомислене.

Деца и тийнейджъри със суицидни планове

Това означава, че е налице умисъл за самоубийство и начин да го извършиш в съзнанието си.

Пример: Алън е 12. От това, което той може да види, животът става по-зле всяка година; не може да си представя да живее по този начин за повече от 50 години. Много е раздразнителен, винаги е в противоречия с родителите си  и най-вече казва и мисли, че "Животът е гаден! ". Когато излиза за разходки, мисли основно за две неща: На първо място, да скочи в предната част на камион, но не прави това, защото се страхува, че няма да стане - това означава, че в крайна сметка ще боли, но няма да е мъртъв. Второ, обмисля да слезе на кея и да скочи, но не е сигурен точно как да се направи това, за да се увери, че никой няма да тръгне да го спасява.

Други примери включват случаи на последователно и редовно събиране на голямо количество медицински хапчета от възрастни роднини, писане на предсмъртно писмо, срязване на вени в изблик на отчаяние и пр.[9]

Управление насуицидните мисли иповедение:

Когато подрастващите иматмисли засамоубийствоилиопит, има няколко неща, които трябва да се имат предвид:

1. Да се вземенасериозно - Ако едно дете  казва,че иска да умре, това заслужававнимание. Много възрастнисмятат,че децата итийнейджъритенаистина негоимат предвид, когатосе говори засамоубийство.Данните, събранипрез последнитедведесетилетия,яснопоказват, чепонякогадецатаискат да кажат точно това.

2. Да се премахнетабутоза говоренезасамоубийство - Акоима депресиранодете, то със сигурностможе дасе мисли засамоубийство.Избягването на тази тема няма да реши проблема; в краен случай, въпросът може да се зададе директно при съмнения за подготовка на самоубийство. Привъзникналстресор(например проблеми сили половинка) да се говори открито.

3. Търсене на помощ - Суициднитемисленеилиопитипочти винагиозначават, че някаква професионална помощтрябва да се потърси. Повечето децаи юноши, които имат суициднимисли илиса направилиопити за самоубийство, свидетелстватзанай-малкоедно, а понякога иповече отеднопсихично разстройство. Тезинарушенияочевиднотрябва да бъдатидентифицирани и третирани. За медицинско сериозниопити, това обикновено означава,да се отиде директнов болница, а след товада се насрочи среща с психиатър, след като е преминаламедицинскиизвънредната ситуация. Понякогатова означава,психиатричнахоспитализация.За по-малкосериозните опити, това означава ежеседмични срещи и пр

4.Надзор

Ако детеправиопит за самоубийствоилиима план, трябва да бъдат уверени, че не са сами; трябва дасе гледат, докато не може да сепрецени внимателно, че вече опасността е преминала.Това можеда бъде самовъпрос надниили повече.Никой необича дасенаблюдавапрез цялото времеи затова еизтощителнозавсички засегнати.

5. Да се избягваманипулация - Някоихора използватсуициднимисли илиопити, за даполучат това, коетоискат, илида избегнат неща, които неискат да правят. Хората опитватсамоубийство, заданараняват другите, да се опита даси го върнат намомче или момичеида се измъкнат отработа или училище. Чрез поддържанена тази вероятноств ума,повечето родители(с малко помощ) могат да попречат насуицидното поведениеда се превърне внавик.
6. Предотвратяване насамоубийствочрез ограничаване на достъпадоогнестрелни оръжия,хапчетаи т.н. - Понякогахората забравят,че най-важнотонещо, което данаправят срещусамоубийството надецае да сеуверят, чене разполагат сдостъп донай-често срещаните методи, които хората използват. Това означава,да се приберат всичкилекарствав заключеншкаф; не трябва да имаоръжияв дома,дори ако те сазаключени; самобръсначкии пяна за бръснене се съхраняват наедно и също мястокато лекарствата.[10]

Самоубийството често е свързано с депресията и злоупотребата с алкохол и други вещества. Ранното откриване на тези психо-социални проблеми при високо  рискови групи от семейства и здравни специалисти, е важна част от кампаниите за превенция на самоубийствата, заедно с предоставянето на ефективна подкрепа и лечение. Много страни са за насърчаване и промотиране на психичното здраве и развиващите се национални стратегии за превенция, насочени към най - рисковите групи. В Германия, както и Финландия и Исландия, програми за превенция на самоубийствата са били базирани на усилията за насърчаване на силно многосекторно сътрудничество и работа в мрежа.[11]

Използвана литература:

Gould, M. S., Shaffer D., Greenberg T., The epidemiology of youth suicide. In: Suicide in Children and Adolescents. Cambridge Child and Adolescent Psychiatry, Cambridge University Press, 2003.

Посетено на 24.01.2014 от http://www.apa.org/about/governance/president/suicidal-behavior-adolesce...

Посетено на 24.01.2014 от http://books.google.bg/books?id=SEq1nvPbITMC&printsec=frontcover&dq=suic...

Посетено на 24.01.2014 от http://www.childrenshospital.org/health-topics/conditions/suicide-and-teens

Посетено на 25.01.2014 от http://www.healthyplace.com/depression/articles/suicide-and-children/

Посетено на 25.01.2014 от http://www.nasponline.org/resources/crisis_safety/suicidept1_general.aspx

Посетено на 04.01.2014 от http://www.oecd-ilibrary.org/sites/factbook-2013-en/12/01/03/index.html?...

Посетено на 25.01.2014 от http://www.slate.com/articles/news_and_politics/explainer/2008/10/do_chi...

Посетено на 25.01.2014 от http://www.webmd.com/a-to-z-guides/warning-signs-of-suicide-in-children-...

Маркетингът в днешния конкурентен свят се нуждае от инструментариум на ръба на новостите и предизвикващ активност. В работата си за големи компании, като Парамаунт и Тойота, наблюдавам често създаването на нови подходи за сегментиране, разглеждане и анализиране на купувачите или на клиентите на световноизвестните корпорации, произтичащи от изменията в поведението и нагласите на хората в реалния и във виртуалния свят .

В отговор на бързо развиващата се маркетинг индустрия, маркетолозите навременно разработиха социалните мрежи като инструмент за реализация на стратегическите корпоративни планове и като ключов канал за провеждане на промоционалните кампании. За съжаление, по отношение на опознаването на самата аудитория, експертите не са толкова модерни и  се доверяват основно на класическите методи и подходи като фокус групи, социологически изследвания, интервюта и т.н.

Един от най-новите способи, който компании в САЩ развиват за предлагане на допълнително дълбоко “гмуркане” в социалните мрежи отвъд океана, е нетнографията. За какво обаче на маркетолозите са им нужни нови способи и средства за слушане в социалните мрежи? Това е въпросът, който можем да си задаваме почти всеки ден, тъй като иновативните маркетингови стратегии се менят постоянно, а отговорът винаги ще е един и същ. Разбира се, всичко е заради покупките, които компаниите искат техните клиенти да правят, и за увеличаването на печалбите.

Нетнографията е единственият естествен метод, който предоставя пълна картина за един потребител.

Дигиталните платформи за комуникация, и конкретно нетнографията, предоставят възможността за създаването на цялостен образ за потребителя, в голяма детайлност, което пък от своя страна  дава:

●     Цялостна картина на пазара -  сегментация, продуктово групиране, общи характеристики и др.;

●     цялостно обобщение на текущите онлайн комуникации - категории, символи, картини и др.;

●     обосновка за избора на клиента от социална гледна точка - мотив за покупка, процес на закупуване (на място или онлайн) и т.н;

●     подробна информация за нагласите към марката/продукта - декодиране на  автентичен авторски текст (под формата на мнение - постове в социални канали), както и визуален и аудиовизуален анализ (чрез споделените снимки и видео от автора).

В нетнографията онлайн взаимодействията на потребителите се възприемат като отражение на личната култура, което спомага за получаването на по-задълбочено разбиране за това кой всъщност е самият потребител. Колкото повече знаем за него, толкова повече възможности имаме да му предложим за това, което търси, без да е нужно да задаваме въпроси. В САЩ използването на този похват се разраства и тенденцията в развитието не само на нетнографията, а на всички способи за дълбоко “гмуркане” в информацията на потребителите,  ще продължава с все по-бързи темпове, тъй като пазарът става все по-разнороден.

Нетнографията предоставя уникално конкурентно предимството на всеки бизнес, предлагайки възможността да се вземат по-прецизни, по-добри и финансово безопасни решения  за продукта или кампанията. Този метод е тайното оръжие на маркетинг индустрията и е доказателство как социалните мрежи са причина за непрестанна иновация.

Източници на информация:

http://skitsol.com/wp-content/uploads/2013/10/Netnography-Marketers-secret-weapon.pdf

http://www.nova.edu/ssss/QR/QR15-5/kozinets.pdf

http://www.nyu.edu/classes/bkg/methods/netnography.pdf

Tsvetta е консултиращ стратег по социалните мрежи за Dogs Bollocks 5, DB5 Inc.в Ню Йорк. Родена е във Велико Търново и през 2008 г. се премества в САЩ, за да получи висше образование. През 2012г. Tsvetta завършва колежа “Св. Франциск” с дипломи по маркетинг мениджмънт, международен бизнес и икономика. Понастоящем е студентка в Градския университет на Ню Йорк в кампуса Барух, където учи магистратура. През 2010 г. е коронясана за Мис България Диаспора САЩ и започва кариерата си на модел, въпреки 165-сантиметровия си ръст. Пред камерите или зад кулисите на големи социалномрежови кампании, Tsvetta е доказана сензация зад океана. Българското гуру в онлайн индустрията в Америка има опит с големи компании като филмовото студио Парамаунт, Тойота, НАСКАР и Сони. Свободното си време моделката е посветила на обучаване на жени лидери и стимулиране на  образоването на младите хора в България. Владее свободно 5 езика.

.

Както в сферата на формалното – училищното, така и в сферата на неформалното образование, непрекъснато е нужен нов живот. Нови идеи, нови методи, нови добри практики. Работещите в сферата на неформалното образование, често си задават следните въпроси: как да развият дейността на организацията си, как да подобрят програмите си? Един от възможните отговори е именно ученето от практиките на задгранични партньори или други организации.

За самата мене едно от най-невероятните неща за Грюндвиг асистентски стаж е свободата, която дава. Свобода да избереш от чии добри практики и опит искаш да учиш и да се развиеш, върху какво точно да се насочиш, в коя страна да избереш да проведеш максимум 45 седмици за да се фокусираш върху нещата, които искаш след това да промениш в своята работа, в своята собствена организация. Самата аз, идвайки от неправителствения сектор, видях огромен потенциал за учене от практиките на друга организация партньор. Това и определи решението ми да кандидатствам именно за стаж в тази организация.

За мене Грюндвиг беше от самото негово начало до края на проекта ми едно предизвикателство, приключение, изживяване след което никога работата ми няма да е същата както преди. Самата аз никога няма да бъда същата. Изборът ми на страна, в която да искам да проведа стажа си не беше случаен – Трансилвания, Румъния с нейните 4 националности (румънци, унгарци, роми и саксони), живеещи заедно,  за мене е една от най-интересните области в Европа, които досега съм посетила. Изборът ми на организация също не беше случаен – организацията, в която прекарах почти 11 месеца като Грюндвиг асистент, е партньорска организация на Аутуърд Баунд България. И тъй като както приемащата ми организация в Румъния – Outward Bound Romania, така и онази в България, са част от голяма международна мрежа, то и двете работят по една и съща методология, подобни целеви групи и имат подобни стандарти. Това обаче изобщо не значи, че начинът на функциониране на две толкова подобни организации е един и същ. Културната и икономическата действителност в двете страни – България и Румъния е различна и макар да се осъществява обмен на добри практики, то отново тези практики трябва да бъдат реадаптирани към реалността.

Трансилвания от своя страна е също толкова пъстра, колкото и работата ми в организацията Outward Bound Romania. Не са и малки трудностите, съпътстващи адаптацията в област, където всъщност говоримите езици са поне два (румънски, унгарски, в някои градове и немски). И точно това прави ученето още по-интересно, още по-предизвикателно. Тъй като моите основни задачи бяха както да разработвам и координирам проекти, свързани с мобилност с цел неформално обучение, така и да обучавам групи възрастни по методологията на преживелищна педагогика, беше предизвикателство понякога когато се налагаше да работя с групи, чиито език (унгарски или румънски) всъщност не говоря. Макар и много по-големия дял от работата ми да беше обучаването на международни групи на английски език и работа по международни проекти, най-емоционалните ми спомени и преживявания са именно от работата ми с групи, чиито език всъщност не говоря!

Защо обаче да бъдем инициативни, защо да приемем предизвикателства като тези? Самата аз смятам, че е често крайно необходимо да излезем от зоната на комфорта си, от зоната на познатото, за да можем да се развием и продължим напред. Да започнем нещо ново, да научим нещо повече за себе си, да опознаем света около себе по-добре, научавайки повече за живота на други култури.  Да променим нещо в работа си към по-добро, да променим нещо и в онези около нас. Да изградим сами платформа за своето учене, защото ние сме единствените, отговорни за това в собствения си живот. Да дадем вдъхновение…

КЪМ ЧАСТ I: От политическото съзнание до държавната намеса

КЪМ ЧАСТ II. От политическата идеология до политическия елит

Част III. От политическите партии до външната политика

Размисли от града, където юридически трябва да е столицата на империята
И ето ме пак в Брюксел. Тук е весело – животът си върви и не го интересува какво става с политическото театро в София. Като  гледам Пишльо как невъзмутимо си пишка от фонтанчето в самия център на града, си мисля, че няма защо да наливам черни краски в тази заключителна част. Още белгийската бира е супер, а човек има  какво да види като история и култура, а може да се срещне със специалисти от области, които го интересуват. Затуй, нека тази трета част бъде весела! Нищо, че  политически  по отношение на Европейския съюз Брюксел е разпънат между Берлин, Париж и Лондон.  За сметка на това пък парка до кралския дворец е прекрасен, а шоколадът е още по-хубав. И още – в хотела имам сателитна телевизия. Гледам - по някакъв марокански канал показват умопомрачителни рокли, дълги до глезените разбира се, но такава изработка, каквато не съм виждал и няма да видя скоро от нашите дизайнери и дизайнерки – фиг.1 е бледо копие на това, което видях. И се изненадах, честно казано.

Фигура 1. Марокански кафтан. Хубавото си е хубаво.

По друг канал пък емирът на Абу Даби раздава дипломи на випускници на университет. Лично и пред него дефилират девойки без фереджета – представители на местния елит. Интересни неща могат да се видят в имперската столица, а!   Светът върви напред и не се интересува, какво става по периферните неолиберални помийни ями, където нещата вървят назад. Превключвам канала - руснаците кротко си гласуват в Донецк и Луганск, а украинската икономика  си се скапва, защото твърдата валута от износ идва главно от източната част, а там се водят бойни действия. Карай, ще ги набълбукаме и тях със заеми, ще им кажем за светлата перспектива за еврочленство (няма да казваме кога обаче щото работата е малко „маняна”). Руснаците методично си действат, американците също, а Европа седи и си приказва. Но какво е днес Европа – питам се и какво може тя да противопостави на руския мечок. И тъкмо се питам и пак превключвам канала и се появява  нещото Кончита Вурст, току що спечелило Евровизия. А, това ще да е Европа, мисля си и като я гледам това нещо  с брадата и с роклята, си мисля как ли ще реагира такава Европа на  действията на Русия?  Дали ще седне в танка или пък близалка ще почне да търси? Разбирам ги американците, добре ги разбирам, но какво да се прави.  Кончитите нищо не могат да направят срещу руските танкове. То пола си не е решило горкото, какъв ще е, ние ще чакаме на танкове да противодейства. Е ще да противодейства де – ще се обърне с гръб към танковете и ще покаже ценностите си. И ето им повод за размисъл на американците. А аз махам с ръка, чакам Кончитата да надмине ABBA (както обещава) и отивам  напред към моя наръчник за учените от естествените науки. И тъй.

Що е политическа партия и кои са Човеците (с главно Ч)

Та бяхме стигнали до политическите партии. Политическата партия е (внимание сега!) доброволен съюз от хора (туй добре), обединени от единни цели (и туй не е лошо) и действащи в името на интересите на дадена личност или няколко личности, стремящи се към обладаване (ех, каква дума!) на политическата власт или към участие в осъществяването на тази власт в държавата (оп-пааа, стана ли ясно сега кои са Човеците!).
Политическите партии би трябвало да изразяват и защитават интересите на някакви социални групи и/или обществени слоеве. Би трябвало де, стига сте се подсмихвали!  За разлика от други социални движения и организации, политическите партии имат непосредствено отношение към властта – те се стремят да я завоюват или поне да и влияят (а по-горе пише – и да я обладаят в интерес на една или няколко личности). Поради тая работа има цели три начина да се направи политическа партия – отгоре, на основата на група депутати в парламента или на част от политическия елит, отдолу – на основата на обществени движения или чрез събиране на съмишленици на определена идеология и накрая – комбиниран начин – отдолу и отгоре, чрез съвместни действия на част от елита и граждански групи.  Та не се чудете, каква е целта на изпълненията, дето ги гледате из парламента – отделят се депутати и хоп – нова партия. Властицата, властицата – това е целта, да не си мислите, че целят откритие да направят или хубава статия да напишат! Властица води до парица, а парица е царица – фиг.2.

Фигура 2. Той вече е наясно как се прави политическа партия.  Пък каква емблема ще избере – туй вече е следващ въпрос. Според зависи.

Отстрани погледнато, съдържанието на политическата партия е облечено в подходяща форма (ще ме извините, но веднага ми изниква образа на онова брадато нещо в роклята като си помисля за съдържанието и формата. Вероятно ще ми мине след 2-3 дни).  Та формата е свързана с партиен устав, партийна идеология, има и партийна програма, че и конституцията на съответната страна трябва да се спазва.
Политическата партия си има и структура, която се състои от две групи – поддържаща маса и елитна класа. Поддържащата маса – това са привържениците на партията – тези, дето гласуват за кандидатите на партията па избори. Ама и те ли били в структурата на партията – ще кажете. И те, и те, за къде без тях – фиг. 3

Фигура 3. Мишлета, подкрепящи борбата против олигарсите. Пък каква стана тя? В новата власт – олигарх до олигарха. За друго явно ще да е била борбата. Я, по-сериозно – ще кажете. Добре – ето – по-сериозно – това е поддържащата маса на партиите на елитната класа. Пък партиите обладават държавата и властта в интерес на един или няколко човека. Така добре ли е, или пак не ви харесва?

            Елитната класа има една част, когато партията не е на власт и две части, когато партията е на власт.  Та когато партията не е на власт, елитната класа включва членовете на партията, партийните идеолози и  мозъчния тръст на партията (тия последните две групи може и формално да не са партийни членове), партийната бюрокрация и партийните лидери.  Когато партията се добере до политическата власт, тогава се обособява една под част  на партийния елит и това са длъжностните лица, получили длъжности в държавния апарат по партийна линия и още, депутатите и членовете на правителството, ако има такива. Уха-а-а - да знаете, какво става, когато трябва да се обособи тая под част на партийния елит! – де да можехте да видите тая мила, родна картинка. Защо ли не са живи Алеко Константинов и Ст. Л. Костов, че да я опишат!

Брей, че интересно. Я кажи още за поддържащата маса г-н Витанов?
Ами да кажа. Вие, драги ми учени от естествените науки, замисляли ли сте се над въпроса, какво е това гражданин?  М-да-а, ще кажете, гражданин е всеки член на обществото, който има гражданство. Тъй. Да де, ама има и още нещо – да се гражданин, означава, че си свързан с държавата и имаш задължения (и права). Длъжен си да спазваш конституцията и законите, но можеш и да участваш в избори например. А като си гражданин, може да влияеш върху политиката. Как? – ами по два начина – като участваш (или не участваш) в избори и (внимание) като участваш и създаваш организирани обществени групи.  Пък тези групи биват два вида: групи за натиск и групи по интереси. Ще кажете, че това не е важно. Ама я прочетете преди това надписа на  фиг.4.

Фигура 4. Актуално за нашите земи предупреждение (резултат от мъдро наблюдение на умен човек по едни други земи, където се случва същото, че и в по-големи количества).

Не всички от тези групи имат за цел да се борят за политическа власт.  Част от тях  изразяват емоции, очаквания, идеи, гледни точки на членовете на групата.
И от какъв зор се формират тези организирани групи?  Във физиката например   има доста случаи където потенциалната енергия преминава в кинетична. Такъв един (заедно с други) фактор действа и при групите. Има обществен проблем, който се изостря (трупа се потенциална енергия) и се привлича вниманието на хора. Формира се група (потенциалната енергия минава в кинетична) и тази група се опитва да влияе върху политиците. Ако влиянието е надпрагово, политиците реагират, ако е подпрагово – енергията дисипира.  Значи мъдрият  управник – фиг.5 агира (да предотврати натрупването на потенциална енергия), реагира (да намали енергията по даден проблем) и дисипира (това няма да го обяснявам, защото и свързано с противодействие срещу организирани групи).

Фигура 5. Мъдрият управник. Не си мислете, че е лесно. Първо трябва да си завъдиш вълчи зъби. После, трябва да се научиш да ги употребяваш внимателно, за да не подплашиш....

Политически процеси и политическо участие
И тъй, още съм в имперската столица и гледам различни телевизии. Сега гледам една руска.  Следва да се отбележи, че руснаците са усвоили прекрасно цялата американска теория на информационната война и пропагандата. Има и още нещо – техните хора в източна Украйна смело стоят срещу куршумите. Има правилна настройка на умовете значи. И как става тоя фокус? Ето как идваме до нещото, наречено политически процес. Политическите процеси включват формите на дейност на политическа дейност на политическите субекти.  Процесът включва последователни действия за достигане на определена цел и при него системата минава през различни състояния.  Я да задам малко въпроси без отговор. През какви състояния ще мине Украйна?  Що ли за действия ще има още. И каква е крайната цел? Интересно, а! Я само да отбележа, че субективните стремежи на участниците в политическите действия са свързани с техните интереси, които в края на краищата са свързани с политическата власт и със закрепване или промяна на обществените отношения. И сега да кажа – в Украйна и да спра дотук, че ако продължа, може да кажа нещо страшно.  Но политическият процес  е материализация на съзнанието и волята на индивидите и групите.  И когато волята и съзнанието го има, индивидите и групите не се боят от куршумите. И за да бъдат спрени, трябва да бъдат окървавени.  Което и става.
Но да се върнем на политическото участие – това са действия на гражданите, имащи за цел да влияят върху държавната политика и управлението на държавата или целящи да изберат устройващи ги политически лидери на всички нива на властта. Политическото участие може да е хаотично или организирано, законно или незаконно, автономно или мобилизирано.  А като гледа човек фиг. 6, направо го втриса от това, що за субекти могат да бъдат свързани с политическо участие.

Фигура 6. Пази боже! Ама такива вероятно гласуват доста по-често от вас, драги ми учени от естествените науки! 

            И стигаме до въпроса за

Политическото лидерство и политическите кризи
Ей, ще кажете, не можеш да се удържиш г-н Витанов и все ще свържеш политическите лидери с политическите кризи. Ами, те са си свързани, момичета и момчета!
Сега ще направим следното нещо. Представете си, че ние с вас сме представители на стабилна страна и отиваме в друга държава, пълна с „Гандалфовци” – от добри, по-добри, борци за правда и за свобода и даващи душата си за народа „патриоти”. Като зли последователи на Саурон, ние искаме да разбием националния елит на таз държавица до такава степен, че когато брадата певица от третия пол (демек то) спечели песенен конкурс, по телевизията да се появява фърфальончо и да обяснява, как брадатата певица пее по-хубаво от славейче (че и от АББА) и как хомосексуализма и нямал нищо общо със спечелването на наградата. Та при това нашият разбрицан елит трябва благоговейно да клати глава и да възприема „новите ценности”.  Я да видим как може да го направим това нещо. И за начало – нещо весело – фиг. 7. Пък после, нека се запасим с малко теория за политическото лидерство, политическите кризи, политическата култура и политическия морал. И по естествен начин ще стигнем и до нашето сатанинско дело – какво да инсталираме като елит и как да го вържем на каишка като му набием удобно за нас политическо съзнание. Къде ще го набием – и това ще разберете.

Фигура 7. Не е лошо да се има тази мъдра мисъл наум. А и това, че политици, които не лъжат, са ценни като много големите диаманти. Защото се срещат също толкова рядко. С две думи, какво следва да очаквате драги учени от естествените науки. Ами следва да очаквате – политик до политика, лъжец дo лъжеца (и това до всеки камък).

            Като говорим за политическото лидерство, трябва да отчетем няколко фактора. Най-напред  (и запомнете добре) политическото лидерство е форма на власт! Нейн носител е един човек (или органичен брой хора) и тя е насочена отгоре надолу.  Поради тази особеност, политическото лидерство е свързано с влияние върху околните. Но това влияние не е какво да е, а и то си има  особености.  Най-напред влиянието не е основано на приложение на сила, а на авторитет (докато този авторитет се признава).  Второ влиянието  е асиметрично – лидерът има много по-голямо влияние върху околните, отколкото те върху него.  И накрая, за да е ефективно, влиянието, свързано с политическото лидерство трябва  да е постоянно и да се разпространява върху цялата партийна структура (а в някои случаи и върху големи части от обществото и дори върху цялото общество). И още по-накрая политическото лидерство е свързано с управленски статус – това е позиция, свързана с приемане на решения и управленски функции, които дават по-висок статус на политическия лидер.
Политическото лидерство има две лица. Едното лице е свързано с формалния статус, свързан с притежанието на власт и изпълнение на определена социална роля. В очите на обществото това има голямо значение при оценка на политическия лидер. Обаче политическото  лидерство има и друго, относително по-скрито лице – то е свързано с личните качества и поведение на заемания пост. Това лице е свързано с удържането на позицията на политически лидер (за която явните и неявни кандидати са много, а по нашите ширини се измерват не на бройка, а с тонове). Това лице е свързано също с оценката на лидера като резултатен или нерезултатен, като добър или лош ръководител.

Фигура 8. Трудно е хем да се опитваш да удържаш лидерството си, хем да правиш големи промени. Малко го могат това. Повечето гледат да удържат политическото лидерство и накрая го губят, защото нищо не правят. Диалектика, братче.

            И така, политическото лидерство има 3 компоненти. Най-напред са индивидуалните черти на лидера. После идват инструментите, които той използва и ресурсите, с които той разполага. И накрая идва ситуацията, в която лидера действа и която влияе върху него, разбира се – фиг. 8.
Способните политически лидери са малко, не само у нас, но и по света. А когато действат неспособни политически лидери, често се стига до политически кризи.  Но какво е политическа криза? – това е такова състояние на политическата система, при което тя не може да изпълнява част или всички от своите функции (и най-вече организаторските такива).  Та, както вече се досещате, кризите са като болестните – биват леки, тежки или смъртоносни (водещи до разрушаване на политическата система, че и на подсистеми и чак на цялата обществена система).  Политическите кризи биват единични и хронични. Особено тежки са политическите кризи, които вземат, че съвпаднат с времевия период на смяна на елита.  За разрешаването на тези кризи се налага значително коригиране на политическия курс – фиг. 9.

Фигура 9. Както казват китайците – опасността е и възможност. Та при големи кризи има  големи опасности и възможности за велики дела. Които българският политик пропуска, приснишавайки се, че да мине опасността. 

            И  какво става при политическата криза? Ами зависи колко е дълбока. Дълбоките политически кризи, обхващащи значителна част или цялата обществена система обикновено водят до цялостна смяна на елита и до изменения на целия социален живот. Такива кризи са свързани с революциите, като френската революция от 1789 година или революцията от 1917 година в Русия. 
Политическите кризи са неизбежно следствие от развитието на обществото. Ако политическият елит е на висота, той ги решава без особени последствия за социално-политическата структура на обществото и държавата. Но ако елитът е некадърен: леле – мале! Ако елитът не се справи и кризата е достатъчно дълбока, той се заменя с друг. Старият елит не ще да пусне кокала (разбира се, че не ще). По това как протича смяната на елита, човек може да съди за развитието на обществото. Колкото смяната на елита е по-незабележима и по-културна, толкова обществото е по-развито. В неразвитите общества смяната на елита е едновременно фарс и трагедия. Ако елитът е тъп – не може да решава политическите кризи и при това не ще да пуска кокала, за да се задържи на власт, той променя политическия режим по посока на тоталитарен режим – засилено се използват идеологически и силови държавни мерки за потискане на обществената реакция и политическата ситуация става нестабилна. А, да – и по телевизиите тръгват сълзливи сериали за приспиване на общественото съзнание.
И като сме тръгнали да говорим за елита, хайде да поговорим за две негови характеристики

Политическа култура и морал
            Да поприпомним някои неща за политическата култура, но във връзка не с цялото общество, а във връзка с политическия елит.  И тъй политическата култура е съвкупност от ценности, убеждения, ориентации и изразяващите ги символи, която е приета в рамките на елита и регулира поведението на неговите членове.  Политическата култура на елита трябва да включва политически идеали, политически ценности и действащи норми на политическия живот.
Като погледнем политическата култура от гледна точка на отделен член на елита, това е политическа култура на участието – тя е съвкупността от позиции, ценности и начини на поведение, които засягат отношението между члена на елита и другите членове на елита, властта и гражданите.
Защо толкова се спираме на политическата култура? Ами заради функциите и. Важна функция на политическата култура е идентификацията и реализациата на потребностите на хората (от елита) и разбиране на груповата им принадлежност.  Друга функция е да дава ориентация и обяснение на смисъла на политическите явления (иха-а-а-а). Третата функция е да подпомага адаптацията и социализацията  чрез приобщаване към навиците на политическо поведение. Следваща функция е обединение около зададени ценности. И не на последно място – политическата култура подпомага взаимодействията на субектите и институтите на властта на основата на стереотипи и символи (като стереотипа за толерантност и символът „то” – брадатият певица – да, така съм го написал – брадатият певица, а може би трябва да пиша – брадатото певец в рокля – чудя се и аз как да го опиша това).
            Та политическата култура като връзка между политическото съзнание и политическото поведение включва 4 компонента.   Най-важният е може би поведенческият компонент – политическото поведение като способ на реагиране на ставащите в обществения и политически живот събития.  После идва когнитивният компонент – това са представите за различните страни на политическия живот на обществото. Третият компонент е афективният – това са чувствата и преживяванията, изпитвани от политическия субект във връзка с неговото участие в политическия живот.  И накрая идва оценъчният компонент – това са изработените от субекта критерии за оценка на съществуващите политически отношения и политически процеси от гледна точка на тяхното несъответствие или съответствие на целите, ценностите, идеалите и нормите на политическия субект.           
И сега да минем към морала.  Моралът играе важна роля в политиката (дори и когато липсва у политическите субекти).  Моралът е съвкупност от норми и правила на поведение, породени от съществуващите обичаи и традиции.  Съществуващите морални ценности в обществото не бива да са безразлични за политическите субекти (освен ако политическите субекти са толкова некадърни, че не осъзнават това или им е платено за да пренебрегват традиционните морални норми).
Моралът няма въплъщение в апарата на властта, но моралът присъства при всяка проява на властта.  Главното в политиката (според Макиавели) не е моралът, а постигането на целта, дори способите за постигане на тази цел са несправедливи и аморални.  Оттук има различни видове взаимодействие между морала и политиката и първенството на морала над политиката е само една от възможностите.  Други възможности са: обособено съществуване на политиката и морала, та чак до пълен разлив между тях - от дискусии за това с какви средства трябва да се постигат политическите цели, та чак до даване на право на политиците да действат в разрез с моралните норми.

Разбиването на политическото съзнание на елита
И тъй, драги ми учени от естествените науки, нека да продължим започнатото по-горе обсъждане как се разбива политическото съзнание на един елит в онази  държавица, която трябва да подчиним. И  като опитни задунайски или задокеански стратези, ще имаме и допълнителна цел - не само трябва да го разбием туй съзнание, но и да го подменим. Разбира се, за да е ефективно действието ни, трябва да изкараме боклука на обществото на повърхността и да обявим тази мръсна пяна за елит. Като я държим на копанки и ясли, защото тя за нищо не става и оставена сама на себе си, бързо ще изчезне. Но колкото по за нищо не става, толкова ще ни е по-вярна.
За туй гореказаното не е много трудно да се сети човек. Но има и по-фини методи. Нали се сещате, професор по математика като мене вероятно няма да черпи от опита на бай ви Ганя, а поне от професор Мориарти. Щото Мориарти бил професор по нещо. А дали знаете по какво?  По механика. Вай-вай-вай! Значи във всеки професор по механика дреме по един Мориарти. Ето ви теория защо съм зъл. Не е вярна, ама карай, все е нещо.  Пък и какво да правя, като съм професор по механика.  Аз искам да съм добър, искам, бе, ама не става.  Явно, човек като разбира от механиката разбира и от разни механизми – например от  механизма на злото, или пък  от туй, какво да се промени в механизма, че  да се приведе в ред една разбрицана политическа система (и други такива).
Та, политическото съзнание на елита е съвкупността от емоции, възгледи и оценки за политиката. То има 3 раздела – емоции, оценки, знания и 2 измерения – познавателно измерение (разбиране на същността на политическите обекти и субекти, законите, които ги управляват и връзката на политическата сфера с другите сфери на обществения живот) и социологично измерение (социални функции и субективен компонент на дейността на личността в политиката – определяне на интересите и мотивите за действие на политическите субекти).
Как се оформя политическото съзнание? Най-напред се формира системата от потребности и нужди на обществото (елита). После се дефинират различните роли и   потребностите се актуализират в съответствие с тези роли. После се формира системата от ценностни ориентири.  Твърдо се осъзнават собствените интереси и потребности в областта на социално-политическата сфера. Прави се оценка на възможностите да се влияе върху политическата дейност. Накрая се възприема някаква система от ценности, които формират по-натам политическите стремежи.
Тъй. Значи отиваме в набелязаната бедна и нещастна държава и подбираме не много интелигентни хора, които нарочваме за елит. Набиваме им неолиберални идеи в горната част на органа, които служи да поддържа устата им (защото най-важната функция на този орган при тези хора е яденето). Набиваме им също и основната потребност – парата и само парата – фиг. 10.

Фигура 10.  Виждате ли особената роля на безработните юристи? Значи намираме такива и ги наемаме евтино. Юристи значи трябва да се наемат, а не некадърни безработни блогъри. Ако юристите са свестни (и продажни)  те бързо ще докарат ситуацията до политически безпорядък. Оттам нататък трябва да елиминираме тези, дето бият звънеца и да точим парата и да точим парата...... Та чудя ви се на акъла, колеги разбивачи на елити: абе не ви трябват харе-Кришна неуки блогъри, млади, безработни юристчета с гъвкав морал трябват тука! А-а-а-а, нещо сте се окалпазанили. После ще има да се чудите що баба Меца бърка из медеца.

Поддържаме накои от тях с грантчета (че като ги питаме какво работят, те ни отговарят – блогъри), а други – с подкупи от наши фирми, които им контролират икономиката и природните ресурси. Внимателно гледаме в системата от ценностни ориентири да има само неолиберализъм или най-много либертарианство – това е правата вяра, всичко друго е гяурлък, водещ към неприятни за нас самоорганизационни процеси на съответната територия (пардон, то все още е държава, ама целта е да се сведе до територия, де).  И така – като свършим работата, паричните потоци текат към нас, сменяме една марионетка с друга, пък на няколкото милиона мишлета там може и фасада на демократичен театър да им направим – както си е реда с избори, с фърфальончо да им говори каква им е суперсвободна пресата (докато страната се срива в класациите по свобода на словото) и с двама-трима юнаци да имитират добрите и лошите питекантропи с големите мускули от американските филми, та да има по кого да се прехласват модерно култивираните жени (които пък учим да  имитират дашните бейбита от блокбъстерите, които пък са там, щото трябва да има и реплики, а пък не бива да напъваме суперпитекантропите да говорят интелигентни реплики – докато репликата преодолее анаболните мускулни маси на геройстващият питекантроп, ще минат поне 60 часа. По-добре там да натиска спусъка, да мята по някой къч  и да не произнася думи с повече от две букви. Русото (може и изрусено) бейби с големия балкон и късата пола – то да приказва – и ако може полата да я няма, когато приказва).
И обратно на нашата си теория. Та, как да влияем върху формирането на политическото съзнание – ами чрез дейността на институциите на политическата система, чрез психологичен натиск посредством средствата за масова информация и през инструментите, свързани с политическата култура.  Тук може да ви напиша още много, но се огледайте и сами.  И то не гледайте мръсната пяна, която ви представят за елит. Има и умни хора, които са зад кулисите и знаят за политологията поне колкото мен (че и много повече). Те са истинският елит, голяма част от който обаче е болен от проказата на продажничеството. Та тях гледайте как действат за преформатиране на политическото съзнание на „мишлетата”. И като ги гледате, ще осъзнаете, че те не са кой знае какво. Ха дано тогава някои от вас минат от съзерцание към действие. Защото действието различава успелия от хленчещия – фиг.11.

Фигура 11. Ако само хленчите, нищо няма да постигнете драги учени от естествените науки. Виж действието е друго нещо.

Външната политика
След като разбиете политическият елит на една държава, колко му е да контролирате външната й политика.  Ама важно ли е това – ще попитате и няма да ви се струва важно, защото вече успешно са ви набили до гуша в проблеми, та да не мислите затуй, че сте народ и имате държава, която може да използвате, за да сте по-добре (също като американците). Та – важно е, ще ви отговоря аз – външната политика цели да установи и поддържа отношения с другите държави.  Тя е продължение на вътрешната политика, но си има и особености – при определяне на целите на външната политика трябва да се гледа и какви са интересите на други държави.  Една от основните цели на външната политика е така да се установят отношенията с другите държави, че да се обезпечи националната сигурност на държавата.  Тука има различни идеи как да се опита да се реализира тази цел. Например: чрез надупване към национална сигурност. Или пък – чрез силна армия към национална сигурност. И още – чрез силно разузнаване и контраразузнаване към национална сигурност. Млъкни бе, Сатана! – пак ще извика някой – да не искаш да ни кажеш, че трябва да си разузнаваме съюзниците. А-а-а-а – спете спокойно деца – те никак не ни разузнават, нито пък влияят, нито пък контролират процеси в таз страна.  Хайде милички – спете, спете.    
И обратно към външната политика. Чрез нея още трябва да се обезпечи нарастването на икономическия, политическия и отбранителния потенциал на държавата.  И накрая като цел идва укрепване на международните връзки и на престижа на държавата. Тук сега какво да кажа. Я по-добре нищо да не казвам, че ще взема да кажа нещо за скръцването със зъби на големия брат и спирането на проектите от „Големия шлем”.  Без компенсации – демек евроатлантическите ценности  на елита – пак употребени. Но така е то – учете се от големия брат как се прави – елита на другите държави – винаги с гръб към вас. Да му се виждат ценностите и да са винаги готови за употреба.   
Сега – към функциите на външната политика. Една функция е охранителната (по отношение на правата и интересите на страната и гражданите й зад граница и за предотвратяване на заплахи за териториалната цялост на държавата). Като стане нещо с американски гражданин нейде по света, чичо Сам праща самолетоносач. Така и трябва. Като не става с морковче, става с другата част на доктрината „Труман”. Друга функция е информационно – представителната – представяне на държавата на международната сцена чрез органи, изразяващи нейните (на държавата) позиции и интереси.  И тука браво на чичо Сам.  Така е направил органите, че лесно да прониква в ценностната система на опърничавите и да моделира чрез това проникване политическото им съзнание, че и действия.
Съществуват различни средства за осъществяване на външната политика – например информационно – пропагандистки – информационна политика, пропагандна политика, културна политика. Следват политическите средства – тук се включват дипломатическите инструменти. Има и икономически средства – използване на икономически инструменти за влияние върху политиката на други страни. Има и военни средства – това са армията и военния потенциал на страната, които могат да правят маневри и учения в граничните райони, гранични провокации или пък демонстрация на нови видове оръжия по  парадите. Пак браво на чичо Сам, но за да не говорим само за него, нека да похвалим тук и баба Меца. И тя добре се справя. Ами ние, бе Сатана – ще попитате? Абе, оставете ми да ви приказвам за чичо Сам и за баба Меца, защо ме карате да ви обяснявам, че една Македония е по-добра в пропагандата от нас?  А за парадите – нали видяхте какво стана па последния парад за Гергьовден – фиг.12. Не ви е срам – вие повдигате въпроса, пък после Витанов бил лош. Ще мълчите и ценностите ви винаги да сочат на запад! Това е великата неолиберална доктрина. Ще кажете, че не ви харесва. Ами като не ви харесва, драги ми учени от естествените науки ... – виж. фиг. 11

Фигура 12. Подводница – да си я гледаме на картинка, че то от „величието”  на водачите ни останахме (и) без подводници. Но тя външнополитическата и отбранителната ни доктрина не е основана на подводници и ракети, а на „ценности”.  Какво беше – искаш ли мир, покажи си „ценностите” на всичките братя, та като им харесат, да те оставят на мира. Може да пробваш така и с баба Меца. Или пък друго беше – Si vis pacem, para bellum.  Тъй де тъй – искаш ли мир – готви се за ... Платон ли го беше казал това, друг ли беше?  Де да знам, почнах да забравям вече.

Политиката и международните отношения.
По разните международни документи пише, че държавите уж са равни в международните отношения. Ю-хууу, трай коньо за залена трева. Равни са,  как да не са. Например отиват трима американски сенатори в равна на тях и съюзна държава, скръцват със зъби и гледа човек – „ценностите” намокрени в жълто, че и кафяво избило от страх и усърдие. Та като се върнем към държавите - някои са икономически и военно много по-силни от други. Някои имат право на вето в ООН, а други не. Някои могат да имат ядрено оръжие, а други – не. Има държави, дето държат в икономическа зависимост международни организации, че и други държави. Че как тогава ще са равни държавите?  Като дойде някоя неолиберална овчица да ви го разправя това, драги учени от естествените науки, вие вече знаете, че трябва да направите следния анализ: гледате „ценностите” на овчицата и кой ги използва. После гледате „ценностите” на тоя и пак кой ги използва. И така по веригата, най-много на 6-тото звено (теорема от теорията на социалните мрежи) ще стигнете до тоя, дето само използва „ценностите” на другите. Те, тоя по дефиниция е Кумчо Вълчо и от него гледайте какво да правите, а не от блеещи по въпросите за равноправието на държавите овчици.  
Още, международните отношения имат фрагментарен характер и силно зависят от отношенията между политическите лидери – дали са добри или лоши.  Международните договори са нестабилни – държавите могат да ги преразглеждат и да оттеглят участието си в тях без особени усилия. Като сложим за подправка и декларативния характер на международното право и че големите държави си го тълкуват както им отърва в зависимост от случая - виждаме, че светът хич не е тихо и  спокойно кътче. На всичко отгоре има и два подхода към международните отношения. Според единия субектите на международните отношения са държавите  и световната политическа система е системата на отношения между държавите. Според втория подход международните отношения са системата от норми, закрепена в договорите между водещите държави (забелязахте ли – тук не става дума за всички държави, а само за водещите!)  Според този подход имаме периоди на господство, разделение на света на сфери на влияние и баланс между водещите държави, които разбира се, се нарушава с течение на времето.  Та днес баланса е нарушен и един период на господство почва да свършва. Но не бързайте да опявате и свещи за помен да палите. Краят на една империя може да продължи и 100 години. Така, че полека. В оная нещастна държава, дето и разбихме елита по учебник,  има мегдан за още много неолиберални овчици, чиито „ценности” да бъдат употребени от големите братя.

Заключение
Най-сетне тая трилогия свършва. Днес е 20 юни. Заля ни и потоп. Чиито последствия  „великите анализатори” на риска, навъдили се напоследък, както и „величайшите светила” от неолибералните неправителствени институтчета, дето анализалат рискове наляво и надясно, яко проспаха.  Я пак да се върна към оная държавица, дето и разбихме елита по учебник и да взема да въведа тристепенна класификация на анализаторите. Почвам с една специална дума: анал-изатор. Значи, скъпи ми учени от естествените науки, вече правете разлика между анализатор и анал-изатор.  Първите могат да ви направят истински анализ.  Другите ще ви пробутат това, което им казват тези, които купуват „ценностите им” с пари.  Аз, като лош човек (че то всичките места за добри са заети), поставям анал-изаторите по-долу от проститутките. При проститутките човек като иска нещо, плаща и си го получава. Анал-изаторите ви натрапват долнокачествена стока, която, ако употребите, ще ви изпорти. Тъй да правят са им го набили в главите тези, дето им използват „ценностите” срещу заплащане. Млъкни бе, Сатана, ще кажете – да не искаш да ни намекнеш, че големият брат и другите братя използват анал-изаторите за нещо като проститутки? Не, бе, драги ми учени от естествените науки, не.  Големите братя не са тъй прости. То си е като индустрия. Добре се плаща, за да се лее анал-изаторска порнография от телевизионния екран.  На оная нещастна държавица, дето й разбихме елита де, да не си помислите нещо друго.
Ще кажете, че мразя анал-изаторите. Хе, хайде да ви издам една тайна – има и по-зле от тях. Вземете думата с тирето и сложете още едно „л” след тирето, да видите какво ще прочетете. Те това е абсолютното дъно на политическия анализ. Тези последните дори не могат да възпроизведат това което са им казали да  плещят на народа, щото квалификацията им е нула – тупат се по гърдите, че са неолиберали, пък за тях Хайек е някакъв чешки пивовар, а какво беше туй Лудвиг фон Мизес, изобщо не ги питайте.  Но, сега е време да ви затворя вратата на Ада, където, както виждате, гледната точка е много интересна.  А вие си помислете. Можете да вземете вашия живот в свои ръце. А можете и да рискувате като тези от онази държавица – кретат си ден за ден, а вечер като пуснат телевизора, ги налазят долните две нива от класификацията на анализаторите на Витанов и им блеят, при това фалшиво, за каквото са им платили големите братя.  И тъй докато денят мине и друг дойде. Но ако сте като тях, сами сте си виновни, драги ми учени от естествените науки. И хайде стига съм писал, че днеска играят Аржентина с някого и Германия с другиго.  Приятно гледане. И като гледате – гледайте и политически на нещата. Едно време трудният живот на тълпите бил развеселяван с гладиатори. Които пък вдигали въстания. Днес размерът на сградите за забавления е почти същият, но вътре има футболисти. Които няма да вдигнат въстание и имат талант, които продават срещу много пари. И тук идваме до важната мисъл, че всякаква политика е свързана с икономическата основа на покупко-продажбата. Аз  разбирам прекрасно тези, които  купуват  - нека да е весело - капитализъм, батка! Кой може, купува таквиз, дето се продават. То и Мефистофел, таквозинка, е купил Фауст, пък Фауст е бил – ехе-хе-хеее – интелиге-е-е-еент! Но стига за това. На  купуващите – честито, а на българските учени -  приятно гледане на световното първенство по футбол!  И дано съм ви помогнал с нещо. Че иначе лошо – Lupi manducare oves.   

КЪМ ЧАСТ I: От политическото съзнание до държавната намеса

КЪМ ЧАСТ II. От политическата идеология до политическия елит